РЗС възнамерява да сезира прокуратурата да започне проверка на приватизационните договори на енергоразпределителните дружества, казаха от партията. Те ще поискат да се разследва кои държавни чиновници – министри, ръководители на Агенцията по приватизация са получили комисионни по договорите и на каква сума възлизат. Искат също така да бъдат преразгледани всички договори с дружествата. Лидерът на партията Яне Янев предлага след прекратяване на договорите да започне реалната демонополизация на сектора, а като втори възможен вариант посочват създаването на смесена държавно-частна собственост чрез листване на акции на борсата.
РЗС смята, че е налице неизпълнение на държавната политика в енергетиката, но последици както винаги няма. Следващото българско правителство или трябва да сключи нови договори, защитаващи интересите на българските потребители, или да изгони ЧЕЗ, ЕОН и EVN от България.
От 4 години чуждите електроразпределителни компании – собственици на 7 български електроразпределителни дружества, тероризират потребителите, казаха от РЗС. Правителството на царската партия, което през 2004 г. продаде дружествата на EVN AG, Австрия, CEZ a.s., Чехия, и E.on Energie AG, Германия, се хвалеше, че е сключило „най-успешната сделка на века”. В договорите, сключени под давлението на заместник-министър председателя и министър на икономиката г-жа Лидия Шулева, не бяха предвидени следприватизационни ангажименти, задължения за инвестиции, бизнес-програма, санкции за нарушения.
Новите собственици трябваше да преструктурират дружествата и да допринесат за ефективното развитие на целия сектор. В резултат на приватизацията се очакваше въвеждането на съвременни методи на управление, обновяване на мрежите, подобряване на качеството на предлаганите услуги и създаването на нови работни места. Тези цели не бяха постигнати, защото финансирането се осъществява със собствени средства на компаниите, генерирани от клиентите чрез увеличенията на цените на електроенергията, което обезсмисли първоначалните цели на приватизацията за привличане на външни капитали. Качеството на енергията и предлаганите услуги се влоши. През последните няколко години това доведе до трикратно нарастване на жалбите от потребителите до държавните институции. Компаниите съкратиха значителен брой квалифицирани служители, с което влошиха обслужването на мрежите и създадоха допълнителни социални ангажименти за държавата. Първоначално заложената идея за поетапно намаляване на загубите на електроенергия в мрежите не беше осъществено, въпреки че регулаторната рамка осигуряваше тригодишен гратисен период, през който средствата от намаляване на загубите да се реинвестират целево в подобряване на мрежите. Дружествата безогледно започнаха да надписват сметките на българските граждани.
На светло
С Решение на МС бе приета Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България. Тази Стратегия бе изготвена от експерти на МИЕ и съгласувана с всички останали министерства. Като вицепремиер, отговарящ за Агенция за приватизация, Лидия Шулева внесе Стратегията за одобрение от МС. Стратегията за приватизация се одобрява от НС. С писмо от октомври 2003г., заместник-министър-председателят и министър на икономиката г-жа Лидия Шулева изиска при приватизацията на ЕРП-тата да бъдат допускани до участие само стратегически инвеститори. В отговор АП изпраща нов вариант на проект и конкурсна документация, в които бе предвидено стратегическият инвеститор да притежава единствено собствен кредитен рейтинг, за разлика от предишния проект на документация, при който се допускаше възможност стратегическият инвеститор да докаже своята кредитоспособност, в случай че не притежава кредитен рейтинг. В писмо МИЕ и енергийните ресурси изказа становище, че „чрез допускането до конкурсите единствено на Стратегически инвеститори, притежаващи изисквания дългосрочен кредитен рейтинг, от участие в предстоящите конкурси се елиминират дъщерни дружества в електроразпределителния сектор на пазарноориентираните европейски компании, които, съобразявайки се с Директивата на Европейския съюз за счетоводно, организационно и юридическо разделяне, са възприели стандартна холдингова структура”. Агенцията за приватизация уведоми МЕЕР, че изискването за допускане до участие в конкурсите единствено на стратегически инвеститори, е поставено от заместник-министър-председателя и министър на икономиката г-жа Л. Шулева.
Окончателният вариант на конкурсната документация пристига в АП. Този вариант е парафиран от заместник-министър председателя и министър на икономиката г-жа Л. Шулева, заместник-министър на икономиката г-н Д.Ивановски, заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси г-н А.Минев, и директор на дирекция “КПУДУ” към Министерство на икономиката г-н Л. Чакъров. Тогава поради несъгласието си с този вариант министър Милко Ковачев, за да не се конфронтира открито с вицепремиера Шулева, оставя да подписва Ангел Минев.
В хода на приватизационната процедура, след избора на спечелили участници и по време на провеждане на преговорите с тях, бяха правени редица отстъпки, които са залегнали като задължения на държавата към купувачите. (Това са за EVN – Слънчев бряг, а за CEZ – възстановяване на суми от Доверителната сметка при завеждане на искове от страна на потребителите към Електрорапределение Столично, София област и Плевен – всички тези отстъпки са направени с решение на правителството на НДСВ).
През декември 2004 година Шулева уведоми Съвета на директорите на „Слънчев бряг” АД за сключения вече договор за приватизационна продажба на Електроразпределение Стара Загора и Пловдив, информира ги за клаузите по договора, с които ангажира напълно независим стопански субект от негово име, и изиска от дружеството да предприеме съответните действия. (Върховната наглост бе, че след като Шулева лично е обвързана с туристическия бизнес чрез холдинг Албена ивнест, наложи абсолютно неприемливи и неизгодни условия на държавния конкурент в лицето на Слънчев бряг – в онзи момент държавното участие беше 75%).
През цялото време на приватизационния процес в правителството на НДСВ е имало борба за надмощие между М. Ковачев и Л. Шулева. АП е съгласувала всички договорености с купувачите с Министерство на икономиката и Министерство на Енергетиката, за което има надлежно архивирана документация./БЛИЦ
