Моля, приемете моите уверения, че България няма да приеме подмяна на трудно постигнатия европейски компромис. Правата на българите в РСМ не могат да бъдат обект на политически договорки. Това пише президентът Румен Радев в свое писмо до ръководителите на европейските институции и на страните членки на ЕС.
То е по повод приетия проект на доклад от Комисията по външна политика на ЕП за напредъка на РСМ в процеса на европейска интеграция, съобщиха от прессекретариата на президентството.
Ето цялото писмо на държавния глава:
Поводът да се обърна към Вас е развитието на казуса с доклада на Европейския парламент /ЕП/ за напредъка на Република Северна Македония /РСМ/ в процеса на преговори за членство в ЕС.
Предвиденото гласуване на проекта на този доклад в Комисията по външна политика на ЕП на 4 юни т.г. бе отложено и се проведе днес. В рамките на днешното гласуване бе направено устно предложение за добавяне на пояснението „модерна" /в смисъл съвременна/ пред македонската идентичност и език, което за съжаление не бе допуснато за гласуване след старателно подготвени процедурни ходове.
От самото начало казусът с този доклад предизвика вълна от негодувание и критики в България срещу действията и подходите при неговото изготвяне. Притеснителен е фактът, че уважавана институция каквато е Европейският парламент, се произнася по категории от морално естество или специфично науча насоченост като „идентичност" и „език", в отсъствие на юридическо основание и на съответни компетенции.
Подобни отпратки към „език и идентичност" без конкретно определение крият риск от свободни тълкувания, които югозападните ни съседи вече правят с претенциите си за „многовековната македонска идентичност".
Смущаващи са обстоятелствата около подготовката на доклада, след като стана известно, че текстът му е изтекъл в РСМ и министър-председателят на тази страна публично се похвали, че Скопие е работило съвместно с евродепутати месеци наред и е повлияло върху някои от тезите в него. Недоумение предизвикаха и множеството нерегламентирани срещи на докладчика Вайц с политици и експерти от РСМ /обявени едва след подаване на публичен сигнал за нередности в хода на подготовката на доклада/.
Такива проверки за съ-докадчика изобщо няма. Разкритията повдигат редица въпроси относно интегритета и прозрачността в работата на определени европейски депутати и административни служители.
Приветствам решението на Европейския парламент да отхвърли претенциите за „многовековната македонска идентичност" и да не допусне нови опити за прокарване на етноцентричния националистически наратив на управляващите в Скопие. Подобен подход се конфронтира както с другите етнически общности в РСМ, така и с двата милиона български граждани /които са и граждани на ЕС/ с етнически произход от територията на днешна Северна Македония.
Същевременно антибългарската кампания в РСМ върви с неотслабващи темпове. Недопустимо е държава кандидатка за членство в ЕС и шумно рекламираща, че е постигнала отдавна всички критерии за членство, да осъществява съдебно преследване на открито самоопределящите се като българи свои граждани. Страната ни отдавна информира европейските институции за натиска и дискриминацията, на която са подложени българите в РСМ.
Местният съд отказва да заведе обосновани дела срещу извършителите на подобни деяния, гарантирайки тяхната безнаказаност. Съвсем наскоро местният българин Люпчо Георгиевски, председател на заличеното сдружение Културен център „Иван Михайлов" – Битоля, бе осъден в РСМ по абсурдното обвинение за разпространение на омраза, ксенофобия и дискриминация. Една от поправките, които нашата страна предложи към приетия днес проект на доклад бе и във връзка със случая „Георгиевски", но за съжаление тя също остана извън полезрението на европейските депутати.
България остава ангажирана с всички елементи от европейския консенсус от 2022г., чието изпълнение е единствената възможност за европейска интеграция на югозападната ни съседка.
Досегашните опити да се мотивират управляващите в Скопие чрез отстъпки от този консенсус, не водят към желания резултат. Напротив, управляващите в Скопие все по-открито демонстрират, че няма да се съобразят с този трудно постигнат компромис, приет и от РСМ, което означава, че всъщност нямат намерение да реализират европейската интеграция на страната.
Моля, приемете моите уверения, че България няма да приеме подмяна на трудно постигнатия европейски компромис. Правата на българите в РСМ не могат да бъдат обект на политически договорки.
Укрепването на доверието в европейските институции, особено във време на кризи, е наш общ дълг и разчитам на Вашето съдействие за това.
По-рано днес проектодокладът на Европейския парламент за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС бе одобрен днес от парламентарната комисия по външни работи с 40 гласа "за", 19 "против" и 10 въздържали се.
