Чрез промени в Закона за защита от домашното насилие са прави опит за вкарване на Истанбулската конвенция през задната врата.

Семейното съжителство вместо между мъж и жена, е записано като между “две пълнолетни лица”, което отваря пътя за равноправие на еднополови съюзи. Въвеждат се и правни понятия като икономическо или психическо насилие, без авторите на проекта да си дават сметка за възможни злоупотреби с тях.

“С поправките на закона се дава възможност за подмяна на философията на семейното право. Бракът е съюз между мъж и жена и това не подлежи на обсъждане. А термини като “икономическо” и “вербално” насилие, “засрамване и публично унижение”, дефинирани в този им вид, ще дадат законова възможност за злоупотреба с права”, коментира пред “Труд” депутатът от ВМРО Юлиан Ангелов.

Според него променената дефиниция за семейно съжителство реално легитимира еднополовите съюзи и ги приравняват със законните.

“Това е напълно недопустимо и противоречи на Конституцията на България и на Семейния кодекс”, заяви Ангелов. Той предупреди, че се прави пореден опит, този път през закона против домашното насилие да се създаде механизъм за натиск над семейството.

В определението, залегнало в настоящия Закон за защита от домашно насилие е записано: “Домашно насилие, е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.”

С проекта се прави промяна на възприетото вече в обществения живот понятие “фактическо съпружеско съжителство”. Променя се наименованието на “фактическо съжителство на съпружески начала”. Като мотив в приложения доклад се сочи, че предефинирането се налага с цел “обхващането на всички форми на домашно насилие”.

“Ние категорично възразяваме срещу този мотив, тъй като естеството му не налага промяна на вече възприетото в обществото съдържание на фактическото съпружеско съжителство. А именно “съжителство между две лица от различен пол”, обяви депутатът от от ВМРО.

Предложените три спорни дефиниции

1. “Икономическо насилие” е поставяне на дадено лице в положение на икономическа зависимост, изразяваща се в отнемане на достъп до икономически възможности и ресурси, ограничен достъп до средства, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, контрол на достъпа до здравеопазване, заетост и образование, изключване от вземане на финансови решения, пълен контрол върху средствата на лицето и други икономически ресурси, като се създава пълна зависимост за средства за издръжка и за задоволяване на лични нужди др.

2. “Психическо насилие” е умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др.

3. “Фактическо съжителство на съпружески начала е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, при което лицата се грижат един за друг или за общо домакинство.”

Омбудсманът Диана Ковачева: 5% от жените и 4% от мъжете са тормозени психически 

“Предложените дефиниции са само основа за дискусията ни. Чрез законодателните промени е необходимо инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които трябва да бъдат дефинирани, така че да бъдат наказани нарушителите и да има реално санкционирани лица. С акцент върху психичното насилие, което много трудно се доказва”.

Това каза днес омбудсманът Диана Ковачева, която е от авторите и поддръжниците на поправките в Закона за защита от домашно насилие.

Тя организира онлайн обществено обсъждане с над 60 участници, сред които и правосъдният министър Десислава Ахладова, шефката на правната парламентарна комисия Анна Александрова, депутати, адвокати и представители на неправителствени организации. Представители на ВМРО от правната комисия, които са имали персонални покани за участие, не се включиха.

Темата за Истанбулската конвенция изобщо не бе поставена.

В България не се води официална статистика колко са пострадалите от домашно насилие. По данни на МВР през 2020 г. българските съдилища са издали 3057 ограничителни заповеди. 349 от тях са за насилие спрямо мъже, 898 спрямо деца и най-много - 2500, спрямо жени. Омбудсманът отбеляза, че липсват изобщо данни за насилие спрямо хората с увреждания и възрастни от техни родственици.

Ковачева представи и друго изследване, според което над 5% от жените и 4% от мъжете са били жертви на психическо насилие, 2% от жените и 3% от мъжете - на контролиращо поведение. “Пострадалите често мълчат, проблемът излиза на повърхността, чак когато има жертви преки или косвени”, отбеляза Ковачева. В тази връзка тя поиска парламентът да разгледа законопроекта още през този мандат.

