Съветите на Паулу Коелю към пътешествениците

<strong>Избягвайте музеите</strong><br /> <br /> Този съвет може да изглежда абсурдно, но нека поразсъждаваме малко над него: ако се намирате в непознат град, няма ли да ви бъде по-интересна срещата с неговото настояще, а не с миналото му? Хората се чувстват задължени да ходят по музеи, защото като деца са научени, че пътешестването означава търсене на този вид култура. Разбира се, музеите са важни, но те изискват време и обективност - трябва да знаете какво точно искате да видите там. Иначе ще излезете с усещането, че сте видели някои изключително фундаментални неща, но не помните какви точно са били.<br /> <br /> <strong>Пошляйте се из баровете</strong><br /> <br /> Баровете, а не музеите, са местата, където се разкрива животът на града. Под барове нямам предвид нощни клубове, а местата, в които хората ходят, за да пият по нещо, да обсъдят времето и да побъбрят. Купете си вестник и се насладете на движението на хората в бара. Ако някой ви заговори, дори и да е за нещо глупаво, отговорете му: Не можете да прецените красотата на пътя, само гледайки през вратата.<br /> <br /> <strong>Бъдете отворени</strong><br /> <br /> Най-добрият гид е местният жител, който знае всичко за града и се гордее с него, но не работи за агенция. Просто излезте на улицата, изберете човека, с когото искате да поговорите, и го помолете за информация от сорта на &quot;Къде се намира църквата?&quot; Ако това не доведе до нищо, опитайте се да заговорите някой друг. Гарантирам ви, че до края на деня вие ще си намерите чудесна компания.<br /> 4. Пътувайте сам или със своята половинка<br /> Да, да пътуваш сам е по-трудно, защото няма кой да се грижи за вас, но само по този начин ще можете истински да оставите родината зад себе си. Пътешестването с група е начин да си в чужбина, говорейки на родния си език и правейки това, което лидерът на групата казва, обръщайки повече внимание на бърборенето, отколкото на местата, които посещавате.<br /> <br /> <strong>Не сравнявайте<br /> </strong><br /> Не сравнявайте нищо - нито цените, нито стандартите за хигиена, нито качество на живота, нито превозните средства. Нищо! Вие не пътешествате, за да докажете, че живеете по-добре от другите хора. Вашата цел е да разберете как живеят другите, да разберете какво можете да научите от тях, да разберете как се справят те с реалностите и с изключителните неща в живота.<br /> <br /> <strong>Запомнете: всеки ви разбира</strong><br /> <br /> Дори и да не говорите езика, не се страхувайте: бил съм на много места, където не съм могъл да общувам с думи и винаги съм намирал подкрепа, насока, полезен съвет и дори гаджета. Някои хора смятат, че ако пътуват сами, може да излязат на улицата и да се загубят. Просто се уверете, че носите в себе си визитката на хотела. Така в най-лошия случай такси ще ви закара до там.<br /> <br /> <strong>Не купувайте прекалено много</strong><br /> <br /> Харчете пари само за неща, които няма да има нужда да носите - билети за хубава театрална постановка, ресторанти, екскурзии. Днес, с тази глобална икономика и Интернет, можете да си купите всичко, без да е нужно да плащате за превишено тегло на багажа.<br /> <br /> <strong>Не се опитвайте да видите света за един месец</strong><br /> <br /> Много по-добре е да прекарате в един град 4-5 дни, отколкото да посетите 5 града за седмица. Градът прилича на капризна жена: отнема време да бъде съблазнена, за да ти се разкрие напълно.<br /> <br /> <strong>Пътуването е приключение</strong><br /> <br /> Хенри Милър обичаше да казва, че е много по-важно да откриете църква, за която никой не е чувал, отколкото да отидете до Рим и да се чувствате длъжни да посетите Сикстинската капела сред хиляди туристи, викащи на ухото ви. Разбира се, посетете и Сикстинската капела, но се пошляйте също из уличките, изучете ги, почувствайте свободата да търсите нещо, което дори и вие не знаете какво е. Но когато го намерите, може да сте сигурни, че ще промени живота ви.<br /> <br /> <strong>Родителите му го хвърлят в лудница, защото се бунтувал<br /> </strong><br /> Роденият в Рио де Женейро през 1947-а Паулу Коелю, е странна птица от дете. Баща му Педру е уважаван инженер, майка му Алисия е ревностна католичка. Но бъдещата звезда на изящната словесност от тийнейджър мечтае за артистична кариера. А това хвърля в ужас консервативното му семейство. Той обаче успява да се отдаде на писането в местното йезуитско училище. Следва духовен разрив между него и родителите му. Те го смятат за бунтар, но тъй като не искат да признаят истината за неговото непокорство, три пъти го изпращат в клиника за душевно болни. Там Паулу преживява електрошокова терапия.<br /> Когато през 1968-а в Бразилия се заражда хипи движението като реакция срещу диктаторския режим в страната, Коелю се присъединява &quot;децата на цветята&quot;. Неговите текстове проповядват свобода.<br /> <br /> Пише дори стихове за песни, за да изкарва прехраната си. През 1975-а е арестуван заради поезията си - силните на деня откровено се плашат от словото му. Всъщност той започва сериозната си арт кариера в звукозаписна компания и не след дълго става художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.<br /> През 1980-а започва голямото му пътешествие из Европа. Негова вярна другарка в авантюрите е Кристина - стара приятелка, която след случайна среща се превръща в съпруга. &quot;Когато срещаме някого и се влюбваме в него, имаме чувството, че цялата вселена е на наша страна. Но ако нещо не е както трябва, отнема ни се всичко! И чаплите, и далечната музика, и вкусът на устните му. Как е възможно да изчезне толкова бързо красотата, появила се само преди минути? Животът е много бърз, запраща хората от небесата в ада само за секунди.&quot;, анализира чувствата Паулу в &quot;Единадесет минути&quot;<br /> През 1986-а съпрузите извървяват Пътя към Сантяго - старинният маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 километра. По него поклонниците стигат до Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на свети Яков, покровител на Испания. Връщането към католическата вяра и преживяното вдъхновява Коелю да напише първата си книга - &quot;Дневникът на един маг&quot;.<br /> <br /> През 1988 г. Коелю пуска &quot;Алхимикът&quot;, която има небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга за всички времена, създадена на португалски език. Основната философия в нея се съдържа в следните думи на писателя: &quot;Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.&quot;<br /> Авторът продава над 140 милиона копия от творбите си, преведени на 73 езика в над 168 страни. Получава серия от престижни награди.<br /> <br /> Днес писателят живее с жена си Кристина в Рио де Женейро и Сен Мартен, селце в Южна Франция. Двамата са основатели на благотворителна организация, която помага на бразилски деца в неравностойно социално положение. Неслучайно в &quot;Петата планина&quot; той пише: &quot;Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.&quot; Коелю никога не се отказва да дава съвети. Но се застрахова в &quot;Ръкописът, намерен в Акра&quot;: &quot;Голямата житейска мъдрост се състои в това да проумеем, че можем да бъдем господари на нещата, които се опитват да ни държат в робство.&quot; /БЛИЦ