Хиляди варненци минават всеки ден покрай потаен вход към подземните нива до сградата на Държавния архив.

Малцина знаят какво има отдолу. Това е буквално портал към един друг свят - този на Римската империя, пише petel.bg. 

Уникална гробница-мавзолей от римската епоха тъне в забрава на центъра на Варна.

Ето какво споделят варненци в социалната мрежа:

Моля всеки от Вас, който по закон и съвест е съпричастен с повдигнатия въпрос, да направи необходимото, за да се задействат институциите и този обект да стане достъпен за варненци и гостите на града ни.

Гробницата е открита през 1860 г. по време на строежа на стария конак. В процеса на строителните дейности камерата на гробницата е запълнена с пръст.

През 1912 г. членове на Варненското археологическо дружество под ръководството на братя Шкорпил „преоткриват“ за втори път гробницата. Те изгребват пръста от камерата и влизат в нея през отвор в купола.

Не става ясно дали той е бил пробит при първото откриване на гробницата или е част от нейната конструкция.

В своите спомени публикувани през 1921 г. Карел Шкорпил го описва като „четвъртита зидана дупка“. Той прави кратко, но точно описание: “гробницата е изградена от големи четвъртити тухли и червен хоросан. Сводът има вид на полукълбо.

Основата на гробницата е осмоъгълна. Широчината ѝ е 5 метра, височината и е 3 метра. В гробницата има седем долапчета и една вратичка.“

Още през 1921 г. Карел Шкорпил предлага гробницата да бъде пригодена за посещения като се изгради стълба за слизане в нея. Много важно е и едно друго наблюдение, направено по онова време – по думите на Карел Шкорпил „на дъното излиза подпочвена вода (кладенчева), която трябва да се изчерпи“.

Единствената подробна публикация с точни размери и чертеж на тази гробница е направена от варненският археолог Милко Мирчев през 1958 г. Интересен факт представлява разминаването на неговите сведения за откриването на гробницата с тези на К. Шкорпил. Според М. Мирчев „след ограбването ѝ тя е била запълнена с пръст“.

Дали гробницата е била ограбена при нейното откриване през 1860 г. можем само да се предполага. Мирчев описва и детайли от гробницата, които не са споменати от Шкорпил: стълбище, оформено като засводен коридор, водещ към гробната камера; наличието на 5 гробни ложета и следи от тухлено покритие по пода на камерата, което я е изолирало от водата.

Споменатите от Шкорпил долапчета всъщност са арковидни ниши по вътрешните стени на гробницата.

Въпреки, че това не е изрично споменато, по време на проучването, гробницата най-вероятно е била изцяло разкопана понеже автора дава описание и на външните ѝ стени. Именно тогава за последен път гробната камера е била отводнена.

От 60-те години на XX в. гробницата е затворена за посещения. Вероятно това е било направено от съображения за сигурност във връзка с преминаващия през нейното стълбище магистрален водопровод, захранващ центъра на Варна с питейна вода.

М. Мирчев датира гробницата в II – III в. въз основа само на косвени белези: нейното местоположение от външната страна на крепостните стени на античния Одесос, специфичната ѝ форма, голям размер и грижлива изработка. Дълго време за единствен паралел на тази гробница се посочваше тракийската гробница край Поморие-античния Анхиало, датирана най-общо в периода II-III в.

Единственият общ елемент между двете гробници са арковидните ниши по стените на гробната камера. Планът, размерите и ситуирането им (Варненската гробница е под земята, а Поморийската е под могилен насип) се различават и говорят за различна културна среда, в която двете гробни съоръжения са възникнали и функционирали.

През 1982 г. при спасителни археологически разкопки проведени в м. „Росненица“ край с. Урвене, археолози от музея във Враца проучват комплекс съставен от извънградска вила, стопански помещения и няколко гробници, всички датирани в римската епоха. По време на археологическите проучвания е разкопана гробница, която е почти идентична с варненската.

Гробницата има осмоъгълна основа. Под нея се намират крипта, покрита с полусферичен свод и три правоъгълни погребални ниши, всяка покрита с полуцилиндричен свод.

