„Без политически преговори парламентаризмът се обезсмисля. Българската политика трябва да влезе в линията на търсене на съгласие по основните необходими реформи.


Без това много трудно ще вървим напред, колкото и да си даваме сметка, че в новия парламент ГЕРБ и ДПС биха могли да блокират множество реформи“. Това заяви в предаването на БНР „Политически НЕкоректно“ Радан Кънев, евродепутат от „Демократична България“/ЕНП.

Кънев подчерта, че основна задача на 46-ото Народно събрание е да върне самочувствието на парламента като върховен орган в държавата:

„Ако всеки път търсим вариант за лесния диктат, затъваме повече в това, в което сме затънали“.

Зам. председателят на ДСБ заяви, че няма да бъде спокоен, докато не види споразумение, с което да се е ангажирал лидерът на партията победител – „Има такъв народ“:

„Единственият човек, който може да поеме ангажимент от името на партията ИТН и нейните многобройни избиратели, е лидерът ѝ Слави Трифонов. Това е една много ясно структурирана лидерска формация. Но дори, когато формацията не е лидерска, точно това е тежестта на лидерството в политиката. … Ако подписът не е на Трифонов, за мен ще донесе безпокойство и несигурност в съдбата на това споразумение, което е подписано“.

Кънев потвърди становището на „Демократична България“ за смяната на главния прокурор Иван Гешев, като подчерта, че по сегашната конституционна уредба изборът на нов обвинител номер 1 ще бъде направен от Висшия съдебен съвет, то гаранциите, че няма да се повтори ситуацията досега, са в нов състав на ВСС.

По думите на евродепутата идеята на „Има такъв народ“ за пряк избор на главния прокурор е неприемлива и популистка:

„Това е идея, която дори „Демократична България“ да приеме (Кънев уточни, че изключва да бъде приета тази идея от ДБ – б.р.), аз не мога да приема – като юрист, като политик, като отговорен гражданин.

Възможността някакъв популистки лидер в даден момент, благодарение на юридическо образование, с купена диплома от неназован университет, да се окаже главен прокурор на републиката, това е риск, който едно общество не може да поеме“.