„Там, където земята свършва и морето започва“, пише португалският поет от 16-ти век Луиш да Камоеш, докато пеел от висока скала, издигаща се на 40 мили (40 километра) северозападно от Лисабон.

До 14 век се е смятало, че това е краят на света.

Вятърът, който „изтрива” мислите от главите ви и „изчиства” душата, миризмата на далечното море и свободата, която изпълва клетките ви – такова е впечатлението от Кабо да Рока, най-западната точка на европейския континент.

Още можете да прочетете на pochivka.blitz.bg