Според правосъдния министър Десислава Ахладова чрез промените в закона се разширява кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита, разширяват се мерките, които да се прилага от компетентните органи, както и създаването на орган, който да следи проблема, а от проекта се регламентират програми за домашно насилие.

“По данни на проведено национално изследване на тема “Насилие” през 2019 г. три четвърти от всички случаи на насилие са именно домашно”, подчерта министър Ахладова.

Николай Николов, Асоциация на бащите в България: Приемат и становища на НПО за доказателства

“За мен и за нашата Асоциация още с приемането на този закон бяха приети постулати и правила от Истанбулската конвенция, това важи и за предлаганите промени”, коментира пред “Труд” Николай Николов, шеф на Асоциация на бащите в България.

"Според нас не може при разглеждането на ограничителните мерки по дело за домашно насилие да се взема като годно доказателство становище на неправителствена организация.

Знаете, че това може да е всякакво НПО, включително на джендъри, гейове и прочие. Въз основа на техни доноси едно дете може да бъде изведено от семейството, поставено под закрила, да се забрани достъпът на родителя, без абсолютно да има нужда от такива мерки.

Нашето становище, че трябва да има такъв закон за защита от домашно насилие, защото такива случаи има и такива жертви има. Но делата по този закон да се гледат по наказателен, а не по граждански ред, тоест - да се събират годни доказателства и да се доказва вината на извършителя, а не соченият за извършител да доказва пред съда, че е невинен.”

Гео Гатев, доктор по химия и мениджмънт: Опитват да легализират джендърството

“В текста за съпружеското съжителство на “две пълнолетни лица” има противоречие с решение на Конституционния съд. Следва да бъде посечено из корен попълзновението, опитващо се да вкара/легализира джендърството от тук в закона”. Това е написал в становището по общественото обсъждане на проекта Гео Гатев, докторът по химия и мениджмънт.

Той допълни, че текстът лесно може да се промени, ако се запише в дефиницията съпружеско съжителство на мъж и жена.

“За мен обаче по-важен е въпросът да се обвърже Законът за защита от домашно насилие и мерките по него с делата за родителски права. Имам горчив собствен опит от 4 години на съдебни саги и това ме накара да се включа в общественото обсъждане на проекта.

Трябва да бъде изкоренена и порочната практика на масовото използване на този закон за печелене на дело за родителски права”, каза още д-р Гатев.

Д-р Людмил Талев, Министерство на правосъдието: Отворени сме за предложения

“Чуха се различни мнения за разширяване на дефиницията за фактическо съжителство на съпружески начала", каза д-р Людмил Талев от Министерство на правосъдието.

"Имаше и такива, че не е нужна такава дефиниция, въпреки че тя вече съществува в Закона за противодействие на корупцията и отнемане незаконно придобито имущество и в Закона за съдебната власт, без от това да има някакви последици.

Други становища са за прекалено разширяване, което да включва и интимни връзки, но все пак това е закон, който се отнася до общо домакинство. Приемам критиките, че може да не сме изрядни в предложените дефиниции, но и от друга страна не чухме тези, които ни критикуват, да предложат свои. Отворени сме да обсъдим всякакви предложения.”

Християн Митев, депутат от “Обединение патриоти” (НФСБ): Има неясни дефиниции

Неясни са дефинициите за фактическо съжителство на съпружески начала, за психическо и за икономическо насилие, заяви депутатът от “Обединени патриоти” (НФСБ) Християн Митев. Според него на базата на тези неясноти може да се стигне и до злоупотреби.

“Например дефиницията за психическо насилие включва вербално насилие, постоянно критикуване, порицаване. Това дава възможност един спор по-късно да се представя като психическо насилие и да се използва недобросъвестно спрямо опонента. Или за икономическо насилие, където една от формулировките е да се постави лицето в икономическа зависимост, тоест - едно дете, което ходи на училище, да се оплаче, че са му спрени джобните и така е подложено на домашно насилие.”