Тя е само на 26 години и за разлика от своите връстници, прекарва свободното си време край язовири и реки в практикуване на любимото си занимание, пише „Борба“.

Катерина Иванова е завършила СУ „Вела Благоева“ и след това бакалавър „Маркетинг“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

В момента работи като търговски представител на фирма за кафе и като маникюристка. Запалила се по риболова от своя приятел, който е дългогодишен въдичар. Преди това никога дори не се е доближавала до такъми.

„Преди да тръгнем на риболовни излети с него, постоянно се чудех какво толкова му харесва в това хоби. Един ден той предложи да отидем заедно да си пробваме късмета. Беше декември. Отидохме на зимен риболов на яз. „Синкевица“ в Габрово. Имахме слука. Скоро след това повторихме.

Като се откъснеш от забързаното ежедневие и стреса, отдавайки се изцяло на това да следиш дали ще клъвне, започваш да усещаш привличане към риболова. Впоследствие започнахме да ходим на по-големи язовири и така още повече се мотивирах“, сподели тя.

Най-богатият улов, който заедно с приятеля й са постигали до момента, бил на яз. „Света гора“. Хванали 20 големи шарана над 10 кг.

Почти година вече двамата ходят за риба, като тръгват с джип, защото иначе няма как да съберат цялото въдичарско оборудване.

„Отправяме се към водоемите с 3 или 6 въдици. Ако се закачи нещо на едната и едновременно на друга, то трябва да се извадят веднага клъвналите риби.

Тръпката е голяма. Ставаме в 4:00 ч., преди изгрев, и до 6:00 ч. вече сме се разположили на брега. Обичаме също да къмпингуваме. Ходихме на палатка на яз. „Йовковци“ и яз. „Копринка“, разказа Катя.

26-годишната търновка сподели, че страстта й към хобито е толкова голяма, че се е случвало веднага след работа да отиде за риба… със сакото на гърба си. Отнесла много добронамерени шеги и оттогава гледа винаги да има резервно облекло под ръка, подходящо за риболов.

Катерина и приятелят й ловят риба само и единствено на една стръв.

„Захранката, която сме си избрали, представлява топчета с вкус на джинджифил и сепия. Само нея използваме и винаги имаме слука. Никога не сме пропускали да хванем риба с тази стръв.

Ние практикуваме хуманен риболов, за който мотото е „Хвани и пусни“. Когато уловим рибите, само им се радваме за няколко секунди, правим си снимки и ги пускаме обратно на свобода във водата“, обясни тя.

Най-голямата риба, която е вадила, е шаран с тегло 17 кг. На див риболов пък хванала 7-килограмова щука.

Заради непоносимите жеги в момента не кълве както в останалото време от годината, разказа търновката.

Затова през летните дни си пробват късмета само в ранните сутрешни часове.

„Моите родители бяха много изненадани от новото ми хоби. Покрай него хванах и голям тен. Много е релаксиращо, оставаш насаме със себе си и природата.

За съжаление, това е скъпо хоби. Има значение каква ти е въдицата, затова, ако човек иска да се наслаждава пълноценно на риболов, трябва да инвестира в оборудване“, допълва Катя.

Голямото й желание е в бъдеще да хване есетра.