В най-мистичното странджанско село – Кирово живеят едва 14 души. Всички до един са чували невероятни разкази от майките и бабите си- за великани, извънземни и змейове, виждани в тяхното село. Няма жител на Кирово, който да не знае за светещите кълбета над селото, които се появявали четири дни поред, или пък за странни светещи лъчи, идващи от небето.

Още успоредно с табелата „Кирово“ се ширва просторна поляна. Именно там местните хора твърдят, че са виждали НЛО през 1990 година. Кирово е село, обвито в тайнственост и мистерията дебне от всеки ъгъл. Историята на странните и невероятни събития, случвали се тук, в сърцето на Странджа планина, започва още преди 70 години.

Според кировци навремето предците им живеели заедно с особена раса човеци- великани, които наричали „елени“, защото били бързи и силни като горските елени. Местните поставяли ударението на първата гласна, поради особения си странджански диалект. Названието на странниците някои дори произнасяли като „елене“. Те били високи близо три метра и работели високо горе в планината. Добивали нещо или пък копаели, а после изчезнали също тъй мистериозно, както се били появили. Били дружелюбни, а свидетелство за това, че не са фантасмагория, е близкото до селото гробище, където все още би трябвало да стоят триметровите гробове, виждани от мнозина. „Вече са обрасли с много храсти и трудно ще ги намерим, но такива гробища има и на друго място, пак в Странджа- между селата Богданово и Вършило. И там всички знаят за тях“, разказват хората.

Великаните-елени и кировци живели съвместно в мир преди повече от 70 години. И на местните сега им се вижда невероятно, но заключават: „Щом се говори, значи има нещо. Какво е било, що е било, не знаем точно, но това сме чували, това разказваме и ние.“ „Елените“ не боледували, но имали една „ахилесова пета“- били с много фина костна структура и умирали лесно. Ако някой от тях се спънел в къпинак, падал и си счупвал врата. Затова в другите две села им казвали „къпинковците“ и съответно „къпинковските гробища“. Дали са били извънземни, не се наемат да гадаят, но допускат, че появата на неидентифицирани светещи обекти в селото, може да е свързана с тях.

Светещи обекти над поляните

„Преди 20 години, чичо ми и негов приятел събирали сено късно вечерта и го трупали на купа“, разказва Георги Манов, който сега е пенсионер, но дълго време е бил пощенски служител в селото. Изведнъж от небето се спуснал лъч светлина. Двамата тръгнали с вилите си към него, но лъчът се преместил на друго място. Така всеки път, щом го доближавали, странния светещлъч „бягал“. Накрая се отдалечил и не разбрали изобщо откъде се е появил.

Други наблюдавали светещ обект над гробището през 1990 година. Посред бял ден- било по обед на 5, фелдшерът Павел Бойчев видял над гробището огромна светеща топка. Извикал няколко души и всички наблюдавали как светещото кълбо „виси“ над гробището. То престояло там 30 минути, след което изчезнало. Така се появявало четири сутрини поред, по едно и също време. Стояло все по половин час. На петия ден хората се престрашили и отишли да го чакат на гробището. Но кълбото никога повече не се появило. И обяснението е, че великаните, които работили високо в планината, са били пришълци.

Като си свършили работата измрели, а летящите чинии идвали да заличат следите им. „Или са имали човек тук за прибиране, това го знаем от бабите си, така ни разказваха“, обяснява Георги Манов. След висенето на летящото кълбо над гробището, селяните видели, че един от гробовете е пропаднал- на жена, която приживе била монахиня. Но последното странно нещо, което се случило, било различно от поява на „спътници“- тогавашният кмет на Кирово Крали Кралев внезапно проговорил на някакъв странен език. Говорел, пеел, рецитирал, но не знаел какво означава изреченото. „Чувал съм го лично, езикът приличаше малко на арабски, но какво говореше и той не можеше да каже“, разказва Манов.

Преди да стане кмет, Кралев е бил директор на Историческия музей в Бургас. Идвали учени от БАН, водели си някакви записки, чувайки езика, но дотам. След като кметът се споминал, тази история също започнала да се предава от поколение на поколение. За околните села в Странджа мистериите, които разказват кировци за НЛО, са „врели- некипели“. Дори на съседите им- от Голямо Буково разказите за извънземни, се струват нереални и мнозина им се подиграват открито.

Но има нещо, което всички в планината са чували от години, от дедите си и което е не по- малко чудно и странно. Това са историите за змейовете и змейовите булки. На тях никой не се смее, но пък те си минават за чист фолклор.

Змейовата къща край Кирово

След Кирово, по пътя за граничното село Белеврен, скрита сред храсти и дървета, се намира една от найзапазените „змейови къщи“ в Българя, така наречените „долмени“.
 



Това са поставени отвесно камъни, похлупени с още един. Край Кирово долменът е от три части. Разказите за змейови булки в района изобилстват, също чувани от баби, дядовци и комшии. Иван Иванов е родом от село Богданово, но сега живее в Кирово и е един от 14-те му жители. Той разказва, че ако змей залюбел мома или булка, само тя го виждала. Старите хора обаче знаели начин- да ги разделят и да я отърват. Сядали заедно с нея на мегдана и когато змеят се задавал, тя им казвала. Бързо докарвали една каруца напречно на пътя му, така че да го пресекат. Така по някакви тайнствени причини, змеят не можел да премине и да стигне до момата, отказвал се и изчезвал завинаги. Сега малобройното население на Кирово чака пришълци, но не извънземни, а туристи.

Наближава големият християнски празник Димитровден, а местната църква носи името Свети Димитър. Нямат си дата за събор, но откакто уникалният им храм е ремонтиран, надяват се да се стекат гости, жадни да слушат разказите им и да попият от красотата на Странджа. Селският туризъм е бъдещето ни, заключават 14-те кировци, без да мечтаят за печалби, а просто за гости, с които да разменят някоя приказка и да им се порадват.

Източник: Труд