Да предлагаш заплата до 800 лева чисто и да не можеш да намериш кой да работи. В такава патова ситуация попада пазарджиклийка, доскоро живяла в Холандия със семейството си. Завърнала се в родния град с надеждата, че може да развие своя дейност, да вади пари от нея, да дава хляб на други хора, да е удовлетворена и да остане в родината. Уви! Само за броени месеци дотолкова се е отчаяла от реалността, че казва с искрен гняв: „Иде ми да бягам пеша обратно към Холандия!“, пише "Марица".
За Надя Димитрова е напълно необясним един от многото български феномени. На пазара на труда има хиляди безработни, а в същото време бизнесът се гърчи от глад за кадри. Който е отворил фирма и се е сблъскал с този проблем все едно върви по тънък лед и той всеки момент ще се спука.

Надя и съпругът се пекат паралелно на този огън. Нейната дейност - търговия на дребно с конфекция - върви добре, но само защото сама работи в магазинчето си на една от малките централни улички в пешеходната зона. Не така стоят нещата в закусвалнята на мъжа ѝ. Там се работи на двусменен режим и са необходими много хора. И тъй като правят и продават храна, към тях има специфични изисквания. Да са чисти и спретнати, да са общителни и вежливи, да са чевръсти, защото клиентите се изнервят да чакат и бавенето може да ги прати при конкуренцията. 

Оказва се обаче, че е много трудно да намериш хора с изброените човешки качества. 

Ако искате вярвайте, идват младежи на по двайсетина години с поведение като на баби, описва Димитрова. Флегматични, седят и се чешат, а хората на опашката чакат. Като се явят на интервю, първите им въпроси са: Ама трябва ли да седя тука по 8 часа, ама не може ли да идвам по-малко от пет дни в седмицата. Бизнес дамата се е научила да се сдържа поради липса на друг избор и често наема дори такива кандидати. Знае какво следва после: Дай пари! - и то още от първия работен ден. Масово новонаетите си искат парите авансово. Пробват за по цял месец, след пазарлък приемат и за седмица. Друг е въпросът дали и толкова ще останат във фирмата. 

Пазарджиклийката останала най-обидена, когато след всички изброени жестове младеж не само не останал до края на срока, за който му било платено, но и в 1,30 часа през нощта звъннал, за да каже, че на следващата сутрин няма да отиде за първа смяна. Изобщо не се чувствал неудобно, че е събудил посред нощ шефовете си и двете им деца. Нито се вълнувал откъде и как те ще му намерят заместник, разполагайки с няколко часа в едно особено „удобно“ за целта време - призори. План Б за такива случаи е майката на Надя, възрастна пенсионерка, която с всички сили и енергия се хвърля да помага на младите, само и само да са спокойни. 

Друг юнак пък дни след постъпването си, съпътствано пак с авансиране, решил, че няма да се даде български работодатели да го унижават за тия пари (600 лева чисто е стартовото възнаграждение), и си вдигнал чукалата към Гърция. Там обаче явно не е намерил мечтаната оферта за калпак пари срещу клатене на краката, защото само месец по-късно пак звъннал на Димитрови с молба да го вземат на работа. Съгласили се, казали му на следващия ден да дойде в закусвалнята, но така и не се появил. 

На логичния въпрос защо не потърси помощ от Бюрото по труда и от частни борси Надя казва, че отдавна е изпитала възможностите им и е безкрайно разочарована. От държавното ведомство пращали основно ромки. При това - не особено чисти и спретнати. Колкото и да не е расист човек, дали ще се навие да яде храна, която такива служителки са пипали? В частните агенции пък още на старта искали  такса, без да дават гаранция дали ще намерят подходящи хора. 

Така семейството е на кръстопът пред много труден избор. Едното, което ги задържа тук, е бъдещето на децата им. По-малкият им син сега ще постъпва в детска градина, а оттам - в първи клас. Големият е изкарал няколко години в българско училище в Холандия. И двамата вече настояват да се връщат - не им харесва България, не ги устройва да виждат майка си и баща си така изнервени. 

В същото време обаче в закусвалнята са инвестирани хиляди левове за чисто ново оборудване и ремонти. Димитрови са на път да преглътнат горчивата истина, че май няма да успеят да си върнат инвестицията. Лошото е, че за момента бързата закуска дори не носи приходи. Даже напротив - често се налага да се дофинансира от скромните приходи на магазина за конфекция.