Мегаделото срещу Ахмед Муса и 12- те имами, обвинени в проповядване на омраза на религиозна основа, може да приключи с пълно фиаско. Днес  назначените резервни защитници поискаха да бъдат освободени, тъй като Националното бюро за правна помощ, е излязло с решение, че по обвиненията, повдигнати по въпросното дело адвокатската защита не е задължителна и юристите няма да получат възнаграждение за труда си. Прокурорът по делото Недялка Попова заподозря, че има оказан натиск и много силен лобизъм. А давността на повдигнатите обвинения изтича точно след 13 дни, пише "Трафик".

„Моето мнение е , че не може един административен орган като Бюрото за правна помощ да критикува, да анализира, да игнорира съдебно решение. Този административен орган се поставя над решение на съда. Единствено съдът може да определят по едно дело дали трябва да има резервен, служебен, упълномощен или какъвто и да е защитник.  Проблемът отново е свързан със защитата на подсъдимите. Не се явяват договорените защитници, а отделно има проблем и със назначените адвокати.  Явно тук има някакъв много силен лобизъм, иначе не мога да си обясня подобно поведение.” 

Според председателя на Адвокатска колегия – Пловдив,  Стефан Левашки, писмото от Бюрото за правна помощ е категорично и гласи, че по повдигнатите обвинения няма как да бъдат назначени служебни защитници и изпращането на защитници е ненужен разход, който няма да бъде покрит.

„Първоначално ни бяха поискани съдебни защитници при условие на спешност. В последствие се оказа, че колегите не са искани като служебни, а като резервни. Това доведе до конфликт на интереси между договорните и резервните адвокати. Получи се лавина от жалби от наетите по договор адвокати.  Ина Лулчева, Васил Василев, Елвира Панкова и останалите сизираха както Висшия адвокатски съвет, така и  Националното бюро за правна помощ. Отделно колегите възроптаха за подвеждащата информация. Бяхме поставени в необичайна ситуация. Ние сме посредник между съда и Бюрото.  Миналата седмица Апелативен съд  направи второ искане за назначаване на нови 7 защитници” коментира адвокат Левашки.

„Поех нещата , изисках от АС  да ми даде обвиненията, които са повдигнати. Предишния път имахме информация, че делото се води по глава Престъпления против мира. Затова изпратихме защитници , тъй като това са много тежки обвинения. Но от справката се оказа, че лицата са подсъдими по чл.  108  и чл.109 . Престъпленията са наказуеми до 5 години затвор или глоба до 5 х лева. И ако обвиняемите са  чисто съдебно минало, както в случая, се прилага чл.78 А и се налага глоба. При тази хипотеза правната помощ не е задължителна.Обвиняемите  не са поискали служебни защитници. Поради тази причина се взе становище да не се изпращат такива. Освен това адвокатите се искаха за много дълъг период от време – от 21 март до 5 април . Досъдебното производство, с което трябваше да се запознаят е 25 тома. Работата, която се иска е огромна и  потърсихме решения от Бюрото , тъй като то е органът,  който решава какво да се плати на служебните защитници. Изникна опасността за този огромен труд да не бъде платено на колегите.  ОТ бюрото заявиха , че не е необходимо да се изпращат защитници и това е ненужен разход. Заявиха ни , че няма да се плати на защитниците. Ние уведомихме колегите, че има опасност положения труд да е безвъзмезден и всеки да вземе решение” заяви председателя.

Делото срещу Муса и ислиямските проповедници продължава вече 8-ма година.  То бе върнато от Върховно касационен съд отмени присъдата на Муса, наложена от Пловдивския апелативен съд през 2016.

40-годишният имам бе признат за виновен от Пазарджишкия окръжен съд през март 2014 година по три престъпления по НК - за проповядване на антидемократична идеология, за членство в организация, която си е поставила за цел разпространението на антидемократична идеология ("Ал Уакф ал Ислями") и за проповядване на омраза на религиозна основа Пловдивският апелативен съд потвърди присъдата и увеличи наказанието на Ахмед Муса на две години затвор.

Муса обжалва и ВКС приема, че жалбата му е основателна, а в хода на делото са допуснати съществени нарушения и липсват мотиви по съществени за делото въпроси.

Делото срещу 13-те мюсюлмански духовни водачи започна През 2010 година  след шумна акция на ДАНС, по времето на Цветан  Цветанов като вътрешен министър.  В съдебната зала почти всички свидетели се отрекоха от показанията си, дадени в досъдебното производство. Делото имаше широк обществен отзвук.