Онези години, краят на 80-те, бяха много важни и решаващи за съдбата на страните от Източна Европа. Тогава, през 1989 г. пред България не стоеше въпроса да се откаже ли от социализма, този въпрос животът постави по-късно. България не можеше да остане встрани от потока на промените в онова време, смята тогавашния съветски посланик в София Виктор Шарапов.
&nbsp;На 10 ноември имаше промени в ръководството на България и това бе обявено като крачка за укрепването на социализма. Какаво стана , всички знаем. Тези процеси на преобразуване бяха общи за всички соц държави с изключение на Китай.<br /> <br /> През ноември 1989 г. бях в Москва, срещах се с Горбачов, който току що се беше върнал от Берлин. Тогава Горбачов ми каза, че с Ерих Хонекер са стигнали до извода, че промените трябваше да станат доста по-рано, че вече сме закъснели. Той помоли това да се предаде на Тодор Живков, разказва Шарапов пред Нова тв.<br /> <br /> Това не беше заповед, беше призив за размисъл и вземане на самостоятелни решения, нямаше натиск. Лилов например бе избран от Живков и аз предадох това в Москва, след това се спряха на Младенов, аз и за това съобщих в Кремъл.<br /> <br /> Младенов написа оставката си и я изпрати на Живков, това означава, че той поемаше риска да действа, прояви смелост. Аз бях в Москва, когато ми се обади Андрей Луканов и поиска среща. Срещнахме се и тогава от Луканов разбрах, че има подадена оставка от Младенов, потвърди ексдипломатът.<br /> <br /> Живков бе опитен политик и когато аз му предадох думите на Горбачов за промените, той разбра че това не е обикновена формалност. На 7 ноември имахме прием в съветското посолство, преди официалната част пристигна Живков и се видяхме за кратко. <br /> <br /> Темата бе как по-добре да се извършат промените в ръководството на България, но нямаше персонални идеи, включително и за заместник на Живков. Според мен тази неяснота продължи до 9 ноември. <br /> <br /> Няколко души от членовете на висшето ръководство на партията, негови приближени от отряд &ldquo;Чавдар&rdquo;, обсъждаха двете кандидатури &ndash; Лилов и Младенов. &nbsp;Факторите за избора са три &ndash; първият Москва, която искаше промени, втория бе самия Живков, който вече бе решил да направи промени и накрая, хората във висшето ръководство, хората от политбюро, които искаха също промяна, смята Виктор Шарапов. <br /> <br /> Мисля, че дори Живков не знаеше какво точно ще стане на 10 ноември. Той говореше за два пленума, каза, че би искал да остане на някакъв държавен пост и до последно не беше уверен дали случващото се е най-доброто за него. Мисля, че той не искаше да напуска властта точно на 10 ноември, завърши съветският дипломат. /БЛИЦ<br /> <br /> <br />