Осем години след кървавата касапница на бургаското летище осъдени все още няма.

Съдебният процес тече бавно и мъчително вече трета година, а покрай арестувания 20-годишен сириец в Бургас за тероризъм на 1 юли споменът за атентата изплува отново. 

Делото беше отлагано многократно заради процедурни пречки и краят му не се вижда скоро. Основният проблем е свързан с неявяването на десетки свидетели от чужбина. Много от хората, призовани да дадат показания в съдебната зала, не могат да бъдат открити, други умишлено не искат да се връщат в спомените си към злокобната дата 18 юли 2012 година.
 

За повечето от тях терористичният акт, който е без аналог в най-новата българска история, отдавна е затворена страница. Семействата на жертвите обаче не мога да забравят, нито да простят. Те продължават да живеят с болката и кошмара от онзи ден, в който угаснаха шест човешки живота – на най-скъпите им хора, пише "Телеграф". 
 
В горещия 18 юли на 2012 г. летището в Бургас жужи като кошер. Туристическият сезон е в разгара си, терминалите са пълни с народ – едни пристигат, други заминават. Сред пъстрото многолюдно множество небрежно върви дългокос турист, нарамил спортна раница на гръб.

Не бърза за никъде, просто обикаля разсеяно, пъхнал ръце в джобовете. Облечен е като всеки втори курортист – с карирани бермуди в синьо и бяло, синя тениска,  шапка с козирка в същия цвят и спортни обувки. Лицето му е скрито зад тъмни очила.

Той по нищо не се отличава от прииждащите летовници и никой не подозира, че в раницата на гърба му е скрита адска машина, която ще се взриви след броени минути. В този ден охранителните камери ще засекат разсеяния турист да се завръща за пореден и последен път на аеропорта.

Часовникът отброява последни минути до адския взрив и последни минути от живота на самия терорист. Той не е камикадзе и не планира да умре. Трябва само да постави бомбата в автобуса с израелски туристи и да се оттегли, а съучастниците му са поели дистанционно взривяването. Нещо в пъкления им план обаче се обърква. 

Точно в 17:23 часа мощната бомба е взривена в автобус, пълен с израелци. Тътенът от експлозията е оглушителен. Взривеният автобус пламва като факла, а секунди по-късно пламъците обхващат и съседните два буса. Паркингът на аеропорта е плувнал в кръв, части от човешки тела са пръснати по асфалта. Зловещи писъци на тежко ранени хора разкъсват въздуха. Адската машина, взривена от атентатора, убива на място петима израелски туристи и българския шофьор Мустафа Кьосов.
 


На косъм от смъртта се разминават екскурзоводката от варненската туристическа фирма "Ортанна" Данка Иванова и вторият шофьор Динко Донев. Шест години след трагедията двамата трудно се връщат към онзи ден и избягват да говорят за кошмара от кървавата касапница. Освен тях тежко ранени са още 33-ма души, повечето израелски туристи. Сред жертвите, разкъсани от бомбата, е и самият атентатор.
 
Мохамад Хасан ел Хюсеини, Хасан ел Хадж Хасан и Мелиад Фара са тримата терористи, организирали и изпълнили бомбения атентат на бургаското летище през лятото на 2012 година. Самоличностите и на тримата отдавна са известни. Доказателствата за участието им в кървавата баня, както и ролята на всеки един от тях са в папките от съдебното дело.

Загиналият Мохамад е бил главният изпълнител. Той лично е занесъл бомбата на летището и е трябвало да напусне веднага след като я постави в автобуса. Мохамад е бил най-младият от групата – само на 23 години, гражданин на Франция. 27-годишният Хасан ел Хадж Хасан е бил организатор и логистик на атентата. Той е осигурил квартири, коли под наем и всичко друго, необходимо за 20-дневното пребиваване на терористичната група на българска територия. Поел е също разузнаването, както и операцията по изтеглянето на съучастниците си от страната веднага след атентата.

Хасан е гражданин на Канада. Третият съучастник е 35-годишният Мелиад Фара, който е осигурил взрива, детонатора и е сглобил бомбата. Той е гражданин на Австралия, където е и живял. Макар че са живели на три различни континента, терористите имат общ етнически произход – Ливан. Другото, което ги свързва, са фалшивите документи, които са ползвали – майсторски изфабрикувани шофьорски книжки от американския щат Мичиган, с които са наемали квартири и коли в България.
 



Атентаторът камикадзе Мохамад Хасан ел Хюсеини е ползвал фалшивата самоличност на Жак Филип Мартен. Бомбаджията Мелиад Фара се криел зад шофьорска книжка на името на Браян Джеремая Джеймисън, а логистикът Хасан ал Хадж Хасан използвал документ на името на Ралф Уилям Рико. Хасан напуснал България на 18 юли 2012 г., един час след терористичния акт, излизайки през Дунав мост с такси.

Двамата избягали терористи отдавна са обявени за международно издирване с червена бюлетина. Интерпол ги търси заради повдигнатите им обвинения у нас. Според запознати има данни, че в момента те се укриват в родината си Ливан, но до момента не са открити. В хотелските стаи, наемани от терористите в морските ни курорти, са открити техни лични вещи, включително и хавлии и дрехи, но никакви ДНК следи. 

По делото са извършени около 100 експертизи, от които 48 съдебномедицински, 10 биологични, 10 технически и 8 дактилоскопски. Събрани са над 30 тома папки с доказателства и разпитани повече от 200 свидетели. След дълги години разследване и тягостен съдебен процес двама от терористите са подсъдими, но делото срещу тях се гледа задочно.

Днес на мястото, на което терористи екзекутираха шестима невинни, се издига скромен паметник, който напомня за злокобните събития от 18 юли 2012 г. На тази дата близките на жертвите ще се съберат за осми пореден път, за да почетат паметта им.