В Кюстендил показаха ябълка и тиква, за които ще се говори дълго СНИМКИ
Рекордни размери на Празника на плодородието
„Такива ябълки се гледат с много труд, но освен това е необходима любов, за да ни се отблагодари природата“, каза председателят на НЧ „Просвета“, Анелия Калеова, която показа гиганта на красиво аранжирания си щанд.
Първа награда спечели и НЧ „Съгласие 2007“, с. Жабокрът, която показа ябълка със завидните 119,8 мм.
По традиция и тази година десетки читалища от Общината подредиха красиво аранжирани маси с плодове и зеленчуци, показващи изобилието на кюстендилския край.
Истинска възхита предизвика и 70 кг. тиква, която беше показана на щанда на село Слокощица. „Тази тиква е отгледана на полето, което е много плодородно. Силна година беше, всички сме много доволни от произведената продукция. Няма да крием и, че сме вложили доста труд“, разказа председателят на местното читалище Снежанка Пенова.
Много е важно да се слага оборска тор, другата дето я продават не става. Имаме и друга тайна. Когато жената сади тиквите требе да седне в огнището. Така стават големи като снагата на жената, а и ние не сме никак малки“, казва с усмивка леля Николина.
Част от празничната програма бе и кулинарната демонстрация на Дешка Кротева, която презентира характерните за с. Горно Драглище „циганици“, по нашему – мекици.
Също така разкри тайните на приготвянето на Пърженица със зелени домати пред всички кюстендилци и гости на празника, разказвайки тънкостите в готвенето по атрактивен начин. Единственият кошничар пък в Югозапада – бай Димчо Занев, беше изложил едни от най-новите си произведения, приканвайки хората да посетят щанда на Етноцентъра, където всички жители и гости на града имаха възможността да видят
как се приготвя лютеница в автентичен тиган.
“Празникът на плодородието” увенчава есента в Кюстендил и го заявява отново като град – „Майка на българското овощарство“. Този есенен празник на изобилието е наследство от Първия национален овощарски конкурс, проведен през далечната 1896 година, именно в Кюстендил. Овощарската традиция на кюстендилския край е жива през всички времена и предавана като опит и култура от поколение на поколение и от род на род.
Последвайте ни
1 Коментара: