Над 120 са населените места у нас, които нямат никакъв обществен транспорт. „До неотдавна малките градове и села, откъснати от света, бяха около 120, сега може би са и повече“, съобщи за „Монитор“ председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова.

Причините да бъде спрян транспортът до тези населени места са липсата на средства за субсидиране на автобусните линии от държавата през общините, пандемията от коронавирус, както и зачестилото използване на нерегламентирани превози, както и всички проблеми, които обичайно възникват при възлагането на превозите от страна на общините. От години от бранша предупреждават и за проблема с увеличението на цените на билетите.

„На превозвачите тези транспортни суми са им възложени като обществени поръчки, които не позволяват да се повиши цената, от друга страна, ако погледнем ситуацията, в която се намираме, дори да увеличим цената, така ще стимулираме сивата икономика, а хората да пътуват с нерегламентирани превози, каза още Милтенова. По думите й е неминуемо да се стигне до увеличение на цената на билетите за междуградските автобуси.

„Въпросът е кога, защото в много населени места хората са готови да си прекратят договорите, за да могат по някакъв начин да увеличат стойността на услугата“, каза още браншовикът.

Яснота за това с колко може да поскъпнат билетите обаче няма, тъй като ситуацията е несигурна. Прогнозите са дизелът да поскъпне до 2,50 лв. за литър, а метанът да стане над 3 лв. след ноември, а освен това темповете на покачване на цените са високи и бързи.

Милтенова изтъкна и друг проблем на бранша, който пандемията допълнително е влошила, а именно липсата на шофьори.

„Ситуацията с шофьорите е изключително тежка, от години алармираме за този проблем, а покрай пандемията има още по-сериозен отлив“, сподели председателят на конфедерацията.

Отлив има и откъм пътуващи поради страховете на хората от коронавируса. Не е ясно и кога секторът ще започне да се възстановява, тъй като цялостната ситуация е несигурна и неясна. „Всичко е динамично, никой не знае как и накъде вървят нещата, децата постоянно са онлайн, а това е сериозен проблем, тъй като основно превозваме ученици и пенсионери, т.е. хора от по-уязвимите социални групи“, каза Милтенова.

Всъщност проверка на „Монитор“ показала, че само в община Кюстендил 16 села от 71 са без обществен транспорт.

Причината, както навсякъде, е обезлюдяването в малките населени места и отказът на транспортните фирми да извършват подобни курсове заради 5-10 души. „Как да пътуваме до Савойски например, като там има няма – 7 души население. Да не говорим, че по-голямата част от тях
не пътуват със седмици до града.

Няма как да ни излезе сметката, ако правим подобни курсове“, коментират местни превозвачи.

По данни от общинската администрация в града без автобуси са селата Блатец, Буново, Гурбановци, Гърбино, Жеравино, Ивановци, Лисец, Ломница, Ново село, Полетинци, Режинци, Савойски, Сажденик, Цръвена ябълка, Цървендол, Чуденци.

"В новата транспортна схема на общината е предвидено да се възстанови общественият транспорт до 3 села, а именно Блатец, Лисец и Полетинци", коментира говорителят на общината Ивона Велинова. "Една фирма е обжалвала транспортната схема и процедурата за градски транспорт в Кюстендил", обяви и кметът Петър Паунов по време на сесия на общинския съвет.

„Въпреки всичко процедурата ще бъде стартирана в понеделник, тъй като имаме допуснато предварително изпълнение, което също е обжалвано от въпросната фирма, но след това е потвърдено от Върховния съд. Така, че ще стартира обществената поръчка“, заяви още Паунов.

Далеч по-лоша е ситуацията във Варна, където по средно 4-5 села в малките общини са без редовен транспорт до големия град.

Според статистиката в областта има 159 населени места, разпределени в 12 общини, от които половината - Аврен, Ветрино, Вълчи дол, Суворово, Дългопол и Долни чифлик, имат недостиг на редовен транспорт до крайните селата в тях. Така много от възрастните хора в близо 50-60 села там не могат да отидат в болница или при личния си лекар.

Възрастните хора се нуждаят и от лекарства. Най-близките аптеки обаче са на повече от 10-15 километра, а транспорт няма. Налага се роднини или кметски наместници да носят лекарства.

Фирмите превозвачи, които доскоро са обслужвали селата, казват, че са се отказали заради малкото пътници и работата на загуба. Като проблем посочват и нелоялната конкуренция на нелегалните превозвачи, които с личните си автомобили возят хора срещу заплащане.

Това намалява броя на постоянно пътуващите и на практика задълбочава този проблем.

Като частично решение някои кметове са уредили линиите по непечелившите дестинации да се обслужват в определени дни от седмицата
а не всеки ден и така крайните села все пак не са напълно изолирани. Може да е през ден, все пак е нещо, отколкото въобще да няма транспортна връзка, коментират местните кметове и наместници.

Те имат разрешение от областната управа да пристъпят към пряко договаряне с превозвачи, като спешна мярка за осигуряване на автобусен превоз. Надяваме се държавата да дотира тези губещи линии, коментира по този повод кметът на община Аврен Емануил Манолов, където през март възстановиха транспорта до 4 изолирани селища.

Общината е осигурила безплатни абонаменти карти за учениците с постоянен адрес в общината, които учат в средните училища на Варна. Всеки жител пък може да закупи от превозвача абонамента месечна карта с намаление.

От общината уточняват, че транспортът, за да го има като такъв, зависи от това жителите да не използват нерегламентиран превоз, който е основна причина да намалее пътникопотокът и води до нерентабилност на автобусните линии и отказ на превозвачите от определени направления.

Най-сериозен е транспортният проблем в селата от планинските общини Елена и Златарица. Там до над 80% от населените места или изобщо няма транспорт, или има само по един автобус в петък и неделя.

Проблемът допълнително се задълбочава и от факта, че в много от тези села няма и хранителен магазин. Това принуждава възрастни хора на по 70-80 години 1-2 пъти в седмицата да вървят пеш по 5-6 до над 10 км в едната посока, за да стигнат до общинския център, да си напазаруват най-необходимото за преживяване, плюс лекарствата и след това да изминават същите километри, но вече натоварени с раници и чанти, пълни с хранителни продукти.

Всъщност проблемът с транспорта до селата съществува за всичките 10 общини на Великотърновска област. Онези села, които се намират в близост до двете важни пътни артерии - главния път София - Варна и международния път Русе-Свиленград, се радват на привилегията да имат по десетина автобуса на ден, тъй като това са автобуси, които пътуват до другите градове: Полски Тръмбеш, Свищов, Русе.

В останалите села обаче е цяло щастие, ако на ден има по два автобуса - сутрин и вечер, като това най-често са маршрутки с по 15-20 седалки. Това принуждава повечето от пътниците да пътуват правостоящи. Освен това в хода на пандемията в цялата област бяха съкратени поне наполовина повечето от автобусите по различните маршрути до селата.

Русенското село Сваленик, което е на границата между областите Русе и Разград, пък вече над половин година е без обществен транспорт. Единственият автобус, който тръгваше от гр. Попово, спря да се движи. Основната причина за това бе, че няма достатъчно пътници и линията Сваленик – Русе е губеща.

Хората, на които се налагаше да отидат по спешна работа до областния град, нямаха друг избор, освен да платят на някого с автомобил. Проблемът обаче вече е решен и сега от Сваленик за Русе тръгва сутринта автобус в 6,30 ч., а от Русе за селото – в 17,20 ч.