Механа „Тихия кът“ затваря заради липса на персонал. Новината, която огласи Галин Попов от Пространството за социални и културни събития „ТАМ“, потресе великотърновци, поколения от които имат спомени от култовата кръчма.

Все пак това положение е временно и механата няма да се продава, научи „Борба“ от собственичката Силвия Георгиева.

Близо 5 десетилетия емблематичната механа е част от колорита на старата столица. Сгушена в ъгъла на улиците „Хаджи Димитър” и „Гурко”, механа „Тихия кът“ се появява в средата на 60-те години на миналия век. Преди да стане заведение към „Обществено хранене”, там имало конюшня, на мястото на сепаретата били яслите, а дворчето с асмата представлявало малък площад.

Тръпката е навсякъде с efbet.com

Почти 50-годишните стенописи още си стоят непокътнати.

Специалитетът на „Тихия кът” бяха дреболиите – единственото място във Велико Търново, където можеш да си поръчаш дробчета, бъбречета, сърца, или „мешано”, както беше известно. В силните години на култовата кръчма там е бил сервитьор и за кратко време управител между 1978 и 1980 г. Иван Георгиев – Фламбето.

„Там беше студентско заведение, спомня си той. Сяда един студент на стола, а на коленете му – две студентки, защото няма място, въпреки че с лятната тераса механата побираше 80 души. Гроздова ракия – 74 стотинки, питка – 32, а „мешано” – една голяма чиния, струваше 72 стотинки. Аз месех питките в едно дървено корито, там си ги печахме и идваха от целия град да си купуват. Ставаха страхотни, брашното ли беше много хубаво?… Нямаше набухватели – мая, брашно, вода, слагах и малко кисело мляко. Майката му е месенето. Окръжното управление на МВР беше на Боруна, където сега е картинната галерия.

Всяка вечер пращаха дежурната кола да вземат питки за нощната смяна. Фурните бяха „Пауталия” – емблематични за онова време. В тая фурна печахме в тавите и карантията. Сочно, вкусно! По масите слагахме чинийки с шарена сол, всеки ден прясна. Покривките бяха битови, чашите за вино – пръстени. Продавахме наливно вино и пелин през зимата, вино „Загоре” и „Меча кръв”.

Отваряхме в 16,00 часа, почивният ден беше понеделник. Много гости и туристи идваха, в двора под асмата, особено лятно време, беше много хубаво. Винаги беше пълно. Музиката звучеше от ролков магнетофон, имаше студенти, които можеха да пеят. От всички специалности се събираха там и се веселяха. Не помня да е имало сбивания и простотии, само веселба.”

През 1999 г. собственик и душата на заведението става Пламен Георгиев. Имал много приятели, които често се събирали в кръчмата. Носят се легенди, че направо вътре, в единия ъгъл си варял домашната ракия. Студенти и курсанти, които са учили във Велико Търново, не пропускали да се отбият, разглеждали стенописите.

Разцветът на „Тихия кът” е до началото на нашия век, когато кръчмата започва да се поизпразва. А и се нароиха много нови. След кончината на Пламен Георгиев кръчмата наследява дъщеря му. Жалко е, ако това е краят й, макар че вече има призиви за спасяването й.