Откривателят на обекта го определя като римска гробница-мавзолей и я датира в II-III в. След проучването ѝ тя е повторно закопана с цел консервация.

Двете гробници с осмоъгълен план представляват провинциални подражания на късно римските мавзолеи-октагони на император Диоклециан (244-311 г.) в Сплит, Хърватия и на император Максимиан (250-310 г.) в Милано, Италия. Мавзолеят на имп. Диоклециан притежава крипта, покрита с полусферичен свод. Подобен тип са мавзолеите на император Галерий (260-311 г.) и на неговата майка Ромула в Гъмзиград, Сърбия както и мавзолеят на майката на племенника на имп. Галерий – Максимин Даза в Шаркамен, Сърбия. Въпреки, че основите им не са с осмоъгълна форма те също притежават крипти.

Към същия тип гробни съоръжения спадат мавзолеят-окатгон на младо момиче (Арсиноя IV – полусестрата на Клеопатра VII ?) в Ефес, Турция, датиран в кр. I в. пр. хр. както и този в Пула, Хърватия, датиран в I – II в. Външният вид на реконструкцията на мавзолеят в Пула обаче е идентичен с този на мавзолеите на Диоклециан, Максимиан и Ромула. Това дава основание той също да бъде датиран в IV в.

Гробницата – мавзолей край с. Урвене е имала надземна част, оформена като самостоятелна кула с осмоъгълна форма, по подобие на мавзолеите на императорите Диоклециан, и Максимиан, на Ромула. Принадлежността на гробницата-мавзолей във Варна към тази група гробни съоръжения дава достатъчно основание да се твърди с голяма доза сигурност, че и тя е имала надземна част с подобен външен вид.

Тези паралели датират гробниците, открити в с. Урвене и във Варна в IV в. Специфичната им архитектурна форма-октагон е разпространена в провинциите Дакия и Долна Мизия под влияние на императорите от Тетрархията, които са родом от балканските провинции.

Тези две гробници-мавзолеи вероятно са принадлежали на аристократични фамилии, пряко свързани с висшата администрация в съответния район или селище.

В подкрепа на това предположение може да бъде посочен факта, че техните собственици са познавали тенденциите в архитектурата на големите императорски центрове в източната римска империя.

Сакралната символика на числото 8 е описана още от Плутарх. Според него осмицата е свързана с култа на Посейдон. В осмият ден на всеки месец от Атинския календар е било извършвано жертвоприношение, с което богът е бил почитан като държащ земята и осигуряващ нейната стабилност. Така осмицата символизира дуализма на Посейдон като бог едновременно на водната стихия и на земната твърд-два противоположни по своята същност природни елемента.

Според питагорейското учение за символиката на числата и геометричните форми, октагонът представлява преходна форма между квадрат и кръг. От своя страна квадрата е символ на земния свят - страните му съответстват на четирите световни посоки, кръгът е символ на небесния свят – окръжността му съответства на движението на небесните тела, а октагона съответно е символ на връзката между земята и небето.

Според учението на Платон за формите, октавата символизира космическата хармония. Употребата на сакралната символика на тази геометрична форма за целите на римската императорска пропаганда намира най-ясен израз в архитектурата.

Осмоъгълните зали в дворците Domus Aureus на император Нерон и Domus Augustana на Флавиите както и тронната зала в двореца на император Галерий в Тесалоника-дн. Солун символизират ролята на императора като посредник между небесния и земният свят, божествен гарант за хармонията на земята. Подобна е символиката и на мавзолеите-окатгони: сакрално място на преход между земния и небесния свят, където след своята смърт императора придобива божествена същност.

В края на 2014 г. при изкопни дейности, свързани с ремонта на централната пешеходна зона на Варна, гробницата-мавзолей е „преоткрита“ за трети път. Огледите показаха, че гробната камера и част от стълбището са залети с вода.

Днес, почти 160 години след откриването на този уникален за Варна археологически обект само общественото мнение може да повлияе на местната и държавна власт да предприемат всички необходими мерки тази останка от античността да бъде запазена и показана в някогашния й блясък.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук