Дара Екимова направи своя музикален дебют с авторската си песен „Луд ли си”. Тя е само на 15, но вече осъзнава много от непреходните ценности в живота. И за разлика от някои нейни връстнички, които привличат вниманието със скандални текстове и визия, Дара залага на емоцията, на чувството и посланията, за да изрази себе си. И по този начин категорично показва, че упорито върви по стъпките на баща си –вокалиста на „Сленг” Дими, който загина в катастрофа със своя мотор на магистрала „Хемус” преди вече девет години (тогава Дара е едва на 6). Нейната майка пък е известният пр експерт Ива Екимова. Въпреки огромната си загуба днес Дара е уверена, смела и осъзната млада дама, която е решена, ако трябва и на инат, да следва мечтите си. Разговорът й пред народното издание е едно от първите интервюта, които дава извън телевизионния ефир.
 
- Дара, вече имаш първата си авторска песен. С какви емоции си в този момент? Осъзнаваш ли още отсега отговорността на славата и всичко отвъд голямото вълнение?
- Развълнувана съм. Правя своя дебют и съм щастлива, че мога да реализирам тази песен. Поздравяват ме много приятели, близки. Хората често ми казват, че съм много осъзнат човек, което е нетипично за моята възраст. Приятно е да го чувам, но понякога носи и негативи, защото в някои моменти ти става трудно да общуваш с хора, които са на твоята възраст.

- Знаеш ли, замислям се, че баща ти влагаше основно емоции в творчеството си, за да пресъздаде посланията. Ти сега правиш същото – съзнателно ли следваш този негов почерк?
- Неминуемо и неизбежно правя съпоставка с онова, което той е правил. Когато пея, го усещам най-много като присъствие. Той е винаги с мен. И се радвам безкрайно, че съм наследила този талант от него. И мога да влагам чувство в това, което правя, а не просто ей така, да си пея.

- Майка ти много пъти е споделяла, че като те слуша как пееш, има усещането, че слуша баща ти Дими, само че в женски вариант…
- Блендата ми много прилича на неговата, така е. Както мама казва – дори си взимам въздух на същите места, на които го е правил и той. И разбира се, чувството, което и при него, и при мен сега, е отличително.



- Вярвам, че той те аплодира силно Отгоре! И нещо повече - че ще ти помага много. Наскоро сподели, че го чувстваш всеки ден...
- Знаеш ли, чувствам много силно, че татко ме пази като ангел Отгоре. Вярвам, че той е такъв. Дава ми сили да се боря с това, което правя и да не се отказвам. Да продължавам напред въпреки всичко. Защото има и моменти, когато на човек му се иска да се откаже, но вярвам, че той ме подкрепя най-много точно в тези моменти. И аз наистина продължавам. Чувствам го сякаш най-силно, когато не се чувствам добре заради нещо или имам проблеми. И когато пея – винаги, когато пея.

- Давала ли си си сметка, че може би моментите, в които беше участник в различни музикални формати, всъщност не са били твоите моменти на успех, за разлика от този дебют сега?! И вероятно баща ти ти е помагал и тогава, но виж как усещаш енергията му сега…
- Може би имаш право. Той със сигурност не би одобрил да участвам във формати дори и сега. И да, може би е добре, че нещата са се стекли така, за да може сега да изпитвам всичко това. Не знам какво точно съм загубила и съответно спечелила от това, но според мен дори и да дойде отново правилен момент за участие в музикален формат, то той никога няма да е правилен за него. Татко не би искал да участвам в нещо подобно.

- Баща ти не е одобрявал такъв тип формати ли?
- Не си спомням да ми е споделял нещо конкретно за това, но силно усещам, че е така. Освен това и когато сме си говорими с мама, пак стигам до същото усещане.

- Сънуваш ли го?
- Истината е, че го сънувам от време на време. Ту се появява, ту изчезва… Последният ми сън с него беше един наш разговор – аз му казах, че ще му разкажа много истории, които той не знае, и се радвам, че той се връща, за да ги чуе. В друг скорошен сън се качихме в колата и тръгнахме по пътя. Говорехме си през цялото време, но нито колата спря, нито аз слязох. Тълкувам го, че е с мен и аз
 


продължавам с неговата подкрепа напред в живота си
 
И искам да ти кажа, че тези сънища са като истински. Усещането ми след това е като от истинско, реално преживяване.

- И малко се разочароваш, нали…
- Да, защото осъзнавам, че е било насън. А е било толкова хубаво и истинско.

- Чух твоята песен и в нея пееш основно за непреходните ценности в живота. В същото време някои твои връстници търсят съзнателно и на всяка цена скандала само и само да пробият в шоубизнеса. Какво мислиш за това и за тях?
- (Усмихва се.) Да, те изповядват доста религии (Дара говори за скандалната песен на 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузанита, която пее за „Луцифер и Буда” в своя песен, бел.ред). Както казва и мама – където скандалът присъства, талантът отсъства. Точно това е. Ако хората имат талант, то те ще го използват. Наистина ще пеят, защото искат да го правят и защото го чувстват. Няма да има нужда да показват телата си, за да бъдат гледани и харесвани.

- Честа реплика в България е, че скандалът продава... Но това не важи за твоето съзнание.
- Щом искам да пея, за какво ми е скандал. Все някога трудът се отплаща, дори и да е след време. По-добре бавно и славно, отколкото за три дни.

- Предполагам, че си чувала и имаш мнение за песента и дъщерята на Орхан Мурад - Сузанита, при която скандалното е целенасочено търсен ефект?
- В крайна сметка тийнейджърите и мои връстници, особено момичетата, попадаме в ситуации в живота и ни се случват неща, за които аз пея в песента – раздели, лоялно или нелоялно отношение, предателства, приятелства. Мисля, че това вълнува хората на моята възраст и те
 
могат да се припознаят в историята, която разказвам
 
Докато едва ли могат да се припознаят в текст, в който се говори, че трябва да си обладан от каквото и да е… Аз я чух да казва, че в живота е друга, не каквато я виждаме в клипа, но всъщност никой не може да те накара да направиш нещо, което не искаш. Подчертано беше няколко пъти, че не е искала. Ако ти не искаш да правиш това, ставаш и си тръгваш, ако си стойностен човек и наистина искаш да пееш, а не да правиш друго. Защото за мен това не е пеене.

- Скоро ще правиш клип към твоята песен. Имаш ли идея какъв да бъде?
- Да, най-вероятно ще е пресъздаване на нещо супережедневно. Например как излизам с приятелки, говорим си, забавляваме се, ядем сладолед. Нещо, което правят момичетата и връстниците ми.



- Ще се върна пак на особено скъпа за теб тема - за твоя баща. Споделяла си, че той е бил много строг, но въпреки това е успявал да те научи на много. Разкажи ми малко за тези уроци.
- Той беше строг, да. Слава Богу, успя да ме научи на ценни неща. Те не са толкова житейски уроци, защото съм била още много малка за тях, но например научих се да карам ски, да плувам, да играя тенис. И това е изцяло благодарение на него. Научих се също и да си отстоявам позицията. Винаги да се боря за това, което искам. За мен това е доста ценно.

- Има едни негови думи, които за мен звучат дори пророчески, макар и неосъзнато от него в онзи момент… Дни преди 6-ия ти рожден ден и след поредната твоя беля, за да ти покаже, че трябва да си осмислиш грешката, баща ти даже е споменал, че няма да имаш тържество за празника и няма да празнуваш. Разбира се, после е променил намерението си… Но няколко дни след това се случва фаталният инцидент...
- Точно така… да... наистина точно така е. Не смятам, че той е осъзнавал точно какво казва тогава. Между другото, това е нещо, за което не съм се замисляла. Благодаря ти много, че го каза, че ми обърна внимание. Това е ценно. И да, може би е така. Имал е тази сила и нещата са се случили чисто на съдбовна основа.

- Имаш ли днес страх от мотори?
- Да, не искам да се качвам на мотор. Смятам, че не е безопасно. Разбира се, ако на човек му е писано да умре, това ще се случи. Но в крайна сметка, ако можем, е добре да го предотвратим. Не искам да се качвам, защото ще ми напомня всеки път за инцидента. Няма да мога.

- Отношението и на майка ти е същото, говорили сме си с нея неведнъж…
- А с нея нито веднъж не сме си говорили по тази тема… И се оказва, че мислим еднакво.



- Помага ли музиката, за да се преодолее болката според теб?
- Да, винаги. И всъщност мога да кажа, че музиката помага на всеки, който преминава през нещо тежко. Ако има такъв, който не използва музиката, когато му е най-трудно, много лошо.

- Повече ти пречи или ти помага, че си дъщеря на известни родители?
- Понякога е трудно, особено когато хората си кажат – „Ааа, тя е дете на известни родители, няма нужда да я хвалим, така или иначе техните я бутат”. А хората не знаят какво точно се случва, само предполагат. Много пъти ми е и помагало. Гордея се, че съм дете на Дими и Ива! 
 
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. "ШОУ"