Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов осъди предизборния митинг на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" в центъра на София навръх годишнината от обесването на Апостола. 

Както БЛИЦ съобщи, с остра позиция по темата в неделя излязоха и от ГЕРБ. Тома Биков заяви, че случващото се, освен демонстрация на комплекс за липса на достатъчна национална идентичност, е и обида за всички български граждани.

Според Слави Трифонов, предизборната проява на "добрите сили" е нечистоплътна и мерзка.

"Вчера едни политици обаче си позволиха да държат политически речи, да говорят колко гласа ще вземат на предстоящите избори и да сеят разделение. Разделение на добри” и “лоши” българи. И си го позволиха точно в деня на почит към Апостола, който обединява всички ни", отбелязва гневно той. 

"И защо тия хора направиха това на тази сакрална дата? Явно са искали да ни кажат нещо. Най-вероятно е някаква метафора. Че са революционери и освободителите на майка България

И кого ще освобождават? - Нас. И от кого ще ни освобождават? - От лошите. И защо те ще ни освобождават? - Защото те са добрите.

Даже си представиха и предизборния слоган - “Има как”. Не, няма как да го правите точно в този ден.

Разбирам, че има хора, които се възприемат като новите Левски и Раковски и които си вярват, че правят революционни комитети. Но Левски е един. И Раковски е един.

И в дни като вчерашния, единственото, което трябва да правим, е да притихнем, да се смирим и да отдадем почит. Да положим цветя.

И е толкова прекрасно, че вчера имаше огромни опашки от българи с цветя пред паметника на националния ни герой. А не пред сцената за политическа пропаганда", посочва в заключение той. 

Публикуваме пълния текст на коментара му без редакторска намеса: 

Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г. Заради наложилата се дългогодишна традиция обаче възпоменателните церемонии се проведоха вчера - на 19 февруари.

И се проведоха в цяла България.

И това е логично - Апостолът на свободата е онази велика личност, която обединява и ще обединява всички ни, независимо къде точно живеем. Затова съм сигурен, че вчера цветя, в знак на огромна почит към Дякона, не са били оставени само пред неговия паметник в центъра на София.

Сигурен съм, че българи са положили цветя и пред паметника на Левски в двора на училището на с.Леденик, област Велико Търново, и пред паметника на Левски в двора на детската градина в Кубрат, и пред паметника на Левски в Дряновския манастир, и пред паметника на Левски в Кърджали, и пред паметниците на Левски в още стотици български градове и села.

Сигурен съм, че цветя са оставени пред паметника на Апостола пред завод “Васил Левски” в кубинския град Сиенфуегос, пред барелефа на Левски на сградата на Българския културен център към посолството ни в Скопие, Северна Македония, дори пред бюст-паметника на Левски в Бердянск, Украйна, където се води война и където също има българи.

Никога не съм се възприемал за политик, но независимо как се възприемам - аз съм председател на политическа партия. И като такъв никога не съм си позволявал да правя политически речи на национални празници, или в дни, когато отдаваме почит към националните светини.

Просто е нечистоплътно и мерзко. Вчера едни политици обаче си позволиха да държат политически речи, да говорят колко гласа ще вземат на предстоящите избори и да сеят разделение. Разделение на добри” и “лоши” българи. И си го позволиха точно в деня на почит към Апостола, който обединява всички ни.

И защо тия хора направиха това на тази сакрална дата? Явно са искали да ни кажат нещо. Най-вероятно е някаква метафора. Че са революционери и освободителите на майка България.

И кого ще освобождават? - Нас. И от кого ще ни освобождават? - От лошите. И защо те ще ни освобождават? - Защото те са добрите.

Даже си представиха и предизборния слоган - “Има как”. Не, няма как да го правите точно в този ден.

Разбирам, че има хора, които се възприемат като новите Левски и Раковски и които си вярват, че правят революционни комитети. Но Левски е един. И Раковски е един.

И в дни като вчерашния, единственото, което трябва да правим, е да притихнем, да се смирим и да отдадем почит. Да положим цветя.

И е толкова прекрасно, че вчера имаше огромни опашки от българи с цветя пред паметника на националния ни герой. А не пред сцената за политическа пропаганда.

Ще ми се да притихнем и сега, докато слушаме любимата песен на Дякона - “Отдавна ли си, момне ле, калугерица?”

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук