Три полицейски коли като в истински екшън се скупчиха по сигнал във вторник следобед при входа на Текстила в промишлената зона на Благоевград, пише struma.bg.

Проверка установи, че обект на масираната проверката е бизнесменът Валентин Колев, собственик на старозагорската фирма „Роси“ ЕООД, който има бизнес и в Благоевград. От 10 г. той е собственик на цехове за производство на материали за мебели, а от година разширява базата си в Благоевград, като е купил още 5 сгради в района. Валентин Колев поиска думата в изданието, за да разкаже за случката, която го унизила при пристигането му вчера след 15 часа от Стара Загора в Благоевград:

„От дългото пътуване ми прималя от глад и още на влизане в града обръщам срещу Текстила при първата лавка, спирам на аварийни и изскачам да си купя сандвич. Не съм паркирал, предната част на колата е излязла на около метър напред в платното, а на около метър и малко вляво от мен е пешеходна пътека. Признавам, не съм го съобразил, но колата не беше на пътеката и не пречеше на движението. Връщам се след няма и 2 минути и ме спира полицай. Не е униформен, няма шапка, представи се, но говореше толкова тихо, че не запомних името, защото не ми представи документ за легитимация, моя е грешката, че не я поисках. Колата не е патрулка, имаше надпис, но беше леко изтрит и не можах да го прочета, номерът й е Е 0696 АН. Пита „Какво ще правим?“, отговарям: „Нищо няма да правим, ако искате пари, нямам. Аз пари не давам”. Искам да съм точен, полицаите пари не са ми искали, но въпросът ме провокира да кажа, че ако съм сбъркал, 1000 лв. глоба ще платя, но лев на ръка няма да дам.

Тук е мястото да отбележа, че наоколо е пълно с паркирани коли, от другата страна на пешеходната пътека, на разстояние по-близо от мен, при това в обратна посока на движение, е паркиран автомобил, вдясно от мен точно в същата позиция, само че със задната част на уличното платно, също има паркирана кола. Надолу и нагоре по протежение на платното има над 10 паркирани автомобила, не са спрели за малко като мен на аварийни. Но само номерът на моята кола започва със СТ, а не с Е, като останалите и отгоре на всичко е луксозна.

Това е ситуацията при идването на едно високо, намахано момче, без шапка и униформа, което ми иска документите за проверка и пита: „Какво ще правим? Какво стана?“. Аз му казвам, че ми прилоша, защото пътувам близо 300 км да гледам обекта, който строя в Благоевград. Казвам: „Прималя ми и като видях лавката, обърнах и слязох да си взема сандвич. Санкционирайте ме, ако съм направил нарушение“. Не се оправдавам, но като видях по същия начин спряла кола от другата страна, пуснах аварийните и спрях за минута. Въпросът обаче е в това, че правилата като са за „батко“, трябва да са и за „братко“. Оказва се че, „батко“ от Стара Загора не може, но за „братко“ от Благоевград може да спира където поиска.

Отиде до колата, съветва се с колегата си, върна се и ми каза: „Чакайте в колата, ще ви извикам, като станат готови документите“. Реших, че ще ми напишат акт. В тоя момент пристига полицейска кола с камери. Идва полицай и ми казва: „Каквото ще говорите, всичко се записва“. Казвам „нормално е, добре, нямам нищо против“ и питам: „Все пак, момчета, какво съм направил? Аз не съм мутра, дошъл съм да инвестирам в тоя град, кажете ми какво нарушение съм направил, в каквото всички останали коли тук не са. Казват ми: „Спрял си на пешеходна пътека. Ако искате, ще ви напишем фиш“. Казвам: „Напишете каквото трябва, но не съм стъпил на пътеката, а съм на повече от метър от нея. Колата отдолу е по-близо“. Обясняват ми и че излизам от кръстовище, въпреки че не виждам там кръстовище, защото излизам от пресечка, което прави по-скоро триъгълник, но както и да е. Може би полицаят е прав. Казах му, че каквото е необходимо, ще си платя, да правят каквото трябва. И защото не съм се съгласил да ми пишат фиш, почват да пишат акт. Знаете, че фиш означава глоба от 20 или 50 лв., плащаш и заминаваш. Аз не съм за 20 или 50 лв., но искам да знам за какво ме глобяват и колко съм виновен.

Дават ми копие, което не мога да прочета, не ми дадоха и да снимам. През това време първите полицаи идват и ми казват, че съм имал 10 фиша. Аз имам транспортна фирма, някои от фишовете са отпаднали, изтекъл им е срокът, не съм виновен за това. И тогава викат втора патрулка. В един момент заради мен в промишлената зона до входа на Текстила се събраха две патрулки и още една полицейска кола, на която надписите бяха изтрити и не се четяха добре. Все едно съм най-големият престъпник на пътя! Аз имам морал, почувствах се унизен. Бил съм офицер, човек на честта съм. Питам ги: „Ако аз съм виновен, този до мен не е ли, а другите, паркирали на цялата улица, те не са ли виновни?! Въпросът е колко голям престъпник съм аз, че полицията да ангажира три служебни коли заради мен, и колко другите са праведни. Поведението на полицаите беше унизително и арогантно, почувствах се като най-големия престъпник за това, че ми е прилошало и съм спрял да си взема един сандвич.

Ужасно огорчен съм от двойния аршин на благоевградските полицаи. Между другото, докато пишеха акта, на пешеходната пътека буквално спря товарен бус – ако не се лъжа, на известна фирма за матраци. Попитах полицая: „Той не е ли в нарушение?“, отговорът беше: „Сега се занимаваме с вас“. Излиза, че докато се занимават с мен, каквото и да става наоколо, не ги интересува.

От акта са видни имената на полицаите, констатирали нарушението за неправилно паркиране – Васил Илчев Илиев, който е съставил документа, и свидетелите Спаско Чобанов и Радослав Благов.