Има три дни в годината, в които населението на Жеравна нараства 65 пъти и от 336 става 22 336 човека. Това се случва по време на Фестивала на фолклорната носия, когато хороводци, гадулари, гайдари, бръснари и народ нарамват инструментариума си и идват тук, за да се убедят, че животът и през 21 век може да бъде весел, безгрижен, сит и приятен, като този на нашите деди преди 150 години.

Четиринадесетото издание на фестивала показа, че той е по-жилав от пандемията, инфлацията и сметките за парното взети заедно. Че хорото  цери по-добре от здравната каса. Потвърждават и специалистите, които казват:

„Танцът лекува. Както и словото и музиката. Защото енергийните полета на хората, хванати за ръце се наслагват едно към друго и така здравите оказват благотворно влияние на болните.“

Това не го пише в учебниците по медицина, но го доказва практиката: На четиринадесетото издание на фестивала за болни не се чу и дума, но духа, настроението и ароматите от скарите се носеха като виелица по целия Балкан.

В Жеравна бебета не са се раждали от години. И въпреки този печален факт, тези дни там отново се заговори за децата на Жеравна. Тази муха я пусна Христо Димитров, създателят на фестивала и на ансамбъл „Българе“. Той предложи всички, който планират да си имат наследник в близките дванадесет месеца, да го декларират писмено. Без нотариуси и тежка документи. Само с една бележчица.

И ако догодина пристигнат с новороденото, то получава титлата: „Дете на Жеравна“, което дава превилегията на него и родителите му,  докато са живи, да бъдат VIP гости на фестивала, а отец Георги от Варна да кръщава бебето безплатно.

Офертата настина е примамлива, но едва ли тя е причината Стефан Върбин от село Врачаш да събере кураж и пред хиляди зяпачи да падне на колене и поднесе венчален пръстен на възлюбената си Виви. Тя, от своя страна, побърза да каже: "Да". Тези работи не търпят отлагане.  Все пак някой може да размисли. Но в случая не беше така. Връщане назад няма.

Тази година фестивалът постави началото и на едно движение, наречено „Мисия Родина“. В него може да се включи всеки, независимо на коя партия симпатизира и каква религия изповядва. Не пречи и ако е вегетарианец, йога, ерген или фен на симфоничната музика. Единственото, което ще се иска от него, е всеки ден и час да работи за просперитета на България. Философите на движението твърдят, че ако милиони  българи забравят за завистта, радват се на успеха на другите, ако непрестанно правят нещо добро за някого, като за брат, спазват християнските ценности, то само след пет години, страната ни ще изглежда далеч по различно от днес и ще бъде поне като Швейцария.

Наистина, добре звучи на думи, дори прекрасно, но като че ли големи оптимисти са тези философи. Те сякаш забравят, че освен обикновен народ в тази държава има и политици. Че те дори вече се определят като отделна класа. А тя не иска да жертва собствените си лични и партийни интереси в името на някаква си „Мисия Родина“. Колкото е благородна да е тя.

В Жеравна обаче, нещата стоят по друг начин. Съгласно закона на фестивала, там жертвите са задължителни. Съвременните благинки нямат място под високите борове на местността „Добромерица“. Никакви айфони, телефони, часовници, селфита, сериали и слънчеви очила, независимо от марката, не се допущат. Да не говорим за „Версаче“ и „Кевин Клайн“. Защото, твърди се, че нашите баби и древни терзии, не са били по долу от „Версачето“.  Каквото са направили те и днес буди възхищение.

Одежди на повече от сто години, предавани на дъщери, снахи и всякаква друга рода, достойно могат да съперничат на стоката в лъскавите ботици на Париж и Милано. Защото старите българки не просто са шили дрехи, а са писали разкази върху  тях. Една дреха е като отворена книга. Текстил идва от думата текст. Това твърди един от големите познавачи на родния фолклор професор Николай Ников. Като боде с иглата, като вае различните фигурки и цветове върху плата, старата майсторка разказва всичко за жената, която ще носи дрехата.

От простите й кодове ще разберем дали една жена е омъжена или вдовица, дали е богата, търси ли си половинка и каква, дори каква й е професията. А украшенията: Гривни, гердани, пафти, поставени на най-уязвимите места: шията, челото, китките, кръста, не са просто женски каприз и суета, а щит срещу всяка опасност. Да не говорим за коня, извезан върху ризата на мъжа, като символ на  здраве и сила.

На фестивала в Жеравна свои дебют направиха и бъдещи звезди на модния ни подиум. Някои от тях бяха само на по няколко месеца, та по дифилето ги разведоха майките им, но така е винаги на конкурса за бебешка носия. Талантливи поети четоха стиховете си, посветени на Паисий. Танцьори се надиграваха лудо, за да докажат че са ненадминати, мъжаги се надборваха и ни напомниха, че силните българи никога няма да свършат. Малкият Андрей достойно се надпреварва в танца с корифея Христо Димитров. Победителката в „Гласът на България“ Петя Панева   излезе за първия си голям самостоятелен концерт. Въобще, нито един талант не беше пренебрегнат по време на всенародното веселие.

Балканът се превърна в огромна концертна зала, но кулминацията настъпи в полунощ, когато над сто войни, някои на коне, с горящи факли, запалиха традиционния фестивален огън. Хиляди извиха хоро около него, вееха се знамена, земята тръпнеше под мощните стъпки на хороводците. И  може би някой космонавт, вперил поглед в тази космическа картина, е жалил само за едно: че не може да спре кораба си, за да я погледа по-дълго.

Исак Гозес

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук