Кой не си е мечтал като дете да открие златно съкровище, пещерата на Али Баба или поне лампа с джин, който изпълнява желания?

Според легендите един от най-известните скални манастири по българското Черноморие – Аладжа манастир, все още крие несметни богатства, които били заровени или скрити от монасите в околността, за да не попаднат в ръцете на османските поробители, пише Труд.

Откриването им обаче не е никак лесно, предвид факта, че са останали непокътнати през вековете. Според преданието иманярите, които в късна доба се опитват да открият златото и богатствата на манастира, биват пропъдени от призраците на монасите, обитавали Аладжа манастир.

Най-често се говори, че пред търсачите на силни усещания и съкровища се явява монахът наречен Рим папа, който бил и покровител и пазител на обителта.

Легендата твърди, че съкровищата, които всъщност са събраните богатства не само на Аладжа манастир, но и на още 11 свети обители в околността, се намират в лабиринт от тунели, към които има тайни входове от пещерите.

Друго предание твърди, че духовната обител в скалите край Златни пясъци е изникнала на мястото на град, основан от цар Филип Македонски.

Да чуете повика на златото обаче е само една от причините, които могат да ви накарат да посетите скалната обител, която се намира на около 15 километра от Варна, по пътя към Златни пясъци. От курорта го делят едва около 2 километра. 

Скалният манастир всъщност е основан през 13-14-и век, като се предполага, че е напуснат от последните монаси в края на 16-и век.

Но пещерите във високите 40 метра варовикови скали били обитавани от монаси-аскети доста по-рано, още през 6-и век, откогато датират и останките на трикорабна църква, намираща се в близост до манастира.

Никой не знае какво е било името на светата обител. Според местни разкази, записани от Карел Шкорпил през 19-и век, манастирът е носил името „Свети Спас“ и е бил посветен на Христос Спасител.

Днешното име на манастира – Аладжа, според изследователите, идва по време на османското владичество. Думата от персийски и арабски означава шарен, пъстър.

Предполага се, че нашествениците са използвали това име, за да обозначат цветните стенописи, които по това време са били запазени, но днес от тях могат да се видят единствено фрагменти.

За да се качите до килиите и трапезарията на скалния манастир, се движите по вити външни стълби. На няколкото скални нива можете да разгледате това, което е останало от манастирския храм, параклиса, кухнята, трапезарията и да се насладите на части от запазените стенописи.

Или пък да поседнете в тесните монашески килии и да се опитате да си представите трудния живот на обитателите на Аладжа манастир преди векове. Съвсем наблизо са и катакомбите, в близост до които според легендата съкровищата чакат своя откривател.

Помещенията на манастира са издълбани на две нива във висока почти 40 метра отвесна варовикова скала. На първото ниво са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения.

Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край, на която е изграден манастирският параклис. Там, заради трудния достъп, са и по-добре запазените стенописи.

На 600 – 700 м западно от манастира се намира група пещери, известна под името Катакомбите. Откритите находки – керамика, монети, графити и др., свидетелстват, че Катакомбите са обитавани през раннохристиянската епоха (V-VI в.).

Според легендата именно в подземни тунели край тях или пък в скрити ниши в скалите са и загубените за вековете съкровища на манастира, опазени умело от монасите.

Самият парк, в който се намира манастирът, е приятно място за разходка. Ако сте любител ботаник, ще оцените и редките дървесни видове, които растат в природния парк „Златни пясъци“.

Освен самия манастир, можете да разгледате и музея към него, да видите икони и църковни принадлежности, части от подовата мозайка на раннохристиянска базилика и да научите повече за историята на Аладжа манастир.