Резултатът от изборите вече не е въпрос - той е факт. Румен Радев печели убедително и оставя след себе си не просто победа, а политическо пренареждане.
"Това, което Радев и екипът му уловиха, са дълбинните мъртви вълнения в настроенията, нагласите и страховете на хората, които се налага да изследвам. Има базов страх, който е напълно разбираем заради дългия срок на вражди и конфликти. Това откъсва и разтревожва.
Другият огромен страх е свързан с геополитическия безпорядък или установяването на нов ред. Един от най-дълбинните страхове беше огласен от Радев - това е страхът от войната в Украйна и въвличането в него".
Това заяви социалният антрополог Харалан Александров за Bulgaria ON AIR.
По думите му има голяма група, която смята, че западните съюзници се отнасят с България като нещо, с което разполагат и могат да употребят по начина, по който според тях, е употребена Украйна.
"Надеждата е да бъде овладян скокът в цените. Наблюдава се усещането, че сме обект на форма на морална диктатура. Това е упражнение, което беше характерно за ранните и последните години на Прехода. Толкова е голяма потребността да си върнем гордостта, че избива навсякъде", допълни той.
Политическите лидери и обществените очаквания
Според Александров новият лидер на БСП се възприема като твърде европейски човек, а те искат да чуват това, което Радев им дава.
"Това, което направи България далеч по-малко бедна, е икономическото благополучие, което е благодарение на проевропейските нагласи на предишното правителство. Борисов избра да се пожертва в името на това, което той вярва, че е правилно. Това е рядко в политиката", коментира гостът.
Геополитически рискове и вътрешна нестабилност
Нещо, което притеснява Александров, е това, което масово присъства в западните медии - Радев като троянски кон, като агент и критик на войната в Украйна.
"Има организационен риск и решението е силно персонално лидерство, което Радев го умее и нямам съмнения, че ще продължи да го практикува. Следващият риск е свързан с необходимостта от бюджет, натрупването на външен дълг. Огромните геополитически напрежения минават през общностите у нас", обясни социалният антрополог.
