Солун: Криза ли?!

<strong>Петък вечер</strong><br /> <br /> В статия от 1931 г., когато в цял свят се вихри голямата икономическа депресия, журналист се чуди на онова, което виждат очите му в Солун. &bdquo;От седем до десет вечерта кеят е пълен с хора, кафенетата са претъпкани и навсякъде има улични музиканти. Криза ли?!<br /> Откъде все пак тези хора намират пари, за да прекарват времето си по този начин?&ldquo;, пита се човекът.<br /> <br /> Днес, почти 85 години по-късно, ситуацията е подобна &ndash; светът отново е в икономическа криза, а жителите на древния Тесалоники продължават да си живеят живота по най-щастливия начин. Наблюдавайки тълпата в петък вечер на солунската улица &bdquo;Валаориту&ldquo;, на човек му е трудно да се повярва, че Гърция е в криза.<br /> <br /> Коктейл барът La Doze е окупиран от скейтъри, лъскавите нощни пеперуди пък са на горния етаж на галерия Toss, майсторите факири от пицария Poseli мятат във въздуха тестото за фантастичните си творения, пълнят ги с прошуто и сирена, а после ги хвърлят в адовите си пещи, а от бар Соо &bdquo;дъни&ldquo; електро пънк рок... С една дума, ако перифразираме Шекспир, да не мислите, че заради вашата криза на света не трябва да има торти и вино! Солун ври и кипи от живот &ndash; както винаги и въпреки всичко.<br /> <br /> Градът е основан преди цели 2330 години (не, няма грешка &ndash; през 315 г. пр.н.е.) от македонския владетел Касандър, който го кръщава на жена си Тесалонике, сестра на Александър Велики. Тя пък от своя страна била кръстена така от баща си в чест на негова голяма военна победа, за която му помогнали тесалийските конници.<br /> <br /> Тесалонике означава &bdquo;победа на тесалийците&ldquo;. Така че древният град, освен че носи името на жена, носи и името на победа. И може би заради това въпреки всичките опожарявания, мародерства, опустошавания и бомбардировки, на които е подложен през годините, той успява да запази жизнената си сила и творческата си енергия. Пък и защото е университетски град, в който живеят около 200 000 студенти.<br /> <br /> Гръцката столица Атина може да си има Акропола, но Солун винаги е бил истинският културен център на Гърция. За град с население един милион души броят на паметниците и музеите е огромен: 15 са обектите, присъстващи в списъка ЮНЕСКО за световно културно наследство, а музеите са 29 &ndash; от археологически, до посветени на руското авангардно изкуство.<br /> Безброй културни събития се случват зад стените на града &ndash; международен филмов фестивал, известното Солунско биенале за съвременно изкуство, което се вихри на най-неочаквани места като бивша джамия, затвор или изоставена кланица; тримесечният фестивал &bdquo;Димитрия&ldquo; &ndash; празници на изкуствата, датиращи още от византийско време и възстановени през 1966 г. Криза ли?!<br /> <br /> <strong>И те си имат кметъл!<br /> </strong><br /> Докато останалата част на Гърция наистина е силно засегната от дълговата криза, Солун се радва на тих ренесанс. До голяма степен той е свързан с кмета Янис Бутарис, който е легендарна солунска персона и спокойно може да бъде определен като една от забележителностите на града. Бутарис е винопроизводител и бивш алкохолик със седем татуировки по тялото си, известен е и с маниакалната си привързаност към кецовете Converse.<br /> <br /> Солунчани го наричат Кир Джани или г-н Джон по името на собствената му марка вина. 72-годишният Бутарис е известен с радикалната си политика, с непоносимостта си към политическата коректност, със здравия си бизнес нюх, с подкрепата, която оказва на изкуството, културата и предприемачите, и със забележителния факт, че никога името му не е забърквано в какъвто и да било корупционен скандал. Подобно на нашия уникален кметъл (кмет, който харесва метъл музика) Цонко Цонев, и кметът на Солун доказва, че един истински мъж може да се справи с всякакъв вид управление.<br /> <br /> А Солун не е лесен за управление град, най-вече заради мултикултурното си население. До 1912 г. все още е аванпост на Османската империя (между другото, тъкмо тук през 1881 г. е роден Кемал Ататюрк, основателят на светската турска държава), а жителите му са говорили на шест или седем езика. Търговията и културата процъфтяват до голяма степен благодарение на голямата еврейска общност в града, унищожена по времето на нацистката окупация. Повече от 50 000 евреи (една четвърт от населението на града по онова време) са транспортирани до лагерите на смъртта.<br /> <br /> През 1917 г. тук избухва голям пожар, който оставя без покрив почти 1/3 от населението на града, но парадоксално &ndash; тъкмо &bdquo;благодарение&ldquo; на това бедствие Солун успява да &bdquo;изтрие&ldquo; средновековния си облик и се превръща в това, което е днес. Тогавашното правителство наема френския архитект Ернест Ебрар да изработи нов градоустройствен план и да създаде някои ключови и до днес места в града като например площад &bdquo;Аристотел&ldquo; &ndash; класически крайморски площад, в който се &bdquo;вливат&ldquo; няколко булеварда, осеяни с кафенета.<br /> <br /> Тук може да пазарувате, да се разхождате или просто да наблюдавате приливите и отливите в залива Терма, да слушате корабите и чайките, а в ясен ден, ако боговете решат, могат да ви позволят да зърнете на хоризонта митичния връх Олимп.<br /> <br /> <strong>Източник: сп. &quot;Eva&quot;</strong>