Жителите на село Тополи край Варна се разбунтуваха, че временно ще се складират медицинските отпадъци на областта на площадка край село Тополи. Но това са болничните отпадъци на самата Варна и региона и няма къде да отидат.

Те не могат да бъдат в момента събирани и съхранявани в друга област или град, коментираха пред ABCnews.bg представители от Министерството на здравеопазването и от Министерството на околната среда и водите.

Фирмата „Екосейф“ ООД е подала заявление за „Обособяване на площадка за събиране и съхраняване на отпадъци от хуманно здравеопазване“ край Тополи.

Намерението е постъпилото в РИОСВ-Варна и е публикувано в сайта на Община Варна. В него е посечено, че "на основание чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с чл. 4, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда, Община Варна обявява следното инвестиционно предложение (ИП): „Обособяване на площадка за събиране и съхраняване на отпадъци от хуманно здравеопазване“ в поземлен имот с идентификатор 72709.502.67.5 по КККР на с. Тополи, м-ст „Клисе баир“, община Варна, област Варна, възложител „Екосейф“ ООД, съгласно договор за наем." 

Площадката край село Тополи ще се използва временно и ще е обезопасена, коментира пред Радио Варна управителят на "Ексейф" ООД Станислава Евтимова. Причината за струпването в момента е, че предстои разширение на производственото хале към инсенератора на фирмата в Девня. След това цялото складирано количество от отпадъци ще бъде изгорено. 

В тази буферна площадка временно ще се съхраняват отпадъци от хуманната медицина, за да се обезпечи непрекъсваемият процес на работата на болниците, обясни Евтимова. Тя каза, че от началото на пандемията обработват предимно болничен отпадък, заради увеличените обеми. Засега не се предвижда увеличение на обема на инсенератора в Девня, който е 8 тона на денонощие. 

В България се получава парадокс. Населението трупа отпадъци, а в момента заради пандемията има и много медицински, но не иска да бъдат складирани и горени. Те обаче няма къде да отидат. Болничният боклук задължително трябва да бъде изгорен. Той не може просто да бъде изхвърлен и струпан на депа или зарит в земята, защото ще пламнат зарази, коментираха от МЗ и МОСВ. 

Световната здравна организация (СЗО) също призова да се внимава с медицинските отпадъци и да бъдат изгаряни. 

Повече от 200 000 тона медицински отпадъци, много от които пластмасови, са се натрупали по целия свят вследствие на пандемията от COVID-19, съобщи СЗО, цитирана от ДПА и "Ройтерс". Съгласно изчисленията на организацията милиардите ваксинации от началото на пандемията са генерирали поне 144 000 тона използвани игли, спринцовки и контейнери за медицински отпадъци. Освен това за периода март 2020 г. - ноември 2021 г. ООН са доставили 87 000 тона защитно облекло. 

От СЗО посочват, че тестовете за COVID-19 съдържат до 2600 допълнителни тона отпадъци и 731 000 литра химически отпадъци. В изчисленията не са включени предпазните маски за лична употреба. 

Коронавирусът накара света да се замисли за пропуските и пренебрегваните аспекти на потока от отпадъци и начина, по който произвеждаме, използваме и изхвърляме ресурсите си за здравеопазване през целия си живот, заяви ръководителят на отдела за околна среда, изменение на климата и здравеопазване в СЗО Мария Нейра. 

СЗО призова за стратегии за защита на хората и околната среда от неправилно изхвърлени защитни облекла, тестове и принадлежности за ваксинация. Още преди пандемията организацията предупреди, че 1/3 от лечебните заведения в света не могат да изхвърлят правилно отпадъците си. 

СЗО посочва, че допълнителните отпадъци, генерирани заради коронавируса, крият риск за здравето и средата на медицинските работници и хората, живеещи до местата, където те се изхвърлят.