Ужасени хора, които скачат от прозорците на горящата сграда, мъртва бременна жена и навсякъде трупове - такава е ужасяващата картина в Дома на профсъюзите в Одеса преди пет години.

На 2-ри май светът си спомня за една от най-страшните трагедии, разиграла се в Украйна. Всичко започва с протеста на майдановците в Одеса, които се сблъскват с антимайдановците.

В един момент Домът на профсъюзите започва да гори, а в огнения капан вътре се оказват затворени десетки. Картината е страшна, защото повечето от тях просто нямат шанс да се спасят. Други са застреляни. Жертвите са хора, които се противопоставят на надигналите глава неонацисти и бандеровци в онези смутни месеци, когато се възцариха хаосът и насилието в Украйна.



По-късно медиите разпространяват телефонните обаждания на жертвите, които търсят отчаяно помощ или пък звънят на близките си, за да се простят с тях. Кадрите, разпространени от първоначалните огледи, след като пожарът е потушен, са страшни и трудно разбираеми за човешкото съзнание.

В резултат на цялата тази непоносима жестокост загиват 48 души, сред тях са седем жени и едно дете.



Именно за събитията от преди пет години се разказва в документалния филм "Remember Odessa — Не забудем, не простим".
на немския режисьор Вилхем Домке - Шулц. Премиерата му бе в Дома на профсъюзите в Москва. 





В документалната лента няма никакви оценки, нито пък се натрапват изводи. Показани са само спомените на очевидците и на роднини на жертвите. Независимо от това Европа отказва да пусне филма на режисьора. 

В документалната си творба Шулц смесва кадри от различни години - видеохроника на събитията от 2 май 2014 година в одеския Дом на профсъюзите.

Домке - Шулц съзнателно не дава оценки. Във филма му няма текст зад кадър, само документални записи и интервюта, сред които и разговор с радикални националисти, с които режисьорът се запознава, докато снима митинг на фашистите в Одеса. 



На зрителя не се натрапват гледни точки, той просто е оставен да изслуша сам жителите на Одеса, които изказват своята версия за причините, довели до трагедията. Самият Домке - Шулц подчертава, че за него е било важно да покаже и двете гледни точки - на майдановците и антимайдановците. 

Парадоксално е, но филмът за това, че по време на гражданска война никой не е прав и няма как да има мир в държава, в които едни смятат себе си за по-висши от други, а властите безсъвестно манипулират народа за свои цели, не се харесва на демократична Европа. 

Независимо, че Домке - Шулц има награди и заслуги в немската документалистика, му е дадено да разбере, че такава обективност не е нужна на европейския зрител.
 

Немският режисьор - документалист Вилхем Домке - Шулц

Филмът е задочно осъден и от украинските власти, които настояват пред европейските лентата да не получи разрешение за излъчване и обвиняват аполитичния кинематографист в това, че той е направил поръчково кино. Режисьорът е бил наистина объркан от тези реакции, но в крайна сметка се примирява и решава да изтегли петгодишния си труд. Но точно тогава получава покана да направи прожекция и премиера в Русия, където често е изнасял лекции.

Прожекцията е била закрита, но организаторите вече работят над това филмът да получи удостоверение за излъчване. Те са готови да го преведат на няколко езика, за да може европейският зрител все пак сам да реши дали ще види документалния филм за тези страшни събития в Одеса или не. 

Превод и редакция БЛИЦ