Националният исторически музей /НИМ/ организира изложбата „Символите на българската държавност”, която ще бъде открита на 12 декември в 11 часа. На нея ще бъдат представени стари български гербове, униформи, знамена и тронове. Тя е посветена на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и на нея ще се покажат над 500 експоната от български музеи, галерии, архиви и библиотеки.
На изложбата за първи път ще бъдат изложени и неизвестни гербове на България от европейски гербовници, открити и проучени от членовете на Българското хералдическо и вексилоложко общество. Сред тях е гербът на краля на България от гербовника на лорд Маршал /около 1295 г. Представени са части от съкровището на хан Кубрат и от съкровището от Над Сент Миклош, които се съхраняват в НИМ и м Националния археологичeски институт с музей при БАН. Символите на държавността са проследени в четири основни теми: Средновековна България VІІ-ХІV в., България в западноевропейските и илирийските гербовници, Символите на националноосвободителните борби на българския народ през ХІХ в., Националните символи на модерната българска държава 1879 – 2008 г. Гербовете от Илирийските гербовници и “Стематографията” на Хр. Жефарович са основен извор за формирането на националната символика. Първото издание на „Стематография”, заедно със Славейковия препис на История славянобългарска, се съхраняват в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Най-значимите средновековени знаци са златният медальон на хан Омуртаг, златният печат на цар Симеон, златният пръстен–печат на цар Калоян. Коланните накити символизират йерархията във войската. Пръстените– печати, монетите, сечени от българските царе, носят инсигниите на императорската власт и родовите знаци на владетелите. Сред тях са чашата на жупан Сивин, златният пръстен на Витомир, златна монета на цар Иван Асен ІІ – копие на единствената монета, която не се показва, сребърни монети на Теодор Светослав, Михаил Шишман, Иван Страцимир и др. Иконата „Св. Богородица” от ХVІ в. от Националния историко – археологически музей напомня за покровителката на втората българска столица - Велики Преслав.
В музея ще бъдат изложени и знамена, свързани с бойната слава на България, като сред тях е знамето на Голямоконарската чета от Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. от Регионалния исторически музей в Пловдив, формени знамена от 1881 и 1937 г. на Националния военноисторически музей, знамето на Македоно– Одринското опълченско дружество – Бургас, 1912 г., вдъхновявало бойците от Трета българска армия при превземането на Лозенград, Бунархисар и Одрин - от Регионалния исторически музей в Бургас.
Темата за държавния герб и за владетелските гербове е проследена в държавните печати, в украсата на сувенири за българските владетели цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Сред регалиите на властта се отличават владетелският жезъл – тамбур, на княз Александър І, личната сабя на цар Фердинанд І от Софийския исторически музей.
Националният политехнически музей е предоставил позлатен лавров венец, с вензел на цар Борис ІІІ и с надпис “На падналите за Родината / слава и признателност”. Лични вещи на видни дейци на националноосвободителното движение и на български политици – наградни отличия, снимки, документи и грамоти, печати и оръжие допълват експозицията.
Също така посетителите ще могат да видят и униформите, оръжието, огърлиците на мировите съдии, в оформлението на фасадите на сградите, в бита на българина, униформата на цар Борис III и тронът на цар Фердинанд І. /БЛИЦ
