"Именните дни според мен са по-големи и по-мащабни, докато рожденият ден е по-интимно събитие. Не знам още как ще празнувам Ивановден.

Такива празници ги организирам за 10 мин. Но по-голяма част от хората се пазят и не знам дали трябва да го направя. Най-хубавият Ивановден съм празнувала на работа. Когато пея на празника, с мен пее цялото заведение." - сподели певицата Ивана в интервю за БТВ. 

"Майка ми искаше да съм адвокат, лекар, всичко друго, но не и певица. Такива са били изискванията на онези години. Прието е, че е съвсем нормално да пееш, но после, когато разбрах, че не всеки може да пее, си казах, че има нещо специално, което Господ ми е дал. А когато си от музикално семейство, си казваш - всички така си пеят. 

Аз съм кръстена на баба ми Ивана, тя е починала след моето раждане, но е пеела народна музика. Не я познавам, но е била много чиста жена. 

Това, че съм изпяла "Празник всеки ден", не означава че всеки ден е празник. Ако животът е постоянен празник, той ще е нещо страшно. Не може да си в постоянна еуфория. Щастието е един миг, който отминава, редува се с тъга, минаваш през отчаяние, задаваш си хиляди въпроси.

Миналата година беше сложна и шеметна година. Редуваха се всякакви моменти. Не бях губила близък човек, но загубих баща ми, всичко, което съм виждала до този момент със загубите на близки хора не е било в моя дом и семейство. Когато огънят те подпали, тогава нито ти е за музика, нито ти е за пеене, питаш се защо ти го отнемат.

Преди съм казвала че искам да съм готова за тези моменти, но хората казват, че никога не си готов. И сега сякаш помъдрях. Когато чух "Ковид" за пръв път, не вярвах, че ще ми отнеме нещо и че ще дойде в България. Всички артисти в началото бяхме като благословени, че си почиваме, после осъзнахме, че сме затворени и сега вече от две години си казвам какво е трябвало да направя с близките си - ами тръгни, виж ги, стой при тях, ваксинирай ги. Ние тогава бяхме в такова стъписване, дезинфекцирах доматите и краставиците, пълна паника.

Не ме държа много това усещане. Знаех, че ако баща ми беше жив, щеше да ми каже - ставай и отивай да пееш. Той беше музикант и той е губил близки хора, но казваше "аз трябва да отида, хората не са виновни". Музиката лекува."- сподели трагедията си певицата.