23-годишният Даниел Богдански направи пробив в you tube още като ученик в ПГ „Ген. Владимир Заимов“ в Сопот със заглавието „Българският път - потенциал, проблеми, перспективи“. От края на 2015-та младежът има свой канал и когато пусне ново видео, за няколко дни събира над стотици хиляди гледания, пише "Марица".

 

 

Следващият му филм „Дъбенското златно съкровище“ /2016/ бе съвместна работа заедно с преподавателката му по литература Христина Томанова. С него двамата спечелиха конкурс за младежко филмово изкуство.

Видеото се завъртя на платформата на конкурса и за броени часове натрупа над 100 хиляди гледания. Пленен от вълнуващия разказ на своята 87-годишна прабаба за нейния живот, Даниел й посвети 7-минутно видео с най-важните моменти от живота й, които тя разказва. Той го публикува във Фейсбук, бабата стана любимка на близо 200 000 българи у нас и по света.

Последният проект на карловеца е посветен на Пловдив. Той разкрива седем неща за най-древния жив  град на света, които според  него си струва всеки българин и чужденец, който идва у нас, да знае. Описва възникването на тракийското селище около 6000 години преди Христа, Главната днес и какво виждаме през вековете, докато мерим дрехи и обувки, Часовниковата кула.

 

 

Освен че е вдъхновен певец на патриотичната тема, Даниел постоянно търси отговори на вечните екзистенциални въпроси: на какво да посвети живота си, как да избере своето място в света, какъв е смисълът на нещата.

За своите 23 години той е истински пътешественик, обиколил повече от половината свят - от най-западната точка на Европа на Атлантическия бряг в Португалия до най-източния град на Южна Корея Бусан - само на крачка от Страната на изгряващото слънце. Бил е при масаите в Кения и на прочутото сафари в саваната. И най-близкото, и най-далечното си пътуване той нарича пътуване към себе си.

Сега е в Пловдив, помага на родителите си в семейния бизнес, планира да учи магистратура  и междувременно да превърне хобито си да прави филми в професия. Иска да прави видеа с бизнес съдържание.

 

 

През последните четири години той е учил международен бизнес в Маастрихтския  университет в Нидерландия. С интересните си идеи Даниел бързо събира приятели и съмишленици.

Тъй като в университета са събрани студенти от цял свят, той забелязал, че младежите не знаят почти нищо един за друг и за страните, откъдето идват колегите им. Предложил на приятелите си Лукия от Кипър и Марио от Германия да направят проект, който разказва за различни държави, от които има студенти в Маастрихтския университет. Ръководството на учебното заведение също се вдъхновило от идеята и начинанието било финансирано.

Потеглихме първо за България, аз бях гид и трябваше да представя моята родина пред студентите в Маастрихт, разказва младежът. Избрах да покажа Балкана - символ на страната. Него чувствам най-добре, защото съм се родил и израснал в полите му. После снимахме Седемте рилски езера, гайдар от Калофер и кукерите от родното село на родителите ми Отец Паисиево - с най-високите и красиви качулки, които съм виждал.

След това Лукия ни поведе към Кипър. Бях очарован от морето, от кухнята, в която рибата, зехтинът, дафиновият лист и лимоните правеха всяко ястие апетитно, деликатно и вкусно. Много ме впечатли животът на рибарите в малките селца, свободният дух и умението им да се радват на дребните неща. Бяха две седмици, огрени от слънце и пълни с дъх но море, разказва Даниел.

Тримата се отправили към Южна Корея директно от Кипър. Нямахме никаква почивка между снимките в различните страни, обяснява младежът.

 

 

Корея беше като в моите очаквания - силно развита страна, свръхмодерна. Ние  бяхме и в голям град със сгради, забити в небето и булеварди, в които загубваш себе си - Бусан, на брега на Тихия океан, най-източната точка на крайбрежието.

Отидохме и в традиционни села, които те наричат ханок. Там е като във филмите - старинни къщи с извити покриви,  много екзотични за нас. Отседнахме в едно такова селце, в което обаче имаше и свръх бърз интернет. Оказа се, че е така в цяла Корея. В България поне можеш да отидеш в Балкана, където все още няма връзка, и да чуеш птиците, разказва Даниел.