Постарали сме се да предложим проектобюджет, който отговаря на обществените изисквания. Не се предвижда увеличаване на данъците, няма въвеждане на нови такива, няма замръзяване или намаляване на доходи и пенсии, така че бюджетът е възможният бюджет. Това каза финансовият министър Теменужка Петкова след тристранния съвет за проектобюджета за 2025 година.

Тя благодари за конструктивния диалог на социалните партньори.

„В рамките на съвета е представен проекта на бюджет за 2025 година. Той отговаря изцяло на изискванията за публичните финанси. Предложеният проект е с дефицит до 3% от БВП, разходите са до 40% от БВП", отбеляза Теменужка Петкова.

Вицепремиерът Томислав Дончев също подчерта, че това е "възможният бюджет".

Томислав Дончев, вицепремиер:

"Приключи заседанието на съвета, на който бяха гледани трите бюджетни закона с необходимата доза полифония, аз бих се притеснил, ако работодатели и синдикати са на едно и също мнение, това е подозрително. Постигнато е общо убеждение, че това е възможният бюджет."

Борислав Гуцанов, министър на труда и социалната политика:

"Най-уязвимите слоеве в България да останат спокойни, така че да знаят, че през цялата година всички социални придобивки ще бъдат запазени, включително и за пенсионерите да бъдат осъвременени пенсиите по швейцарското правило. Тоест в тази тежка ситуация успяхме да направим така че да бъдат спокойни всички граждани на републиката."

Васил Велев, председател на АИКБ:

"Работодателите подкрепихме усилията на кабинета за овладяване на бюджетния дефицит, консолидиране на бюджетните разходи, възстановяване на финансовата стабилност, така че да е възможно и членството на България в еврозоната от 2026 г.

В същото време АИКБ не подкрепи нито един от трите бюджета, тъй като смятаме, че недопустимо се увеличава преразпределителната роля на бюджета, изземват се много повече доходи от домакинствата и предприятията, от реалния сектор, от икономиката и се изливат в нереформирани системи, като по този начин не се увеличава конкурентноспособността на икономиката и не се създават предпоставки за увеличаване на икономическия растеж, отттам трайно увеличаване на доходите на хората и жизнения стандарт.

Заложено е увеличаване на най-високия данък у нас, данък труд. Данък труд е 53% у нас и ще стане 57% в следващите няколко години, причини за това са прекомерните харчове. Ние направехме предложения към увеличаване на възнаграждения да се отива в бюджетната сфера само при съответните съкращения, тъй като хората, заети в бюджетната сфера не намаляват при намаляващо население на страната през последните 10 години.

Особено крещящ е примерът със системата на обществен ред и сигурност, където всъщност средните разходи за труд надвишават три пъти разходите за труд в икономиката. Тоест хората, заети в икономиката са три пъти по-малко платени, от тези в тези системи. Смятаме, че това е несправедливо и са нужни реформи за оптимизация на възнагражденията."

Добри Митрев, председател на БСК:

"БСК подкрепи с резерви и трите бюджета. Положителните неща в бюджетите – повишение в бюджетите на ДОО и на НЗОК. Това е възможният бюджет и ясно отчитаме крехкото мнозинство в българския парламент.

Явно е, че не можем да видим големи реформи в този бюджет и на фона на 4-годишната разпасаност в българския парламент по отношение на бюджетните разходи, особено в частта възнаграждения. В края на 2028 г. Се очертава да имаме дълг приблизително 90 млрд. Лева, което е 36% от БВП, което е доста обезпокойтелно. Притеснения за събираемостта на преките и косвени данъци.

Възразихме срещу повишаване на максимално осигурителния доход. Смятаме, че трябва да бъдат увеличени доходите на онези администрации, които пряко работят с гражданите и с бизнеса и поради ниски възнаграждения има липса на хора, които да извършват такава дейност."

Пламен Димитров, председател на КНСБ:

"Имаме ясна позиция и тя поставя под условие евенуална подкрепа и на трите бюджета. Числата и рамката, която ни притиска и като разходи ще ни сложат на масата час по-скоро за един сериозен разговор за данъчно-осигурителната система, от кого какво вземаме и къде го даваме.

Постигнахме 21% от БВП са разходите за социална защита и здравеопазване за 2025 г. , рекордни и като дял от БВП. Това са половината разходите на бюджета. При среден процент в ЕС 24%."