Дупнишките бизнесмени Братя Галеви няма могат да се кандидатират за депутати, ако предложените от прокуратурата промени в Наказателния кодекс бъдат разгледани от сегашния парламент, съобщава в. "Монитор".
Представителите на държавното обвинение настояха вчера по време на дискусията за изготвянето на нов НК кандидатите за депутати, срещу които се водят досъдебни производства и разследвания, да нямат право да бъдат избирани. Така лицата, срещу които се водят каквито и да е наказателни производства, няма да могат да станат депутати, ако промените се приемат.
„В момента сме свидетели на примери, в които хора, преследвани от закона, си мислят, че могат да се скрият от правосъдието в парламента. Това е недопустимо", обясни вчера прокурорът от ВКП Петър Раймундов.
Освен това от прокуратурата предлагат в новата концепция да бъде включено и това задлъжнели бизнесмени с фалирали фирми да не могат да регистрират нови на свое име или да прехвърлят проверяваните компании на други лица. Нови текстове да бъдат допълнени и за престъпления, касаещи сивата икономика, неплащането на социални осигуровки и кражби на имоти. Такива липсват в сега действащия Наказателен кодекс.
Държавното обвинение се застъпи и за многократно увеличение на наказателната глоба. Според магистратите не е редно административните наказания да бъдат в пъти по-високи от наказателните. Представителите на държавното обвинение обясниха, че в европейските страни е практика при налагането на лишаване от свобода осъдените да платят и големи наказателни глоби. В чужбина най-ниският праг на наказателната глоба е поне 1000 евро, докато у нас в НК има и такива от 10 лева , обясниха още обвинители. Задължително да бъде и повишаването на образователната квалификация на всички затворници, поискаха още родните обвинители. В същото време експертна група от правосъдното министерство начело с министър Тачева изложиха и своята концепция за изготвянето на новия НК. Основното искане е за намаляване на присъдите и отпадане на доживотния затвор без право на замяна. Това се налагало, тъй като според експертите доживотната присъда е също толкова нехуманна колкото и смъртното наказание. Те допълниха тезата си с това, че по този начин престъпникът няма мотивация за превъзпитание. От своя страна от прокуратурата възразиха остро на исканията за намаляване на присъдите като цяло. Те обясниха, че много от престъпленията, които в юридическата практика се водят като леки, всъщност са много сериозни. Те дадоха като пример „прането на пари", „длъжностни престъпления", както и „контрабандата". /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
