Внук на величие от ЦК на БКП и приближен на Людмила Живкова е Пенчо Ненов, който закла баща си в столичния квартал „Лозенец“. 26-годишният младеж е син на дъщеря на големеца от миналото Георги Гошкин, съобщава „Телеграф“.
 
„Чухме тропане. После дойде полиция и разбрахме какво е станало. Видях Пенчо, когато го изкарваха с белезници“, разказа съсед от кооперацията на ул. „Липа“ 9 в кв. „Лозенец“.
 
Малко по-късно стана ясно, че младият мъж страда от шизофрения и маниакална психоза. Регистриран е в Центъра за психично здраве от шест години, но спрял да си пие хапчетата.
 
Пенчо се прибрал преди 3-4 дни от морето. Работел по Южното Черноморие като барман, разказаха съседи. Споделил пред близките си, че вече е добре и не иска да пие повече хапчета. Ченгета предполагат, че шизофренията му се е отключила отново, като поводът се оказал дребен семеен скандал. В късния следобед във вторник Пенчо първо пребил майка си и започнал да плаши, че ще ги избие.
 
Изплашената Ирина Ненова успяла да се отскубне от озверелия си син и изтичала в 4-о РПУ, за да извика помощ. Щом ченгетата пристигнали, заварили внука на Гошкин барикадиран в апартамента. След като успели да нахлуят, открили обезобразения труп на баща му Пенчо Ненов-старши.
 
Възрастният мъж бил обезобразен като по тялото му се виждали рани от нож. Той бил ръган многократно с два ножа, които синът му държал, споделиха криминалисти. Предполага се, че е заклал татко си докато майката е търсила помощ от полицията.
 
„Ненови живеят тук от десетки години. Целият „Лозенец“ ги знае като роднините на Гошкин от ЦК-то. Младото момче се мотаеше по улиците и смятахме, че е наркоман. Не знаехме, че е шизофреник“, коментираха съседи.
 
По думите им, Пенчо имал брат, който учел в чужбина. След като 26-годишният Ненов бил задържан, го вкарали в Центъра за психично здраве под полицейска охрана.
 
Дядото на шизофреника – Георги Димитров-Гошкин, е бил председател на Комитета за приятелство и културни връзки в чужбина, а негов заместник станала не коя да е, а Людмила Живкова. След няколко години, обаче, е била преназначена в Комитета по култура, а Гошкин поел Комитет за защита на мира.
 
Между 1964 и 1966 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“. От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. и член на ЦК на БКП.