Баварска приказка за лебеди, Вагнер и един луд крал

Трите замъка, създадени по времето на Лудвиг II Баварски предизвикват противоречиви емоции

https://blitz.bg/ptuvane/bavarska-prikazka-za-lebedi-vagner-i-edin-lud-kral_news290230.html Blitz.bg

Красиви, добре поддържани, апотеоз на кича. От всяка тяхна тухла лъха меланхолия и самота на килограм. С тези няколко думи могат да се характеризират трите най-красиви замъка в германската провинция Бавария - Херенкимзее, Линдерхоф и Нойшванщайн, разказа "Монитор".

Направени са по заповед на крал Лудвиг II Баварски - особа, която още на 7 години се обръща към гувернантките си и казва „Искам да остана загадка както за себе си, така и за другите хора”. Самотник, романтик, фен на еднополовата любов и невероятен прахосник. Но ако не са били капризите му да има убежища, където да се крие от простолюдието, днес Бавария нямаше да приема ежегодно потоците от туристи, които с възхита пъплят от замък в замък.

Най-противоречивият замък е Херенкимзее. Не за друго, а защото ексцентрикът Лудвиг II решава, че ще построи германски вариант на френския Версай. Той бил толкова обсебен от Краля Слънце Луи XIV, че решил да му посвети градежа. Резултатът в най-добрия случай може да ви докара главоболие. Дебели по два метра златни рамки на огледалата, пердета, тъкани със злато, тоалетни от най-скъпия майнски порцелан, орнаменти на съдове и врати, в които се гонят всички цветове на дъгата, пера от пауни над кралското ложе. Докато за западния турист това е част от историята, българите не могат да се отърват от усещането, че родните мутри са идвали на обмяна на опит точно в този дворец за палатите си.

Достъпът до замъка е повече от лесен - с кола се намира на 80 километра от Мюнхен, с влак се стига до курортния град Прием ам Кимзее. Туристите спират на гарата, която е почти до пристанището. От там с корабче се пътува до остров Херенинзел, където е замъкът. Ако са ви заболели краката, може да наемете карета, която срещу 6 евро ще ви отведе до касите с билетите.

За градежа на Херенкимзее Лудвиг II похарчил 16 милиона марки. Нещата тръгнали през 1878-а, но спрели през 1886 г., защото парите свършили. Въпреки хвърлените на вятъра средства кралят строител прекарал в замъка само 10 дни за цяла година. За това кратко време обаче тормозел слугите си да палят нонстоп всичките 20 000 свещи в двореца, намиращи се на 33 полилея и 44 свещника. Аргументирал каприза си с това, че светлината на свещите е чиста и само по този начин можел да се успокои и да почете любимите си книги.

Масичке, постели се сама

Помните ли приказката за вълшебната масичка, която сама се постила с вкусни ястия от Братя Грим? Е, такова нещо е имал и Лудвиг II. Като уважаващ себе си самотник той обядвал и вечерял без компания. Заради това масата била зареждана в мазето на двореца и със специален механизъм слугите изкачвали приготвената трапеза в обедната зала. След като свършел с храната, Лудвиг натискал инсталирано в стената до стола му копче - знак масата да бъде прибрана.

Прахосник, но и новатор

Лудият баварец Лудвиг II може да е обвиняван от някои днешни германци, че докарал държавата им до банкрут, но именно той настоява Херенкимзее да има своя система за отопление.

В мазето сложили машини, които повдигали топлия въздух към покоите на краля. Така през зимата замъкът нямал проблеми с отоплението. През лятото същата система по обратен път пускала топлия въздух в мазето. Там той се преработвал и охладен се връщал отново в кралските стаи.

Единственият замък, който Лудвиг II завършва докрай

Идеята за замъка Линдерхоф хрумнала на Лудвиг II след посещението му във Версай през 1867 г. и когато се сдобил с владения около областта Линдерхоф през 1869-а решил да издигне замъка. Това е единственият градеж, замислен от него и завършен приживе. Бил негово любимо място до трагичната му гибел на 13 юни 1886-а в езерото Щарнбергзее, малко след като навършил 40 години. Тялото на монарха било намерено на брега на езерото заедно с това на лекаря му Бернхард фон Гуден. (И до днес се твърди, че обстоятелствата около инцидента са неизяснени. Макар на повечето историци да е ясно, че някой може и да е „помогнал” на монарха да се удави. Фактор номер № 1 в тази посока - свалянето от престола на Лудвиг на 8 юни 1886 и обявяването му за невменяем без преглед и с фалшифицирани документи. Той е арестуван и заведен под охрана в двореца Берг на брега на езерото Щарнбергзее).

