„Голямата цел на Европейския зелен пакт – климатично-неутрален ЕС до 2050 г., поставя редица амбициозни и трудни задачи пред европейските държави. Рисковете и предизвикателствата за публичните финанси, за управлението, за живота на всеки човек ще бъдат големи. Ако искаме да оставим на децата си по-чиста планета, по-устойчива икономика, по-отговорно производство и потребление, трябва да действаме спешно, но също мъдро и далновидно”.

Това заяви лидерът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев след срещата на левите премиери и комисари преди започващия днес в Брюксел Европейски съвет.


Двете основни теми на срещата бяха новият Европейски зелен пакт и многогодишния бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г.
„Този зелен преход не бива да се стоварва директно върху хората и да очакваме те да платят цената, особено предвид дълбоките неравенства в обществата. Освен това, заради вътрешните различия в ЕС, този преход ще има различна цена в отделните страни.

В България трябва да следим тези дебати особено внимателно и да намерим своето място в тази смела европейска визия, вместо да чакаме последния момент.

Българите заслужават да живеят по-добре, както всички други европейци. Не бива да допускаме ЕС на няколко скорости. Не трябва страната ни да изостане още повече и да се превърне в мръсния заден двор на ЕС – както по отношение на старите автомобили, например, така и по отношение на третирането на отпадъци, качеството на въздуха, опазването на околната среда, здравето на хората, енергетиката, транспорта...

Европа и светът вървят напред. Наш морален дълг към следващите поколения е да престанем да тъпчем на едно място и да се възползваме максимално от новите възможности, новите технологии, новите политики, за да догоним останалите европейски страни в развитието.


Трябва да заявим ясно, че този преход не може да стане за сметка на шоково съсипване на индустрии и загуба на работни места. Тъкмо обратното – новите политики трябва да бъдат катализатор за създаването на едно по-справедливо общество, за борба с неравенствата и регионалните различия, за създаване на нови възможности за развитие на най-бедните региони, нови работни места.

За да се постигнат тези цели, е необходимо адекватно финансиране, особено в рамките на европейския бюджет. Преговорите по многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. навлизат в решителна фаза – през следващите няколко месеца ще стане ясно дали ЕС ще успее да осъществи промяната, за която европейците гласуваха през май. Социалистите настояваме за повече средства за кохезионната политика – близо 380 млрд. евро.

Както и финансиране за инициативите на ПЕС за младите, включително тройно увеличение за програмата “Еразъм+” до 45 млрд. евро и създаване на специален Фонд за справедлив преход към нисковъглеродна икономика.

Преговорите са трудни и всеки трябва да направи компромис в името на постигането на общите цели и солидарността, защото именно този подход винаги е движил ЕС напред. Финансирането на новите приоритети може да стане чрез нови собствени ресурси на ЕС, като например данъка върху финансовите транзакции или данъчното облагане на големите цифрови гиганти, като Гугъл, Амазон, Фейсбук и Епъл.


Това е единственият начин да запазим и подобрим качеството на живот на хората, вместо да им бъркаме директно в джоба с орязване на съществуващи работещи програми с голям социален ефект“.

Сред присъстващите на срещата бяха:
Педро Санчез, министър-председател на Испания;
Сана Марин, министър-председател на Финландия;
Стефан Льовен, министър-председател на Швеция;
Давид Сасоли, председател на Европейския парламент;
Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;
Марош Шефчович, заместник-председател на ЕК с ресор „Междуинституционални отношения и перспективи“;
Хелена Дали, Европейски комисар с ресор „Равнопоставеност“;
Елиза Ферейра, Европейски комисар с ресор „Сближаване и реформи“;
Юта Урпилайнен, Европейски комисар с ресор „Международни партньорства“;
Ираче Гарсия Перес, председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП;
Карл-Хайнц Ламберц, президент на Европейският комитет на регионите;
Алексис Ципрас, лидер на Сириза, Гърция;