Комисията не допусна внасянето на устна поправка от групата на Европейската народна партия (ЕНП) в текста преди думите за "македонски език и идентичност" да бъде добавено определението "съвременен". Групите на ЕНП, на Социалистите и демократите, "Обнови Европа" и Зелените съобщиха, че преди очакваното гласуване на доклада в пленарната зала в Страсбург през юли ще внесат същата поправка писмено.
Председателят на комисията Дейвид Макалистър отбеляза, че преди две години ЕП не успя да одобри доклад за РСМ и изрази надежда този път документът да бъде утвърден. Той отбеляза, че по-рано този месец външната комисия на ЕП отложи веднъж гласуването.
Не одобрявам лични нападки срещу докладчика, не е грешно да се общува с представители на страната, засегната от доклада, каза Макалистър. Всички страни трябва да бъдат изслушвани преди приемането на политически решения, добави той.
В съобщение на ЕП по повод днешното гласуване се посочва, че в черновата на доклада се приветства ангажиментът на РСМ към европейска интеграция. Присъединяването към ЕС е въпрос на политическа воля при прилагането на реформите и при приемането на конституционните поправки, се добавя в текста. Отправен е призив всички политически партии в РСМ да се включат в конструктивен диалог, за да постигнат необходимото съгласие в подкрепа на многоетническия характер на страната и за ускоряване на напредъка към ЕС.
Според външната комисия на ЕП властите в Скопие трябва да прилагат реформите, особено в обществената администрация, управлението, върховенството на закона и борбата с корупцията. Проектодокладът отчита влошаване по въпроса с корупцията на високите равнища и слабото обществено доверие в съдебната система.
Политическата поляризация остава ключова пречка за реформите, се посочва в текста. Отправен е призив за междупартийно сътрудничество и за преразглеждане на Изборния кодекс, както препоръчват Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Венецианската комисия към Съвета на Европа. Настоява се за защитата на бъдещите избори от злонамерено чуждестранно влияние и дезинформация.
Малко след това премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски обяви, че е добре, че страната е преминала „тази първа пречка” по отношение на гласуването днес в Комисията по външни работи на ЕП на доклада за напредъка на страната. По думите му гласуването е било убедително, а борбата – „жестока”.
Според Мицкоски „тази първа пречка” не би трябвало да съществува, ако се слушат думите "на определени политици, които идват от Брюксел", че никога идентичността и езикът не са били предмет на преговори и разговори.
„Видяхме, че не е така. Македонската и европейската общественост видя, че това не е така. Че в 21 век в Европа все още ние се борим по въпроси, свързани с идентичността, за нашия майчин език и т.н. Но е добре, че преминахме тази първа фаза с Комисията по външни работи на ЕП, гласуването беше убедително...и очакваме (докладът) да влезе на пленарно заседание между 7 и 11 юли (в ЕП).
Да, ще има предложения за поправки, и да, може би отново определени парламентарни групи ще подкрепят някакви предложения. Такива са процедурите. ... Но важното е, че всички вие видяхте, че проблемът не е в това няколкостотин българи да бъдат вписани в конституцията. Че болката е по-дълбока, че е десетилетна, че е вековна.
Ние ще се борим. Дали ще успеем - не знам. В тази първа стъпка успяхме, но дали ще успеем (в ЕП) не знам. Но гражданите видяха, видяха с какво се сблъскваме и коя е главната тема. Това беше същината”, заяви Мицкоски на пресконференция след правителственото заседание.
По думите му четири парламентарни групи в ЕП – ЕНП, социалдемократите, либералите и зелените са се договорили преди заседанието да внесат поправката пред „македонска нация и език” да бъде добавено „сегашна”.
В отговор на въпрос дали е очаквал от Европейската народна партия (ЕНП), от чието политическо семейство е ВМРО-ДПМНЕ, такава поправка, Мицкоски заяви, че евродепутатът Андрей Ковачев е член на ЕНП и е очаквал подобно предложение.
„Какво беше гласуването? Петнадесет евродепутати от ЕНП бяха "за" доклада,...трима бяха "против" и двама бяха "въздържали се", това бяха гръцките евродепутати....Пред нас са две седмици, в които жестоко ще се борим, но светът и Европа видяха. И този въпрос сега ще бъде повдигнат и в Хага и на всички следващи сесии на НАТО. Дали някоя държава членка на НАТО пречи на евроинтеграцията на някоя друга и с това подкопава сигурността на региона...”, заяви Мицкоски.
