Всички острови си приличат на картата – странни парчета земя, по-големи и по-малки, пръснати из водите на океани и морета. И всеки от тях крие неповторима история. Има обаче места, които спокойно можем да наречем шантави острови заради съдбата им и изненадите, скрити в тях. Някои са пленително красиви, други стряскащи. Такова място има на хвърлей от столицата на Мексико. Наричат го Островът на куклите, пише "Монитор"
За някои това е ужас ала Стивън Кинг, за други екзотика, но при всички положения Островът на куклите е незабравим за всеки, който го е видял. И е един от малкото, които трябва да сложите в списъка на места за посещение в Мексико, след като предварително сте наясно какво ви очаква. Намира се на трийсетина километра източно от Мексико сити, в района на Ксочимилко, известен с многото си канали. На практика това е нещо като плаващ остров със скромни размери, собственост на Хулиан Сантана Барера, чийто баща е истинският създател на кукления остров. Направил го в памет на малко момиче, което намерил удавено в канала до къщата си. После закачил втора и така, докато бесенето на кукли по дървета и огради наоколо се превърнало в негова мания. До смъртта му през 2001-а детските играчки наброявали повече от 1500. Никой не знаел за малко зловещата колекция до началото на 90-те години, когато на островчето дошли от общинската служба по чистота. Чудото, предавано от уста на уста, бързо превърнало мястото в туристическа атракция. Днес десетки хора идват тук, а носенето и оставянето на нови кукли се е превърнало в традиция, благодарение на която вече старите, останали без очи или с по една ръка и един крак кукли съжителстват с чисто нови модели Барби, говорещи бебета и всичко, което посетителите донесат.<br /> <br /> Островът на куклите не е единствената атракция в района на каналите, където местните наричат плаващите парчета земя чинампа. Дори да не ви е по сърце да гледате странната колекция от провесени навсякъде човешки фигурки от пластмаса, районът на Ксочимилко е сред приятните атракции на юг от големия мегаполис. 170 квадратни километра територия някога били езеро, което постепенно пресъхвало, докато се появила странната екосистема, съществуваща и днес, но вече като част от защитеното наследство на човечеството. Най-приятното запознаване с този странен свят е разходка с някоя от пъстрите карнавални тражинерас - лодките, които кръстосват каналите ежедневно, а през уикендите територията заприличва на истинска пъстра градина &ndash; толкова много са плаващите градини. Някога с такива лодки &ndash; мексикански вариант на гондолите, местните превозвали стоките си. Днес голяма част от тях са предназначени специално за туристи и по тентите, окичени с всевъзможна зеленина и цветя, са опънати маси, където можете да опитате местна кухня и напитки, под песните на мариачи. В малки пъстри канута наоколо обикалят местни търговци, от които можете да си купите от цветя до сладкиши и други лакомства.<br /> <br /> Историята на малкото японско островче Окуносима, не успя да го направи световно известно, но това направиха зайците. Малкото парче земя във водите на Японско море, недалеч от Хирошима, днес е по-известно като Островът на зайците. Стотици пухкави клепоушковци живеят на свобода, без ограничения или преследване. Нещо повече, за разлика от събратята си по света, те не изпитват страх от човешките същества, напротив. Не един посетител на острова е отнасял снимки как се движи по алеите на някой парк, следван от армия с щръкнали уши. Тук зайците са свикнали, че хората са предназначени да ги хранят и галят и не очакват нищо друго от тях. Едва ли има турист, който да опровергае. Ловуването им пък отдавна е забранено и се наказва жестоко. <br /> <br /> Смята се, че заешкото царство на острова е наследство от ужасяващата му история. По време на Втората световна война, а и повече от десетилетие по-рано парчето земя било база за производството на бойни отровни вещества. За да бъде запазена тайната, мястото дори било премахнато от географската карта. Разказват, че до края на войната през 1945 г. именно зайците били използвани за опити с отровните газове и други вещества. И до днес тук е забранено да се пие вода, която не си носите в бутилка. Почвата също пази отровите на човешкото безумие. Има дори места, където опасни съединения са били погребани след войната и те са специално оградени и забранени за преминаване. Цялата тази история ще научите в музея на острова &ndash; една от малкото съвременни сгради тук. Другата е на нов хотел с ресторант. Има и голф игрище. Но хората идват тук заради зайците и руините на някогашните отбранителни съоръжения, които си заслужава да се видят като паметник на безумието.<br /> <br /> Не по-малко странен е и един от най-малките японски острови, скрит в океана. Официалното му име е Таширохима, но далеч по-известен е като Котешката земя или островът на котките. Истината е, че тук писаните са далеч повече от хората, което не е трудно при население от около 100 човека. Толкова останали от и без това скромното население от средата на миналия век. Но вярването, че който храни котка, печели здраве и благоденствие, се е запазило с такава сила, че всеки местен смята за свой дълг да храни стотиците мяукащи и тичащи на свобода животни, преди да се нахрани самият той. Логично и емблемата на острова е котка. Има дори сграда, построена така, че да напомня домашния любимец. Повечето хора тук са възрастни рибари, така че ако искате да си купите нещо, то трябва да е или риба, с която да нахраните пухкавелките, или писана. Порцеланова, дървена, снимана или нарисувана &ndash; намират се във всички варианти и размери и се предлагат направо на улицата или на стълбите пред нечия къщичка.<br /> <br /> На трийсетина метра от брега в залива на Неапол от водата се издигат две огромни скали, свързани с дъговиден мост. На едната е кацнала някога пищна вила &ndash; мечта на всеки романтик и бизнесмен. Това е остров Гайола или Прокълнатият остров, както е по-известен по тези места. <br /> <br /> Някога, по времето на римляните, го знаели като Еuplea и тук идвали да почетат боговете на морето, покровители на моряците. Под водата днес се намират много останки от римски селища, които отдавна са станали дом на причудливи морски създания и това е любимо място за гмуркане. <br /> <br /> Легендата разказва и за отшелник, живял на острова няколко години. Светият човек преживявал подарената от местни моряци риба. Те толкова свикнали с него, че когато един ден той изчезнал безследно, това се превърнало в събитие, а островчето придобило мрачна и мистериозна слава. В началото на XIX век на пустия остров се появила голяма вила, бил построен и мост до съседното парче земя. От този момент нататък проклятието започнало да взема своите жертви. Първият регистриран собственик на частния остров &ndash; швейцарецът Ханс Браун, бил намерен пред вилата мъртъв, но старателно завит в скъп килим. Няколко дни по-късно жена му претърпяла инцидент и се удавила в морето. Следващият смелчага, купил красивото, но носещо нещастие място &ndash; германецът Ото Грембах, получил сърдечен удар и се споминал още при първото си пребиваване в своя частен рай. Години след това никой не искал да стъпи на Гайола, докато не се явил нов собственик с приключенски дух, който решил да докаже, че всички страхове са митове и да заживее там. Само няколко месеца по-късно полудял и бил прибран в психиатрична клиника, където се самоубил. Нещастна съдба спохождала всеки следващ покорител на острова, който ставал негов собственик. Един се разорил, роднините на другия започнали да измират от мига, когато той станал горд собственик на Гайола, на третия отвлекли внука, Последният, който дръзнал да нарече Гайола свой остров, свършил в затвора. Оттогава насам мястото е ничие. Великолепната някога вила е оставена на волята на морето, ветровете и времето. Единствено посветени туристи го навестяват и се прехласват по красотата му. Но никой вече не се осмелява да го купи. /БЛИЦ<br />