Благодарен пациент дари на разградската болница цялата си заплата. Мъжът е лежал 34 дни в COVID отделението на болница "Св. Иван Рилски".

Бил е в кома, наложило се е два пъти да бъде интубиран. И шест месеца по-късно, след като се е възстановил и отново е тръгнал на работа, решил да направи жест към медиците.

Атанас влязъл в болницата през март, след като състоянието му рязко се влошило. Той обаче не помни голяма част от престоя си там.

"Имам спомен една седмица преди да вляза в болницата - как вдигнах висока температура, нищо повече. Само една температура, а това, което ми казаха медиците, че съм имал диабет, новооткрит диабет, който може би е влошил нещата" обясни той.

Борбата за живота на Атанас продължила повече от месец. Борил се, заедно с целия екип на интензивното отделение.

"Тези хора бяха 25 часа с мен, те ме обгрижваха и предполагам, каквото аз съм го преживял, те са го преживяли в пъти повече. Знам колко на мен ми беше трудно, знам колко и на тях им  е било трудно. Тези хора даваха всичко от себе си, за да оживея", настоя трогнатият мъж пред Нова тв.

"Преживяхме изключително труден момент цялото семейство. Аз, двете ни дъщери, той една значителна част от всичко не си спомня, но ние си спомняме много добре", сподели съпругата на Атанас – Теодора.

Спомнят си, че Атанас посрещнал 47-ия си рожден ден в кома. Единственото, което дъщерите му можели да направят за него, било да му нарисуват картичка.

"В която му казват, че го чакат да се прибере вкъщи здрав. Подаръкът за рождения му ден беше една икона на Богородица и тази картичка", добавя със сълзи на очи съпругата на Атанас.

И докато семейството разказва за преживяното, началникът на интензивното отделение в разградската болница д-р Георги Кулишев едва успява да отдели време, за да се види с Атанас, защото всяка минути му е ценна – между живота и смъртта в този момент на апаратна вентилация са десет души в интензивно отделение.

Лекарят не крие, че понякога, както и по време на лечението на Атанас, е имало моменти, в които е губел надежда.

"Поне на два-три пъти съм губил надежда. Всъщност сме загубили надежда, защото аз не съм сам, всички работим в един екип - лекари, сестри, санитарки. Имаше, и то беше съвсем основателна тревога, но благодарение на нашите усилия и най вече на божията помощ – успяхме", казва д-р Кулишев.

Шест месеца Атанас Атанасов се възстановявал с рехабилитация и с помощта от близките си. Наложило му се да се учи да се храни и да ходи отново. Затова, когато пак тръгнал на работа, решил да направи жест към екипа на отделението за интензивни грижи. Дарил цялата си заплата. Казва, че не е искал публичност, но се надява доброто да води към добро.

"Слагам си ръката на сърцето - доброто да води към добро. Тези хора ще направят нещо добро с това ,което аз направих за тях, защото те освен за мен, се грижат ежедневно за хората тук. Те дават убийствени смени. Надявам се ако съм първи, да не съм последен", пожела си Атанас.