Юрист разкри с точност какво ще се случи в държавата, ако Борисов подаде оставка
Основните моменти, които следва да се уточнят, са няколко, заяви Димитър Стоянов
Юристът Димитър Стоянов разкри пред Novini.bg какво следва според Конституцията, ако Бойко Борисов реши да подаде оставка като премиер, а кабинетът се запази. За това действие намекна по-рано днес самият министър-председател по време на Националния съвет на ГЕРБ в София.
Конституционната процедура по подаване на оставка на правителство и формиране на нов състав на Министерски съвет, предвидена в чл. 99 КРБ, отразява в себе си също така нормативната рамка на чл. 111, ал. 1, т. 2 КРБ и разпоредбите на чл. 84, т. 6 и7 от Конституцията. Водеща роля тук имат държавният глава в лицето на президента и Народното събрание.
Извънредно! Каракачанов каза пред БЛИЦ тежката си дума за Бойко Борисов! СНИМКИ
Основните моменти, които следва да се уточнят, са няколко. Първо, когато министър-председател на Република България подаде оставка, тя „влече“ след себе си оставка и на целия Министерски съвет, тъй като неговите правомощия се прекратяват с приемане оставката на министър-председателя (чл. 111, ал. 1, т. 2 КРБ).
Министерският съвет продължава да е правителство в оставката и да изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет (чл. 111, ал. 3 КРБ), което се осъществява при две възможни хипотези. Едната е при ново правителство в рамките на текущия парламент, а другата е служебно правителство, което е назначено от президента (чл. 99, ал. 4 КРБ), когато не се избере нов кабинет от МС.
Оставката на целия Министерски съвет или на министър-председателя, пораждаща оставка и на самото правителство, неминуемо задейства конституционната процедура по чл. 99, ал. 1 КРБ, която се осъществява в рамката на действащия парламент.
Президентът провежда консултации с парламентарните групи и възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по-численост ПГ, да състави правителство.
Борисов каза подава ли оставка!
Кандидатът за премиер трябва в 7-дневен срок да предложи състав на МС (чл. 99, ал. 2 КРБ). Ако той не успее, президентът възлага т.нар. „проучвателен мандат“ на кандидат за министър-председател, посочен от втората по-големина ПГ. Ако не се успее отново или се върне мандата, то той се възлага на трета парламентарна група по избор на президента (чл. 99, ал. 3 КРБ).
При невъзможност да се състави ново правителство в рамките на текущата структура на НС, се отива на предсрочни парламентарни избори и има служебен кабинет (чл. 99, ал. 4 КРБ).
Процедурата по съставяне на ново правителство в горепосочените хипотези и срока и правомощията на служебното правителство е предмет на тълкуване в рамките на Решение № 20 от 20 декември 1992 г. по к.д. № 30 от 1992 г., с което народни представители от 36-то НС отправят искане за задължително тълкуване на Конституцията от страна на Конституционния съд.