66 души са управлявали Пловдив през годините - от 12 януари 1878 г. до днес. Сред тях се четат имената на видни патриоти и общественици. Третият градоначалник под тепетата е известният дипломат Иван Стефанов Гешов. Негови предшественици са Атанас Димитров Самоковлиев (Самоковеца), племенник на Захари Зограф, и Костаки Пеев, първият пряко избран кмет на града, управлявал в периода  от 19 декември 1878 г. до 12 септември 1880 г.  
Ив. Ст. Гешов, кметувал от 17 ноември 1880 до 26 януари 1883, оставя трайна диря в българската история като политик и дипломат, посветил кариерата си на освободителните и обединителните борби на българите. Той е първият кмет на Пловдив, който има познанията и амбицията да въведе нови и модерни стандарти в местната община.

Наследник е на прочутия род Гешов. Наред с братовчед си,  премиера и виден държавник Иван Евстратиев Гешов, по онова време главен редактор на вестник "Марица", е сред водачите на Народната (съединистка) партия в Източна Румелия, където е депутат в Областното събрание, и председател на Постоянния комитет (1884-1885).

След Съединението заема дипломатически постове в Париж, Виена, Цариград, Берлин и Берн. Дори има роля в  обявяването на независимостта на България през 1908 г. Сътрудничи на  вестници като „Съединение”, „Мир”. Учредител в създаването на Научно-книжовното дружество в Пловдив. 

Иван Стефанов Гешов е един от видните представители на богатата и заслужила фамилия Гешови. Роден е на 15 март 1854 г. в Пловдив.  Баща му, най-малкият от братята Гешови - Стефан, е един от основателите на фамилната Търговско-банкерска къща "Братя Гешови", успешно работеща във Виена, Цариград и Манчестър. 

Иван Гешов получава солидно образование - учи в Пловдивското епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий” при Йоаким Груев, а от 1868 до 1871 г. продължава образованието си в Робърт колеж, Цариград.
В учебното заведение, наречено с право българския Итън, са получили образованието си едни от най-видните българи. През 1872 г. изучава финанси и политически науки в Оуенс колидж, Манчестър.  

Бурните времена на Априлското въстание заварват Иван Ст. Гешов в Пловдив. В спомените си той разказва за изпращането на съобщения за турските зверства над българското население в Перущица и Батак до посолствата в Цариград, лондонския "Таймс", американския дипломат Юджийн Скайлер чрез началника на австрийската поща в Пловдив Михалаки Илич. 

На 12 август 1877 г. братовчедите Гешови са арестувани и хвърлени в местния затвор Таш капия. Благодарение на застъпничеството на представителите на Великобритания и САЩ в Цариград братовчедите отървават смъртната присъда. 
На 28 октомври 1877 г. родът Гешови, заедно с прислугата, на брой 29 души, е изпратен в Цариград. Там  мъжете са хвърлени в Централния затвор. Едва след Санстефанския мир на фамилията е позволено да се върне в свободна България.  

В Пловдив Ив. Ст. Гешов е назначен за ковчежник на губернията от Временното руско управление. По-късно първият генерал-губернатор на Източна Румелия Аркадий Столипин избира Ив. Ст. Гешов за секретар. След май 1879 г. Гешов заема важен пост в администрацията на главния управител на Източна Румелия - генерал-губернатор Алеко Богориди - поверена му е кореспонденцията с чуждестранните консули. 

В края на 1880 г. в Източна Румелия се обособяват две водещи политически течения, оформили Народна (Съединистка) и Либерална („Казионна“) партии, а двата най-четени вестници в Пловдив „Марица“ и „Народний глас“ стават тяхна трибуна.
Въпреки че получават образованието си в Англия, двамата братовчеди Гешови застават в първите редици на Народната партия, прокламирайки русофилството в областта. 

През есента на 1880 г. Иван Ст. Гешов е избран за кмет на Пловдив. Управленската му  концепция е посветена на европеизирането на облика на Пловдив. 

Организират се санитарна, пожарникарска и полицейска служба, строят се административни и училищни сгради. През 1881 г. е завършена сградата на Девическата гимназия, построена е камбанарията на катедралния храм „Св. Богородица“ по проект на Й. Шнитер и Руският паметник по проект на Вокар, откъдето са направени първите панорамни снимки на Пловдив от фотографа Д.Кавра. 

Едни от първите общински данъци и такси в Пловдив се въвеждат при кмета Гешов. Оттогава датират и първите опити да се изкорени прилаганата от векове практика на рушветите. 

