Хасковлийката Радка Шулева  не се прибрала у дома си вечерта в средата на юли 2004 г. Минало денонощие, минало и второ, а от 35-годишната жена ни вест, ни кост, пише "Хасковска Марица".

Родителите й отишли в районното управление и съобщили, че дъщеря им е изчезнала. Никога не била напускала къщата, без са се обади, че ще отсъства за известно време. 

„Тази жена е майка на съученик и приятел на сина ми Матвей. По това време бях в отпуск. Дежурен по ръководството тогава беше Стоян Стоянов - един от двамата ми заместници. Той е много стойностен човек. Създадена е била необходимата организация по издирването на изчезналата.

И тук в  групата основна роля изиграва оперативният работник Венци Кирчев. Заедно с него по случая работиха Георги Тенчев и Вълчо Парасков. Започват много правилно пълното изучаване на издирваното лице. Когато си спомням тази история, се кефя  от това, което са свършили момчетата. Най-вече на Венци Кирчев. Ще стане дума и за това”, споделя Васил Матвеев. По това време той беше шеф на криминалистите в РПУ - Хасково. 

Проучването, което  направили полицаите, ги насочило към няколко версии. Но една била основната - начинът й на живот. През последните месеци Радка направила всичко възможно да се „отърве" от човека, с когото е живяла много години. „През същото това време и други лица от обкръжението й влезли в полезрението на момчетата. И това всичко става за ден-два - събота и неделя", разказва опитният криминалист.

Жената съжителствала с 45-годишния Георги Георгиев - бивши военен от Велинград. Хасковските полицаи се свързали с колегите си от Велинград. Те му връчили призовка де се яви в понеделник в районното в Хасково. Той дошъл в уречените дата и час. Успоредно с това криминалистите работили и с други лица, познавали издирваната.

„Тук е същинската част - създадената организация, която години наред сме я отигравали при сходни събития. Кръгът е стеснен и остава само Георги да бъде проверен за евентуалната му съпричастност по изчезването на Шулева. Момчетата били разпределени по часово време да работят с лицето.

Кой ще спечели битката? Кой ще успее да го пробие, да намери онази психологическа съвместимост, онази тънка струна, която ще провокира човека срещу теб да проговори. Психология. И във всеки убиец е останало все пак нещо човешко и ти го търсиш, за да го провокираш. Да, това е тази струна", открехва Васил Матвеев част от начина на работа.

Венци Кирчев успял някъде към 2 часа след полунощ на 17 юли да намери пътя в душата на човека, извършил най-лошото - да лиши някого от правото на живот. Любов, преляла в кипяща ревност, е истинската причина Георги да убие Радка на 13-и, петък. Всичко се разиграло много бързо. Той я търсил с една-единствена мисъл - да си я върне. Последно същата вечер двамата посетили бар „Джой".

„10-15 минути след като Радка и Георги напуснали заведението, там влезли нейният и моят син. „Майка ти преди малко си тръгна", казал портиерът на сина на жертвата", спомня си криминалистът.

Хасковлийката и велинградчанинът тръгнали към село Конуш. По пътя последвало жестоко скарване помежду им. Думите, изречени от нея: „Мразя те, не те обичам", отключили агресията у Георги. Извадил законния си пистолет "Макаров" и я прострелял 7 пъти. После сложил трупа в багажника и тръгнал за Велинград, разстоянието е около 180 км.

Когато пристигнал там, също като на филм, взел лопата и кирка от дома си. После отишъл в местността Милеви скали, където заровил тялото. Преди това обаче сваля всичките златни бижута от Радка. „Те не били никак малко, но не ги продал, а е можел. Искал да има спомен от нея. Зарил накитите в цветните лехи в двора на къщата си във Велинград", прибавя Васил Матвеев към историята нов любопитен щрих.

Криминалистът добавя и друга съществена подробност по случая. Бившият военен не обичал униформените полицаи. Затова оперативният работник Венци Кирчев нарочно поел сам с Георги към Милеви скали. Наближавайки мястото, където заровил Радка, убиецът започнал да плаче.

„Спрели за 10-20 минути, времето тече и бързо, и бавно насаме с Кирчев. Това се случило на 50 метра от гроба на хасковлийката. Венци е запазил самообладание и с думи, които всеки не може да изрече, го накарал да продължат.

Затова разказвам с удоволствие иначе тази зловеща история, разкрита перфектно от моите млади колеги. Тези  момчета бяха станали вече професионалисти. 

Няма да влизам в подробности кои и колко пъти ми се обаждаха. Даже по случая ми се обаждаше и тогавашният директор на РДВР - Пазарджик Жоро Стоицев. Колегите си заслужиха признанието. Те свършиха това, което се иска от тях, защото са истински криминалисти. Браво, мога само да се гордея, а момчето на Радка да ми прости, ако с нещо накърних чувствата му", затваря Васил Матвеев папката със спомените.