До вчера нито един български актьор или актриса не бяха получавали признание като номинация за „Главна женска роля“ за наградите „Златен Глобус“.

До вчера! Днес вече Мария Бакалова е първата българка, която записа името си със златни букви в историята на българските актьори и влезе във Висшата лига на Холивуд като първата, родена в България, която получава номинация за най-престижната награда в меката на кино-индустрията.

Мария Бакалова, за която всички говорят – направи впечатляваща роля в „Борат 2“, след като печели кастинг сред 600 топ имена в Холивуд. Тя е на 24 години, завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Иван Добчев и е звезда! Истинска огромна холивудска звезда.

Няколко дни след като стана рекламно лице на DIOR, дойде и историческата номинация.

След успеха на Мария доста хора си „приписаха“ заслуги за пробива й, а истината е, че успехът е само нейн. Нейн, на таланта и на труда й, но ако има някой, който истински да стои зад него това безспорно са родителите й.

Часове, след като дъщеря й е първата българка в историята, номинирана за „Златен Глобус“ в една от най-престижните категории, заедно с Мишел Пфайфър и Кейт Хъдсън, измествайки самата Мерил Стрийп от номинацита в категорията „Главна женска роля в комедия или мюзикъл“, Hinews разговаря с майката на Мария Бакалова – Румяна.

Румяна Бакалова, която е дала живот на чудото Мария ни споделя откровено първите си мисли и чувства, часове, след като се превърна в най-гордата майка на света.

Защото майките са най-големите звезди, а техните звезди са децата!

- Г-жо Бакалова, първо огромни благодарности за отделеното време в този вероятно най-щастлив момент за Вас и поздравления – дъщеря Ви – Мария написа история вчера, ставайки първата българка, номинирана за „Златен Глобус“! Как се чувствате?

- Чувствам се щастлива! Това с гордостта не ми е присъщо, въпреки, че оценявам, че имам право наистина да се гордея с детето си, което само с влизането си в номинациите сред най-големите в Холивуд вече е огромен победител.

- Да се върнем малко назад – какво детенце беше Мария – давала ли е „знак“ от мъничка, че ще покори Холивуд?

- Винаги съм знаела, че ще направи нещо значително – дали с пеене, музика, литература – като дете непрекъснато четеше, пишеше. Нейната първа учителка, когато се разделяше с нея, от сърце я помоли да наблегне на писането.

Мария винаги е била голям мечтател – гледаше, прехласваше се по високите палми и гледката от улицата, която гледа към надписа „Холивуд“, но кое дете не го е правило! (смее се).

- Има ли други „скрити“ таланти Мария – например да пее или да готви, нещо, което само Вие знаете?

- Не знам колко са „скрити“, защото май всичко се оцени по достойнство. Истината е, че тя пее изключително. Беше в хора за Странджански народни песни, с който имаха много международни участия и 3 години беше стипендиант към „Министерство на културата“ като дете с особени заслуги в културното поприще.

В училище беше много заета – ходеше на уроци по флейта, народно пеене, гимнастика, но имаше и има огромна страст към кулинарията.

Сама си избираше продуктите, аз й казвам – „Можем да отидем на сладкарница и да си вземем най-хубавата торта, най-хубавия сладкиш, вместо да си губиш времето с нещо, което не знаеш дали ще се получи!“, но тя винаги прави това, което иска – дори в кухнята, дори да не знае, че ще се получи перфектен сладкиш и го правеше.

- Кога Мария Ви каза, че ще иска да стане актриса и Вие как реагирахте на желанието й?

- Много рано още 6-7 годишна свиреше на флейта в НУМСИ „Панчо Владигеров“ в Бургас, отдаваше й се много, а тя беше изключително старателна, но когато дойде време да избере пътя си след 8-ми клас тя избра да учи актьорско майсторство.

Няколко месеца се беше подготвяла сама, ние с баща й винаги сме я подкрепяли и уважавали нейните решения и желания. Вярвахме и знаехме, че е умна и знае какво прави.

На баща й му се искаше по-скоро да опита в езикова паралелка или математическа гимназия – все пак дипломата й до 7-ми клас беше пълна 6-ца – имаше потенциал за всичко!

- Тя е завършила театралната академия в класа на професор Иван Добчев. Аз самата съм била негова студентка и знам колко труд и себеотрицание изискват тези четири години обучение сред един от най-взискателните и трудни преподаватели в Академията. Имало ли е моменти, в които тя е искала да се откаже?

- При кандидатстването й в НАТФИЗ, Мария беше с най-висок резултат и можеше сама да избере при кой преподавател да учи, а това се случва изключително рядко.

Тъй като беше учила вече 5 години актьорско майсторство при актьори реши, че е по-разумно да избере преподавател режисьор.

И да, с Иван Добчев се работи сериозно и трудно, той винаги иска още и още, но и тя изисква от себе си непрекъснато повече от това, до което е стигнала и никога не се е стигало до помисляне за отказване!

- Как преминаха тези четири години за Вас – сигурно Ви е било трудно да се разделите с момиченцето си в началото, когато е дошла в София?

- Да – минаха трудно, но предполагам за нея са били доста по-трудни, отколкото за мен.

Репетициите в НАТФИЗ са сутрин от 9ч., продължават често до след 22 ч. вечер. Когато се прибереш и си сама като нея в чужд град кое по-напред да направиш – за чисто битовите неща, на които другите момичета, които са от София майките са помагали, при нея си бяха нейна отговорност и задължение.

За това ми е било мъчно, че не мога да я обгрижвам ежедневно, докато се учи почти денонощно. Пътувах често до София, докато беше студентка, оставах по няколко дни, но далеч не е същото….Като всяка майка винаги мислех гладна ли е, здраве ли е, добре ли е, доволна ли е – всички майчини тревоги, когато детето ти не е пред очите ти.

- Кога Мария реши, че ще следва мечтата си и ще замине за Щатите? Как Ви го съобщи?

- Преди да замине имаше 4 проби в Лондон и когато й съобщиха, че е избрана, решението да замине тя вече си го беше взела. Мария знаеше, че щом й се отдава тази възможност трябва да се възползва.

Аз се притеснявах много – все пак не е Европа – да вземеш полет и да си след 2 часа в Лондон или Копенхаген при нея, и второ много се страхувах дали този проект изобщо е истина – струваше ми се нереално. Но я подкрепих, именно защото изглеждаше толкова нереално, а всъщност се случваше.

- Вие ли й помагахте когато тя замина или тя работеше в началото за да сбъдне мечтата си?

- Не, не сме я подкрепяли финансово – тя вече имаше зад гърба си 4-5 филма, от които сама се издържаше, а още от самото й заминаване за Щатите за нея се погрижиха като истинска звезда от продукцията – билет в първа класа, настаняване, всичко, което заслужава една истинска звезда, за да отиде на поредната локация да снима главна роля и да бъде спокойна.

- Когато ви каза, че ще участва в „Борат 2“ каква беше Вашата реакция – представяхте ли си, какво ще се случи след това?

- Много време не знаехме какво точно ще се снима, никакви подробности – тя трябваше да пази тайна и аз не исках да споделя, защото самата аз се притеснявах във вълнението си да не издам нещо.

В последствие, в края на проекта когато разбрах в какви ситуации е била и колко опасно е можело да се развият някои от ситуациите – не може непознати хора да манипулираш да говорят и действат по сценарий на улицата в САЩ – това не разбират и мисля, че не оценяват голяма част от хората, особено в България – трудността на заснемането на точно тази продукция.

След излизането на филма и когато разбрах всички подробности се надявах да бъде високо оценен както филма така и участието й – всяка една сцена за нея е истинско предизвикателство на таланта и професионализма й!

- Сега, когато Мария записа името си със златни букви в историята на българските артисти като първата номинирана за награда „Златен Глобус“ в категория Главна женска роля – какви са чувствата и мислите Ви? Успяхте ли да спите в първата нощ след номинацията?

 

- Да, щастлива съм, това е чувството! Тази нощ успях да спя, защото детето ми е признато, оценено и щастливо. Не спах предните две или три вечери….

- Когато сте гледали вероятно заедно филми с колосалната Мерил Стрийп през годините, представяли ли сте си, че дъщеря Ви ще бъде номинирана, а Мерил не в категория, в която това се очакваше – това е още един от огромните успехи за Мария?

- О, Мерил! Тя е киното! Тя е иконата! Мария и аз я обожаваме. Вълнуващо беше, че името на детето ми беше до това на Мерил Стрийп – няма как да го опиша – комплимент, невероятно усещане. За мен остава загадка защо всъщност не номинираха Мерил Стрийп.

- Какви филми обичате да гледате Вие и колко пъти гледахте „Борат 2“?

- Харесвам всякакви филми. Гледам много скандинавско кино, датски филми, които Мария ми изпраща, после ги коментираме заедно! Когато за първи път изгледах „Борат 2“ бях буквално в ступор.

Поне 20 минути бях като хипнотизирана, след като се свестих от ступора плаках 2 часа……След 2-3 часа се престраших отново да го изгледам и така 2-3 дни по няколко пъти на ден….

Чак сега го гледам спокойно и откривам всеки път нещо различно, нещо ново, представям си как са се осъществили някои от сцените, как се е чувствала тя.

- На какво дължи успеха си Мария, според Вас, освен на таланта и трудолюбието си?

Основно на талата и трудолюбието си! На упоритостта и хъса си! Не мога да не спомена и Юлиан Костов – той първи повярва в нея, подкрепи я, подаде й ръка.

Незаменим приятел. Целият екип на „Борат 2“ – изключителни, прекрасни хора, професионалисти и разбира се Саша Барън Коен! Голям. С такъв екип и партньор на екран очевидно можеш да стигнеш до „Златен Глобус“, че и до „Оскар“ – кой знае!

Едно интервю на главния редактор на HiNews.bg Елина Алексиева