В грижа за добрата визия и хигиената на Пловдив, на 13 май 1882 г. е издаден първият Правилник за почистане на града. Според него главните улици се чистят ежедневно, второстепенните - три пъти седмично, а третостепенните - веднъж седмично, като лятно време това се случва до 5, а зимно до 7 часа сутринта. За целта се събира специален налог в зависимост от големината на имота, вариращ от 1 до 6 гроша. 

В мандата на Гешов се сформира първата противопожарна служба в града с първите пожарникари.
През 1882 г. часовниковата кула на Сахаттепе е осветена, издига се паметник на Олга Скобелева на лобното  място, започва строежът на храм-паметника на Освобождението „Св.св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“ в Пловдив.
Реконструира се оградата на градската градина, в която се изгражда първата оранжерия за цветя в Пловдив. Полага се постоянна настилка на главните улици. В началото на 1883 г. е довършен Градският общински дом - първата сграда на Пловдивската община, изградена по проект на Йосиф Шнитер, и общинската администрация се премества в нея.  

На 24 януари 1883 г.. Иван Ст. Гешов си подава оставката. На следващия ден пловдивчани стават свидетели на нещо нечувано дотогава по българските земи: при сдаването на поста си за първи път в нашата история един кмет благодари лично на всичките си служители, включително и на най-нисшите, за общата им работа. 
 
Иван Ст. Гешов

Гешов става лидер на Народната (Съединистка) партия в Източна Румелия. Отново е избран за депутат в Областното събрание и председателства Постоянния комитет в периода 1884-1885 г. 

През април 1884 г. Иван Ст. Гешов свиква конгрес на Народната партия в Пловдив. Заедно с казанлъшкия търговец Христо Христов са изпратени в Европа като делегати от Източна Румелия, които да запознаят Великите сили с желанието на населението  за съединение с Княжество България. За съжаление мисията търпи пълно фиаско. 

На 6 септември 1885 г. Съединението най-после е осъществено. Гешов се занимава най-вече с бизнес дела и заедно с други индустриалци учредява Търговско-индустриалната камара. 

През 1897 г. Гешов е изпратен на първата си дипломатическа служба в Париж, която изпълнява до 1899 г. След това последователно кариерата му на дипломат продължава в най-критичните исторически моменти в началото на ХХ в., свързани с Илинденско-Преображенско въстание, обявяването на Независимостта, Балканските и Първата световна войни. Завършва дипломатическата си кариера като пълномощен министър в Берн (1919-1920 г.). Умира в София през 1932 г. на 78 години. 
 
Корени: Най-богати българи в Османската империя 

Родоначалник на прочутата фамилия Гешови е карловският първенец Иван Евстратиев Гешов. Неговите синове Христо, Евстрати, Димитър и Стефан се преселват в Пловдив; занимават се с търговия. През 1834 г. основават фамилната търговска къща „Братя Гешови („Братя Гешеоглу), която първоначално изнася ориз, аби, гайтани и обработени кожи за Браила и Галац. Откриват клонове във Виена (1855), Цариград (1858) и търговска кантора в Манчестър (1865). 

През 40-те години на миналия век братя Гешови са най-богатите българи в границите на Османската империя. Пословична пестеливост, благотворителност и скромност са три от най-характерните черти на рода. Щом някое от децата заплачело за подарък, родителите отговаряли: “При тия имиши (сушени плодове) защо ти трябва друго?”.

Пламенен оратор 
 

Иван Ст. Гешов е пламенен оратор, който увлича слушателите си. Симеон Радев пише за него: „Той бе пъргав, смел и обичаше популярното действие. Елегантно облечен, с цилиндър на главата, с тънък бастун, гантиран, Ив. Ст. Гешов се качваше на масите, за да държи речи на тълпите и водеше по улиците бурни демонстрации“.

Дава знак да се отървем от султана 

На 11 юли 1908 г. избухва младотурската революция. Българският дипломатически агент в Цариград - Иван Ст. Гешов, препоръчва на правителството ни да използва благоприятната обстановка в Турция и да обяви независимостта на България. 

Изниква и формален повод - на 30 август младотурското правителство не поканило на дипломатическия прием в чест на рождения ден на султана българския представител Ив. Ст. Гешов, за да подчертае васалното положение на България.
Правителството на Александър Малинов незабавно отзовава Гешов в София. На 22 септември 1908 г. в старопрестолния Търновград Фердинанд обявява с манифест България за "независимо царство". Берлинският договор получава втори удар след Съединението през 1885 г.

Източник: Марица.бг.