В архитектурата на замъка великолепието на барока се съчетава с интимната изисканост на рококо. Изобилието от десетметрови огледала в златни рамки респектира, а в стаите буквално се прескачат вази по метър и нещо високи, мраморни камини, порцеланови цветя, полилей от слонова кост. Само в спалнята полилеят е със 108 свещи, но никога не са палени едновременно.

Пещерата на Венера и Вагнер

Мястото, което привлича тълпи туристи около замъка Линдерхоф, е Пещерата на Венера. Построява я ландшафтният архитект Август Диригл през 1876-1877 година. Става дума за изкуствено съоръжение с височина над 10 м. Тук основно се поставяли сцени от оперите „Танхойзер” и „Лоенгрин” на близкия до сърцето на Лудвиг II - Рихард Вагнер.

В изкуственото езеро, осветено в различни цветове, се стича водопад и по вълните плували лебеди. Водата се затопляла до 20-22 градуса. За певците била направена специална лодка във формата на раковина.

Системата на осветлението в пещерата се смята за първообраз на днешната цветомузика. Светлинните ефекти се създавали с помощта на въртящи се стъклени пластинки, които се задвижвали от един от първите в Европа електрически генератори.

Нойшванщайн и компанията „Дисни”

Най-семплият и посещаван замък, граден по настояване на Лудвиг II, е Нойшванщайн. Името се превежда като „новата лебедова скала”. Замъкът е построен през 1869 година в планинските зъбери на Бавария. Първоначално за строителството били заделени три милиона марки. А когато Лудвиг II е свален от престола през 1886 година, в строежа вече са вложени 6 милиона марки. Ако замъкът е бил завършен, щял да има 180 стаи. Мястото е повече от познато дори на тези, които не са пътували до Бавария. Причината - виждали са го като лого на концерна „Дисни”.

За разлика от другите замъци на Лудвиг, тук са си имали и собствен вътрешен водопровод, течаща топла вода и автоматично почистване на тоалетните. В една от стаите може да се види и първият телефон в Германия, дело на компанията „Сименс”. Всички помещения са украсени величествено, а тронната зала носи духа на византийското архитектурно богатство. Една от най-атрактивните стаи в двореца е Grotto - изкуствена пещера със сталактити и водопад, построена като декор за операта на Рихард Вагнер „Танхойзер”.

Лудвиг се възкачва на престола на Бавария през 1864 г., когато е само на 18 години. Страстен почитател на изкуствата и на музиката, той кани в двореца в Мюнхен композитора Рихард Вагнер. По онова време последният е на 50 години и освен това - разорен и изоставен от съпругата си.

От този момент нататък Лудвиг II става меценат на Вагнер, изплаща дълговете му, настанява го в резиденцията си и помага за разпространението на музикалните му творби. Само година по-късно целият двор на монарха коментира под сурдинка, че между двамата мъже нещата са на по-особена плоскост от обикновеното приятелство. Намерени са и писмата на Лудвиг до Вагнер, които потвърждават наличието на пламенни чувства между тях. Заради музиканта Лудвиг разваля и годежа си със София Баварска - една от сестрите на императрица Елизабет Австрийска (известна като Сиси), малко преди сватбата.

Когато кралят не може да затвори устата на придворните си по темата „Вагнер” през 1865 г., той го моли да напусне Мюнхен. След 10 години в изгнание композиторът се връща и отново заема мястото си до знатната особа. Маха се окончателно, когато министрите на Лудвиг II започват да отказват да покриват огромните му разходи

Семейство лебеди са първата спирка, през която минават туристите, дошли да видят замъка Нойшванщайн. Красивите птици са толкова свикнали с хората, че сами идват при тях и протягат човки, за да бъдат нахранени. За благодарност стоят и търпят да бъдат снимани кой колкото иска. Твърди се, че докосването на лебедите, които са талисмани на замъка, носи късмет и гони болестите.

Другото място, което трябва да се посети, особено от влюбените, е Марианбрюке. Това е мост, разположен на 92 метра надморска височина, на около пет минути от замъка. Там двойки от цял свят носят катинари. Заключват ги над пропастта и вярват, че така си осигуряват любов до живот.

Източник: в. "Монитор"
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай