Съседка на 27-годишния Даниел от Шумен, който загина, след като се самоуби, разкрива как са протекли последните няколко часа от живота му. Тя публикува разказа си във Фейсбук и признава, че прави всичко това, за да й олекне поне малко от тежкия спомен.
Ето какво пише Жулияна Стоянова:

„Ще ви разкажа какво се случи днес : На ул." Жечко Спиридонов" 27-годишният Даниел беше решил да сложи край на живота си. Младото момче беше провиснало от терасата на жилището, в което живее - на 6-ти етаж. Когато пристигнах на мястото (в 16 часа), забелязах 2 пожарни, спец полиция, 1 линейка и много зрители. Попитах хората, какво е положението. Момчето седяло на ръба на парапета от около 13 часа. В жилището били майка му, полиция и психолог. Всички изглеждаха спокойни. Бяха спокойни, и когато Даниел беше стъпил с двата си крака върху отводнителен чучур...Един пожарникар каза "Няма да скочи, само ни разиграва. Ако искаше да скочи-вече щеше да е".

След тези думи и аз се успокоих. Стояхме в отцепен периметър, за да не изплашим момчето. Всички наблюдаваха, как психолога разговаря с него вече повече от 2 часа ... Отново попитах пожарникаря, няма ли разпънат батут под самия блок или нещо подобно. Неговият отговор беше: "Ти май си гледала много филми. Имаме си план за действие. Ако реши да скача - ще му разпънем". Не ми стана ясно какво още е нужно, освен това, че Даниел виси от 6 етаж, за да решат, че има намерения да скочи...

Разбрах, че на 100 метра от блока, в който е Даниел, стои баба му. Възрастната жена беше седнала на един стол, който и бяха дали съседите и плачеше. Плачеше и се молеше тя да умре, а внукът и да слезе жив и здрав.

Огледах се дали под самия блок няма пожарникари, които да са в готовност с платнище, но не видях никого. След 5 минути мина един огнеборец, който носеше кафе за себе си и за колегите си, защото явно очакваха преговорите да се проточат. Разговарях с бабата на Даниел, която ми разказа за нелекият му живот и как въпреки всичко, той е един работлив и добър млад мъж...

Чу се крясък - не знам от кой и от къде, но щом погледнах към терасата - видях как Даниел полита, блъска се в стената и пада на плочките пред блока...

Сърцето ми спря... Видях ужаса в очите на баба му... Треперех ... Очаквах, че щом се доближа ще видя пожарникарите с разпънато платнище, а момчето - живо ...

За съжаление аз, бабата и комшиите бяхме първи... Даниел лежеше с усукано тяло и кръв по лицето, а платнище нямаше...

1 час по късно - той почина в МБАЛ Шумен ...

Разказвам ви това, за да ми олекне поне малко... Разказвам ви го и за да си направите изводите сами - защо Даниел умря?!!!”