Доцент Георги Томов е ръководител на отдела по „Орална патология“ към Факултета по дентална медицина в Пловдив. Научните му интереси са в областта на биоархеологията, антропологията и история на медицината. Доц. Томов е член-учредител на Научния център за история и археология на войната към ПУ и член на международната асоциация по палеодонтология.

Доц. Томов участва в експедицията по проучване на Епископската базилика, ръководена от археолога Жени Танкова. Средновековният некропол, разкрит върху останките от базиликата, дава ценна информация за живота на хората от Филипопол в далечната епоха. Находките позволяват да разберем от какво са страдали и боледували древните, каква е била продължителността на живота, както и интересни данни за медицинските практики през Средновековието. 

Доц. д-р Георги Томов, специалист по орална патология 


- Некропол върху Епископска базилика! Как да си обясним появата му? 

- Епископската базилика на Филипопол, по археологически данни, прекъсва съществуването си в края на VI век. Защо - не е известно. Вероятно пострадва от силно земетресение. Въпреки че базиликата престанала да съществува - сградата е разрушена и по-ценните материали от нея са ограбени - у хората остава споменът за това сакрално място. Постепенно върху него се оформя средновековен некропол, който просъществува от края на X до XII век - най-големият проучен до този момент на територията на Пловдив.

Проучванията са правени на два етапа. Във втората експедиция, която започна преди две години под ръководството на археолога Жени Танкова, участвах и аз. Работата ми бе свързана с антропологичното проучване, за което бяха привлечени широк кръг специалисти - антрополози, стоматолози, лекари - рентгенолози, патолози, ортопеди. Помагаха и студенти доброволци от МУ - Пловдив. Бих казал, че попаднахме на доста интересни случаи. 

- Коя находка ви заинтригува най-много? 

- Най-предизвикателен от гледна точка на интерпретацията бе гроб № 9, в който е погребан мъж на около 50-годишна възраст. При разкриването на гроба се установи, че той носи два бронзови нагръдни кръста-реликварии, т.нар. енколпиони. По принцип християнските погребения от тази епоха са скромни, много рядко има погребални дарове, а при това погребение имаше цели два кръста. Обичайно се счита, че енколпионите са знак за църковен сан, че се носят единствено от духовници.

Въпреки това енколпиони са намирани и в гробове на обикновени миряни. Войници са ги носили по време на битки, децата - за защита от болести. Още ранните християни приписвали магически сили на кръстовете. И ако за теолозите кръстът бил символ на Спасението, то за обикновените хора е надделявала неговата защитна функция. Носенето на повече от един кръст е свързано с приемането му в качеството на талисман, а увеличеният брой при носене на кръстове се обяснява с вяра в нарастване на защитната им сила.

- С какво ви провокира този скелет, вероятно е на духовник? 

- Странното бе, че при този индивид констатирахме много сериозни травми - на главата и на раменния пояс - те обаче са преживени. Фрактурата на черепа е причинена от удар с остър предмет, има и синхронна травма на ключицата, довела до нейното счупване. И двете фрактури са заздравели, макар и неправилно. Интересното е, че дори в сегашните условия подобна фрактура на черепа, без намесата на хирург, е животозастрашаваща.

В онези времена е истинско чудо, че този човек е оцелял, което показва определено ниво на медицинските знания и практики. Това, което обаче ни направи впечатление, е отлагането на масивен калус - това е новообразувана костна тъкан при заздравяване на счупена кост - по вътрешната стена на черепа.

Когато е в голям обем и изпъква, това предизвиква дразнене на мозъчната кора, което може да провокира епилептични пристъпи. През Средновековието хората не са могли да различат ясно неврологичната симптоматика от психичните заболявания. Затова на епилептиците се е гледало с известен страх и суеверие.

Считали са, че това им състояние е следствие от намеса на висши сили или дори обладаване от демони. Има вероятност и в нашия случай погребаният да е имал епилептична припадъци. Нагръдните кръстове, които е носил, вероятно са опит да му се помогне - с духовни средства. 

- А става ли ясно с какво са се хранили? 

- Находките ни показват, че много жени са страдали от анемия - виждат особен вид поротични изменения по костите на черепа. За анемиите имаме и друго обяснение - през Средновековието заради ниската хигиена са били разпространени чревни паразити, които не дават възможност храната да се усвоява добре от опаразитените. Възможно е тези хора да са се хранили пълноценно, ала заради чревните паразити да са страдали от вторична анемия. 

Имаме и една уникална находка - мъж на средна възраст с едно рядко заболяване, известно днес като ДИСХ  (Дифузна Идиопатична Скелетна Хиперостоза), при което се наблюдава вкостяване на лигаментите по предно-страничнната повърхност на гръбначния стълб. Интересно е, че заболяването се среща и в съвременната популация, а лекарите го диагностицират най-често при пациенти, страдащи от затлъстяване или диабет.

Днес биоархеолозите свързват ДИСХ  с висок социален статус - заболяването е документирано при мумията на Рамзес II, няколко от членовете на фамилията Медичи, игумен на средновековен манастир в Саксония. Вероятно тяхното богатство им е позволявало достъп до изобилна и калорична храна. Ето сега и ние срещаме подобно заболяване в средновековния Пловдив. 

Храната се отразява и на здравето на зъбите. Патологията, която най-често се наблюдава, е изтриване на зъбните повърхности. По това време храната вече е кулинарно преработена, ала въпреки това е била по-твърда.

Това е така, защото хората смилали житото с камъни-хромели, за да получат брашно. При процеса на смилане частици от самия камък попадали в брашното, а оттам в хляба, който при консумация води до ускорено изтриване на зъбните повърхности. 

- До каква възраст са живели хората през Средновековието?

- Рядко възрастта е надвишавала 60-70 години. Средната възраст на погребаните в некропола на Епископската базилика е 35-40 години. Детската смъртност също е висока. Обясняваме я с условията - Средновековието е време с недостатъчно добра хигиена. Имало е много бедни хора, живели са при лоши битови условия. Често инфекции и наранявания са имали фатален изход, при липсата на антибиотици. 

- След толкова “срещи” с древните, как мислите, приличаме ли си с тях? 

- И в миналото хората са били като нас - те са живели, обичали са, надявали са се, страдали са и са умирали. Разликата е, че условията в Средновековието са много по-сурови. Животът им е бил кратък, нелек. Но според възможностите, които са имали, древните са търсили начини да го облекчат, да го направят по-поносим. И свидетелство за това намираме в този некропол - той ни „разказа” много интересни факти за медицинската практика през средновековието. Както и за другата, неделима част от нея, а именно духовните практики!

Източник: "Марица"