81-годишният Христо Мърхов от Момчиловци лежал 20 минути под ранено прасе, преборил недоубит вълк, а мечка го е бутала в храстите, пише "Марица".
 
"Над 200 диви прасета съм гътнал дотук в живота си, може и да ви се вижда невъзможно, ама е истина. И нерядко се е случвало в пушката да има два патрона и да гътна с тях две прасета. Затова съм началник в гората", отсича 81-годишният Христо Мърхов от смолянското село Момчиловци.

Мало и голямо в селото не му знае името, тъй като всички му викат отдавна Генерала. А прякора си отдава на качествата си на военачалник, които прилага с ловната дружина в гората.


"Ловът е стратегия, тактика, иска се да знаеш пределно добре терена, за да прецениш кой къде да застане от ловците, та да сгащите дивото. А аз знам всеки баир, пътечка, ливада, извивка на планината в 30 км диаметър около селото. Знам, като излае куче, къде трябва да се чака прасето и откъде да се подгони.

И понеже командвам, и затова ми викат Генерала", казва родопчанинът. Макар да е минал 80 лазарника, заявява категорично, че нито на зрение, нито на слух, нито на спокойна ръка и мерник се дава на младите ловци. А гората и природата са му страст от дете. И ако не е по баира, значи е остарял. 
Той е почетен председател на ловната  дружина в Момчиловци с над 80 членове, към която на почти всеки лов се присъединяват и гости - от София, Пловдив. 

Генерала толкова се гордее и пали да разказва за ловните подвизи, че страстта му завладява, а в погледа му свети победоносният блясък като на Наполеон след битката при Аустерлиц. Момчиловецът се слави и с ловното си потекло, тъй като и баща му бил известен авджия в района дълги години. Фамилията им Мърхови обяснява, че произлиза от мършавелови, тоест предците му все били мършави и слаби. 

Бай Христо става ловец на 22 години. "Като ме уволниха от казармата, и веднага подадох молба за ловната дружина и вече 60 години съм ловец. Не харесвам бракониерстването. И са ми мили животните", казва авджията.


Работил 10 години като сондьор към "Геоложки проучвания", а след това 25  г. бил управител на хижа "Момчил юнак" в една от най-красивите местности в Родопите - Хайдушки поляни над Момчиловци. Казва, че там е живял в пълен синхрон с природата и никога не го е било страх, че наоколо бродят диви животни.

А за толкова години изчислява, че поне 100 пъти е виждал, че и срещал мечки. Убил е и три вълка в живота си. Последно преди десетина години поваля вълчица. Има стотици случки в гората, но особено паметен му е лов с баща му преди доста години на връх срещу селото. Баща му ударил диво прасе в задния крак, подгонили го, а Христо го чул да грухти в гъсти храсталаци.

"Пъшкаше от болките и влязох в храсталака да го намеря, ала то се хвърли срещу ми, блъсна ме в коляното и паднах, а прасето - върху мен. Изправих се колкото можах и стрелях в него с пушката. Лежеше върху мен още поне 20 минути  и пъшкаше, а аз се молех да оцелея под него", разказва Генерала.

Ветеранът си спомня и за друг напечен случай, но този път с вълк. Бил на лов, но покрай него нямало кучета, за да го предупредят. Видял вълк и вълчица на двайсетина метра. Генерала стрелял по тях, видял, че уцелил единия, и отишъл да го хване за крака да го вдигне. Недоубит обаче, звярът аха да го захапе. Наложило се да го довърши с нож. 

"Мечка ме е бутала от пътека в гъст храсталак. Но не съм се наплашил от такива срещи. Животът ми е минал в гората и съм се нагледал на елени, вълци, мечки", обобщава той. 


Майстор на брънза сирене

"Няма по-добър от него в лова, но Генерала е и един от най-изкусните майстори на  брънза сирене", казва кметицата на Момчиловци Сийка Суркова. Христо Мърхов казва, че му отнело 5-6 години да се научи как се прави това чудо.

Селото има оборудвана мандра, напролет всеки си закарва там овцете и се събират около 350. "Прави се списък, издояват се всичките в един ден. Мерим на всеки овцата колко мляко дава и го умножаваме по 50 дни. Записваме в тетрадка кой колко мляко има да вземе. Който има най-много мляко, той е първи в списъка, защото има и разноски, той храни и овчарите. Така всичко е справедливо и никой не е ощетен", обяснява Генерала. 

Забранена любов: Как терлиците на кумицата влязоха в потурите на кехаята

Генерала е и шегаджия и често е душа на компанията авджии, разказвайки куп истории, чути от предците. В Момчиловци основните професии преди 200 години са били зидарлък и овчарлък.

На овчарите с много овце им казвали кехаи. Генерала знае от баща си, че когато завършили строежа на църквата през 1836 г., в Момчиловци имало огромни стада от по 1000 овце, които през зимата прекарвали на Беломорието, защото в планината нямало с какво да ги прехранват.

С охота разказва и весела история на баш кехая от селото. Имал 5-6 овчари аргати и пътувал към Беломорието с 3-4 коня. На Димитровден приготвил стадото, натоварил конете, но на изпроводяк решил да иде до кумицата си, с която имал вземане-даване. Влязъл вътре, бил е с широки потури. Тъй като нямало да се виждат дълго време, го ударили на ласки.

Кумата имала забележителни и модерни терлици от сърма. Цялото село говорело за тях. Докато се любели, въпросните терлици обаче попаднали в потурите на баш кехаята. Той заминал на гурбет и се върнал на Гергьовден. Дал потурите на съпругата си да ги изпере. Оказало се, че половин година терлиците били в потурите. Слисаната му съпруга обаче тихомълком занесла на кумицата си терлиците. "Развръзка няма на тая история", намигва Генерала.