Бившата сграда на БНБ на Малката Главна в Пловдив, необитаема и заключена повече от пет години, най-вероятно ще бъде преустроена в Музей на Пловдив. По-малко възможно е там да се настани част от Археологическия музей.

Това са две от трите предложения, избрани за финалисти на международния конкурс „Трезор за идеи”, обявен в началото на годината от Общината. Третият вариант предвижда създаването на културен център със занимални и зали за деца. Макар окончателният избор да предстои, отсега идеята за Музей на Пловдив се очертава като фаворит, съобщава "Марица". 

Целта на организирания конкурс беше  експерти от различни държави да кажат мнението си за бъдещата съдба на банковия трезор и 140  помещения в красивата сграда на ул. „Райко Даскалов”, която е паметник на културата.

"Трезор за идеи" предизвика огромен интерес както в България, така и в чужбина.  До края на април в комисията бяха внесени 42 предложения от общо 16 държави и три континента.

От подбраните като най-удачни от журито три предложения това за музей на Пловдив е на екип с ръководител арх. Антоанета Топалова. Проектът за втора сграда на Археологическия музей е подадено от екипа  на РАМ, а архитекти от Германия виждат бъдещето на трезора като сграда с обществени функции с културен център и зали за деца.

Според правилата на конкурса не се определят първо, второ и трето място. Трите идеи ще бъдат внесени за обсъждане и гласуване в Общинския съвет, като преди това вероятно ще се проведе и дебат с граждани.

 НИНКН ще има тежката дума за сградата на БНБ

Пловдивската местна власт открай  време не блести с умение да управлява огромната си собственост, като неглижира възможност да увеличи ползите за града и да гарантира допълнителни приходи в бюджета. През годините на демокрацията се практикува най-популярната форма за "стопанисване" на недвижими  имоти - безогледната им разпродажба.

В резултат на трийсетгодишното брокерство под тепетата почти няма свободни терени за детски градини и училища. В същото време знакови сгради са били изоставени на произвола на съдбата. 

Такъв пример е с архитектурната перла на Малката Главна - бившата сграда на БНБ. Вековното триетажно здание на ул. „Райко Даскалов“ със статут на паметник на културата вече пет години пустее и се руши, след като банката се премести на новия си адрес на Ягодовско шосе.

Едва преди няколко месеца новата градска управа направи крачка напред по дългия път към съживяване на емблематична сграда, построена през 1909 г. по проект на швейцарския архитект  Якоб Майер. За ценния  имот беше обявен архитектурен конкурс „Трезор за идеи“ с цел да привлече широк кръг специалисти и те да посочат какво да бъде предназначението на сградата. Концепциите  се подаваха до 30 април и са разгледани една по една от журито.

„Готови сме. Определени са трима финалисти и ще обявим идеите, след като кметът Костадин Димитров се запознае с доклада”, лаконично каза неговият заместник по култура и туризъм и шеф на комисията Пламен Панов. 

От 42 предложения най-много са за различни музеи, включително за нумизматичен, за открита агора, дом на пари, културни центрове.

Най-щурото беше за обществена баня, което по-скоро звучи като шега 

Журито, в което участват представителите на архитектурните гилдии КАБ и САБ, избра три идеи, които ще бъдат подложени на дебат. Пловдивски архитекти с ръководител Антоанета Топалова, която е и известен урбанист, предлага сградата с банков трезор да се преустрои в  музей на Пловдив. Екипът на РАМ - Пловдив иска да има втора сграда на Археологическия музей. Архитекти от Германия считат, че бившата банка може да послужи за обществени функции с културен център и зали за деца.

Тепърва измежду трите предложения ще се избира едно - най-рационално за града и изпълнимо. Според председателя на Регионалната колегия на Камарата на архитектите Чавдар Тенев най-добрият вариант е да имаме музей на Пловдив, който да показва на посетителите не само ценните експонати на древния град, но и постиженията във всички области, включително в изкуството и музиката, както и да представя визията за бъдещето на Пловдив.

Най-голяма нужда от сграда обаче има пловдивският Археологичен музей. По думите на неговия директор доц. Костадин Кисьов, поради оскъдната площ под покрива на пл. „Съединение“ са изложени само 4380 експоната, за други 250 000 няма място и те са скрити в хранилището. В същото време експерти твърдят, че ще бъде грешка, ако сградата бъде дадена за Археологически музей, защото РАМ - Пловдив трябва да търси кардинално решение за нов голям музей. 

Артцентър, предложен от германските архитекти, донякъде дублира предназначението на бившето кино „Космос” на ул. „Гладстон”, чийто ремонт предстои. Но дава интересно пространствено предложение за площада пред сградата и вписването му в партера.

Местната власт има да извърви дълъг път. След като се изясни за какво ще се ползва паметникът на културата, ще се подготвя задание за проектиране. Проект ще се изготвя също с конкурс, или по-точно чрез обществена поръчка, а след като бъде изработен, задължително ще се съгласува с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), което обикновено отнема време. По закон се изисква процедура за обществена поръчка и за избор на изпълнител на реставрационните и строителните работи. 

 Сградата, красива отвън, е в плачевно състояние

Боята в стаите е олющена, мазилката от таваните пада, трябва да се сменят прозорци и всички инсталации, водопровод, канализация. Има влага по стените и не е изключено да има течове от покрива. Подобен ремонт и особено преустройство струва много пари, за които в момента не се говори. Известно е, че колкото повече една сграда стои под ключ, толкова по-скъпо струва нейното възстановяване, както се случи с бившето кино "Космос" на ул. "Гладстон".

Общината се сдоби с трезора на БНБ през 2013 г. чрез заменка. Преди време банката поиска бартер и местният парламент се съгласи. Според решението, оформено като дарение, БНБ  получи 6.5 дка празен общински терен на Ягодовско шосе, до  „Скобелева майка“, оценен за 1,3 млн. лева, за да построи инкасо център за Южна България.

Срещу терен предостави на Община Пловдив старинната си сграда на ул. „Райко Даскалов“, но с условието, че реално може да я ползва, след като се изнесат служителите. Това стана през 2019 г. 

На този етап е ясно едно - колкото по-експедитивно и разумно действа местната власт, толкова по-малко щети ще бъдат нанесени от времето на архитектурния паметник на културата.