Тихомира Райчева от квартал „Трошево“ във Варна. Тридесет и седем годишната жена изпрати откровено, трогателно, но и гневно писмо до премиера Бойко Борисов, с копие до омбудсмана Мая Манолова, до Бисер Петков, министър на труда и социалната политика, до народните представители и шефове на парламентарни комисии Хасан Адемов, Павел Шопов, и до Весела Караиванова-Начева, временен управител на НОИ. Писмото бе адресирано и до главните редактори на всекидневниците „Труд” и „24 часа”.

„Уважаеми господин премиер, заслужава ли си да остана със семейството си в България? Така ли трябва да изглежда държавата, която управлявате?”, стреля от упор с въпросите си Тихомира, която след броени дни чака първата си рожба. Добре знае, че личната й съдба не е от най-тежките в страната на фона на толкова драми и трагедии, но битката й с бюрокрацията и безхаберието в държавните институции е борба на всеки обикновен българин. При това всекидневна и в повечето случаи обречена.

Варненката е една от близо 700-те работници от фалиралата търговска верига „Пикадили“ и една от хилядите свои сънародници, изхвърлени през годините от закъсалите в държавата фирми и предприятия – без пукнат лев, без обезщетение и без справедливо възмездие за виновниците.

Тихомира Райчева е инженер по образование, завършила е Техническия университет във Варна, специалност „Техники и технологии за опазване на водите и въздуха”. Случайно и за малко се хванала на работа на грила и готовите ястия в „Пикадили“ и е плащала данъци на държавата вече 16 години от тогава. Като „жената зад щанда“ е работила по шест дни в седмицата срещу „бомбастичната“ заплата от 600 лева. Толкова колкото да покрива месечната вноска на заема за двустайния апартамент във варненския квартал.Прехраната и всичко останало поема съпругът й. Въпреки прогнозите на лекарите, че деца не може да има, щастието й се усмихва и вече чака бебе. Със заболяване на щитовидната жлеза, рискова бременност и временна нетрудоспособност обаче няма кой да й изплати заплати и болнични след фалита на „Пикадили”.

Потъва в неплатените заеми по жилищния кредит. Тогава започва двумесечната й сага с ходене по мъките в омагьосания кръг на родната бюрокрация, с препращане от врата на врата и висене по опашките. „Едва не родих преждевременно в някоя от институциите”, казва Тихомира, която е обиколила Бюрото по труда, Инспекцията по труда, НОИ, които си прехвърлят решаването на проблема като горещ картоф. От „Селект трейд”, фалиралия собственик на „Пикадили” я накарали бременна в 8-ия месец да ходи до София , за да си вземе лично документите за напускане на работа, но без да й платят. Успяла чрез нейна позната да си спести хилядата километра път в двете посоки и да получи документите. За изплащането всичко на всичко на два болнични листа в НОИ се обръща към регионалната структура във Варна. От „шапката” в София отсичат, че лично трябва да се яви в столицата, не може по електронна и обикновена поща да се предвижат документите. Как да пътува и да рискува бебето, което носи и чака с толкова трепет?!

„Тоталното безхаберие и цинизъм на държавните институции ли са рекламното лице на Вашето, и на предшестващите Ви, управление ?“, пита премиера отчаяната жена. От миналия петък е изпратила писмо до НОИ в София дали може съпругът й, който е готвач по морето и трябва да си остави работата в започналия туристически сезон, за да се яви вместо нея. Отговор обаче няма. В писмото до държавниците Тихомира само е описала наедро личните си премеждия и бие алармата: „Защо в целия свят протестират за по-високи заплати, само в България протестират, за да си получат заплатите“. Жената пита още защо държавата не може да направи нищо , когато един работодател като „Селект трейд” реши да не изплати трудовите възнаграждения на 700 души, работили в магазините „Пикадили”. Протестите на цяла армия безработни и гладни бивши служители на веригата, през студения март, не трогнаха никого в държавата.

„България упражнява геноцид над своите граждани. Да, точно така, не преувеличавам. Същински геноцид, който се изразява в абсолютно безхаберие за младите хора в нищетата, в която живеем, в ролята си на социални роби! Знам, че не съм единствената, която го мисли, но знам също, че лично аз няма да простя никога на вас!”, казва обезсърчената българска майка.

Тихомира не е оптимист, че ще получи отговор от държавниците. „Дали въобще ще го отворят, а и дали ще го прочетат до края. Но, ако го направят, поне да видят макар и от върха, на който са, родния параграф 22, в който се върти всекидневието на един обикновен българин“, казва тя. Младата жена и съпругът й са пред дилемата дали да напуснат страната, след като се роди дъщеричката им, и да последват десетките свои приятели и близки, които вече са го направили.

Проверка на „Труд“ е установила, че не само Тихомира, но и мнозина бивши служители на веригата „Пикадили“ се въртят в този омагьосан кръг. В НОИ Варна отказват да приемат подадените от самите тях документи за болнични и майчинство, защото в случая синдикът или прокуристът на фирмата „Селект трейд“ трябва да го направи. Този довод изнесе изпълнителната директорка на териториалното поделение Ирина Папазова, позовавайки се на Наредбата за парични помощи и обезщетения от държавното-обществено осигуряване. Според потърпевшите обаче процедурата за несъстоятелност на търговската верига се обжалва, синдик няма и положението остава висящо. От НОИ Варна поеха ангажимент пред „Труд“ да се свържат с работодателя за разрешаване на проблема.

По отношение на взаимодействието на гражданите с бюрокрацията, тези дни Тихомира, а и всички други, получиха „де факто“ косвен отговор от премиера Бойко Борисов и управляващите. В сряда МС прие част от мерките за облекчаване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Засега поне 12 документа отпадат от грижата на хората да обикалят институциите, с възможността да правят заявки и по електронен път. Очаква се в началото на есента правителството да предложи и законодателни промени за административна реформа, които ще отпушат автоматичния обмен между администрациите. С перспектива 2018 г.

Източник: "Труд"