България изпълнява критериите за членство в Еврозоната и има желание да стартира този процес. Първата крачка е влизането в предверието – ERM II. През 2007 г. имахме подкрепата на всички държави-членки на ЕС, както и на ЕК и на ЕЦБ. Но заради инфлацията и натрупания дефицит по текущата сметка в резултат от големите чуждестранни инвестиции тогава се отложи решението за присъединяване на страната ни. Днес ситуацията е различна. България е готова, а изявлението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер даде нова динамика на процеса. Време е в диалога между ЕЦБ и БНБ по-активно да се включи и правителството, а страната да се обедини около Национален план за приемането ни в Еврозоната. Това каза Сергей Станишев след срещата си с Марио Драги.
Управителят на ЕЦБ е споделил, че днес ситуацията наистина е различна. България би се присъединила към Еврозоната и към един на практика изграден Банков съюз. Затова ЕЦБ иска да е напълно убедена в готовността на страната, както и в стабилността на банковата система. „Гледаме позитивно на желанието на България за присъединяване към предверието на Еврозоната.“, е заявил той.
„На срещата изразих благодарността си за политиката на банката, която послужи като котва на стабилността в последните турболетни години. Програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигациите на държавите със затруднения на практика спаси тях и гражданите им от много по-сериозни проблеми и кризи. Тази политика е в основата на излизането на страните от рецесията и преминаването им към икономически растеж. Надявам тя да продължи и занапред.“, коментира президентът на ПЕС след разговора.



„Сега, когато Еврозоната е със среден ръст от 2.5%, трябва да се направят следващите крачки: да се укрепи Банковият съюз, както и бюджетите на ЕС и на Еврозоната. А липсата на инвестиции да се адресира с конкретна инвестиционна стратегия, която да води до конвергенция на икономиките на държавите-членки. ПЕС ще се бори за силен социален стълб в Еврозоната. През последните 4-5 години има близо 7 млн. нови работни места, но трябва да направим всичко възможно те да бъдат с добро заплащане, а не да водят бедност след себе си. Днес в ЕС все още има много хора, които работят, но въпреки това едвам свързват двата края и дори живеят под линията на бедността. ПЕС настоява минималното заплащане на труда да бъде над линията на бедността за всяка страна-членка на ЕС, т.е. над 60% от средното заплащане в съответната страна", категоричен бе Станишев.