На 19 април 2026 г. в България се проведоха парламентарни избори със значение, което абсолютно никой от социолозите и анализаторите не можа да предвиди. Безспорната победа на бившия президент Румен Радев и неговата коалиция „Прогресивна България” прекрои изцяло българския политически живот.
В обществен план, обаче, можем да констатираме емпиричния извод, който се формулира, чрез научна терминология по следния начин: „Този филм вече сме го гледали”.
На практика, от началото на Прехода това е четвъртият подобен случай, в който по демократичен начин българите генерално прекрояват политическата карта в страната.
Първата вълна беше през 1997 г., когато на практика, за да се избегне Гражданска война, се провеждат парламентарни избори, консолидирали напълно антикомунистическите настроения в страната и легитимирали СДС като техен изразител и основен играч вдясно.
При втората вълна, само четири години по-късно, на сцената се появява изцяло нов играч – цар Симеон II, който от своя страна капитализира разочарованието от клиентелистката политика на Костов и едноличните му методи на управление. И макар да се заявяват като центристи, на практика НДСВ заемат нишата вдясно в българския политически спектър и изтласкват оттам Сините.
През 2009г. сценарият се повтаря. Разочаровани и от тяхното управление, българите изпращат нов играч вдясно – Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ.
Сега, при четвъртата изборна вълна отново имаме нов играч, който изпраща в историята (или слага началото на края) на досегашни политически фактори, но в случая опразненото пространство, което Радев изпълва с гръм и трясък е по-скоро в център-ляво.
Всички тези вълни, естествено имат своите особености, геополитически и дори чисто личностни оттенъци, но като цяло водят до едно и също. Избирателите изпращат нов „шериф“ в града, който разчиства досегашните фактори и размества местата на политическата покер маса.
Има една-единствена константа в цялата тази история и тя се нарича Движение за права и свободи.
През всичките турбулентни години на Прехода и през четирите изборни вълни ДПС неизменно остава фактор в българската политика и репрезентира интересите на турското етническо малцинство в България и на изселниците в югоизточната ни съседка. През последните десетилетия формацията е минавала през различни фази, възходи и падения, участвала е в коалиционни управления или е изпадала в опозиция, но винаги е била парламентарно представена. И продължава да е.
На практика след последните избори ДПС остава единствената политическа партия, която е парламентарно представена от падането на Комунистическия режим през 1989г. без прекъсване до днес. Потвърдиха го и изборите в неделя, на които за нея гласуваха 230 000 от избирателите, отишли до урните, за да упражнят правото си на вот. По този начин те не само препотвърдиха, че ДПС продължава да е единственият представител на волята им, но затвърдиха окончателно и лидерските позиции на новия си председателя - Делян Пеевски. Той се превърна в първия етнически българин, припознат от избирателите на Движението у нас и в чужбина като изразител на правата и интересите им. При това в изключително тежкия контекст, в който изкара кампанията си ДПС.
Силовите органи в служебното правителство не просто концентрираха усилия върху мачкане и сплашване на функционери на Движението, ами директно използваха терора върху тях под формата на издаване на „предупредителни протоколи“, обиски и привиквания в районното като средство да си спечелят индулгенция пред идващата власт, за да си изпросят оставане на поста. Лидерът на ДПС Делян Пеевски неслучайно сравни изстъпленията на служебния кабинет с тези от Възродителния процес.
Тук е моментът да се подчертае, че той не само стабилизира позициите на формацията след труса от лятото на 2024 г., когато стартира „Новото начало“ в нея, но се изправи и в директен сблъсък с предшественика си Ахмед Доган. Бившият почетен председател на Движението се яви на изборите с АПС и загуби катастрофално от ДПС с лидер Пеевски. Така АПС вече не е част от Народното събрание, а самият Доган окончателно замина в историята на Прехода. При това победен от Пеевски дори в родното си село Дръндар.
Но това е символен факт. Практическото измерение на извода, че АПС, Доган и дерибеите му са затворена страница, а ДПС продължава да е непоклатима се крие във вота и у нас, и от чужбина. За първи път българските гласоподаватели в Турция дават подкрепата си за етнически българин в лицето на лидера на ДПС Делян Пеевски. Освен всичко друго ДПС си връща първото място в Кърджали и така се превърна в единствената партия на последните избори, успяла да победи „Прогресивна България” в някой от многомандатните избирателни райони. Като затвърди и позициите си в още близо дузина райони – втора е в Шумен, Силистра, Търговище и Разград, а в още 6 е трета.
Не само това, за разлика от други формации от калибъра на ДПС като СДС и БСП, че дори и по-съвременните им реинкарнации в лицето на НДСВ и ГЕРБ, партията успя да се реформира на принципа на „новото начало“ и да запази стратегическата си тежест на българската политическа сцена под ръководството на лидера си Делян Пеевски. При това, доказвайки - на фона на тежките полицейски репресии, че вотът за нея е автентичен.
