28-годишната Ивелина, която остана прикована към инвалидния стол след тежка катастрофа на пътя Бургас-Созопол преди 10 години, е на път да проходи. Момичето искрено вярва в чудесата и ето, че нейното чудо се сбъдна. След множество операции, след множество мъчителни моменти, нейният дух остана несломен, а мечтата й - реалност, пише "Флагман".

Момичето споделя, че винаги ще помни датата 20 ноември 2017 година, защото именно тогава претърпява най-сериозната операция успешно и лекарите й връщат усмивката, като й дават стремеж да продължи да се бори и да вярва. Да вярва, че отново ще бъде онази изискана и стройна госпожица, която е била.

„Чувствам се нечовешки щастлива, въпреки болките, на които съм подложена. Но какво ли са тези болки пред щастието да имам нов шанс за прохождане!? За мен- преодолими, а в един момент и незабележими. Претърпях комплексна операция, в която ми беше изправена гръбначната колона, сега стойката ми не е на 99- годишна бабичка, раменете изправени, гърбът изпънат... Колоната по свое му беше укрепена със импланти, както и един от дисковете между прешлените беше заменен с изкуствен. Бяха извлечени голямо количество стволови клетки от мен и ми бяха присъдени в гръбнака. Нервът, който беше притиснат, оказа, се че е притиснат, не прекъснат- беше освободен. Самата операция е на две места, гръбнака и ребрата вляво. Сега ребрата ми няма да притискат белият ми дроб и да се впиват в корема ми, няма да притискат други органи и ще мога да дишам свободно и правилно. След операцията на гръбнака получих лек дискомфорт, събирах вода в гръбнака, но това вече е част от миналото, всичко е направено и избегнато, поставиха ми допълнително 10 шева”. Така Ива обяснява всички медицински перипетии, през които й се наложило да премине.

След операцията обаче тя не е напълно готова да се изправи и да тръгне по улиците на града. Периодът на пълно възстановяване е дълъг, но възможен. Съвсем скоро Ивелина ще започне ежедневна рехабилитация, като не трябва да се натоварва или да вдига тежко.

Възстановяването й ще продължи с посещения специализиран медицински център, в който ще започне да прави гимнастика и упражнения, като лекари ще й помагат да изправя краката си и да стои на тях, както и упражнения с проходилка или вертикализатор

„Самият процес е доста труден и продължителен. Много хора ме питат колко време ще ми отнеме да проходя- отговарям, че не знам, лекарите също не знаят! Всичко зависи от организма ми, от волята ми, от упоритостта и ината ми. Благодаря на целия лекарски екип, който се погрижи за мен и днес съм толкова щастлива, чувствайки се благословена. Благодаря и на всички, които ми помогнаха да сбъдна мечтата си - да проходя отново.”, споделя още Ивелина.