Майката на Мария Бакалова разказа с колко труд и упоритост дъщеря ѝ успя да покори Холивуд
Бургазлийката, за която всички говорят – направи впечатляваща роля в „Борат 2“, след като печели кастинг сред 600 топ имена
До вчера нито един български актьор или актриса не бяха получавали признание като номинация за „Главна женска роля“ за наградите „Златен Глобус“.
До вчера! Днес вече Мария Бакалова е първата българка, която записа името си със златни букви в историята на българските актьори и влезе във Висшата лига на Холивуд като първата, родена в България, която получава номинация за най-престижната награда в меката на кино-индустрията.
Мария Бакалова, за която всички говорят – направи впечатляваща роля в „Борат 2“, след като печели кастинг сред 600 топ имена в Холивуд. Тя е на 24 години, завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Иван Добчев и е звезда! Истинска огромна холивудска звезда.
Няколко дни след като стана рекламно лице на DIOR, дойде и историческата номинация.
След успеха на Мария доста хора си „приписаха“ заслуги за пробива й, а истината е, че успехът е само нейн. Нейн, на таланта и на труда й, но ако има някой, който истински да стои зад него това безспорно са родителите й.
Часове, след като дъщеря й е първата българка в историята, номинирана за „Златен Глобус“ в една от най-престижните категории, заедно с Мишел Пфайфър и Кейт Хъдсън, измествайки самата Мерил Стрийп от номинацита в категорията „Главна женска роля в комедия или мюзикъл“, Hinews разговаря с майката на Мария Бакалова – Румяна.
Румяна Бакалова, която е дала живот на чудото Мария ни споделя откровено първите си мисли и чувства, часове, след като се превърна в най-гордата майка на света.
Защото майките са най-големите звезди, а техните звезди са децата!
- Г-жо Бакалова, първо огромни благодарности за отделеното време в този вероятно най-щастлив момент за Вас и поздравления – дъщеря Ви – Мария написа история вчера, ставайки първата българка, номинирана за „Златен Глобус“! Как се чувствате?
- Чувствам се щастлива! Това с гордостта не ми е присъщо, въпреки, че оценявам, че имам право наистина да се гордея с детето си, което само с влизането си в номинациите сред най-големите в Холивуд вече е огромен победител.
- Да се върнем малко назад – какво детенце беше Мария – давала ли е „знак“ от мъничка, че ще покори Холивуд?
- Винаги съм знаела, че ще направи нещо значително – дали с пеене, музика, литература – като дете непрекъснато четеше, пишеше. Нейната първа учителка, когато се разделяше с нея, от сърце я помоли да наблегне на писането.
Мария винаги е била голям мечтател – гледаше, прехласваше се по високите палми и гледката от улицата, която гледа към надписа „Холивуд“, но кое дете не го е правило! (смее се).
- Има ли други „скрити“ таланти Мария – например да пее или да готви, нещо, което само Вие знаете?
- Не знам колко са „скрити“, защото май всичко се оцени по достойнство. Истината е, че тя пее изключително. Беше в хора за Странджански народни песни, с който имаха много международни участия и 3 години беше стипендиант към „Министерство на културата“ като дете с особени заслуги в културното поприще.
В училище беше много заета – ходеше на уроци по флейта, народно пеене, гимнастика, но имаше и има огромна страст към кулинарията.
Сама си избираше продуктите, аз й казвам – „Можем да отидем на сладкарница и да си вземем най-хубавата торта, най-хубавия сладкиш, вместо да си губиш времето с нещо, което не знаеш дали ще се получи!“, но тя винаги прави това, което иска – дори в кухнята, дори да не знае, че ще се получи перфектен сладкиш и го правеше.
- Кога Мария Ви каза, че ще иска да стане актриса и Вие как реагирахте на желанието й?
- Много рано още 6-7 годишна свиреше на флейта в НУМСИ „Панчо Владигеров“ в Бургас, отдаваше й се много, а тя беше изключително старателна, но когато дойде време да избере пътя си след 8-ми клас тя избра да учи актьорско майсторство.
Няколко месеца се беше подготвяла сама, ние с баща й винаги сме я подкрепяли и уважавали нейните решения и желания. Вярвахме и знаехме, че е умна и знае какво прави.
На баща й му се искаше по-скоро да опита в езикова паралелка или математическа гимназия – все пак дипломата й до 7-ми клас беше пълна 6-ца – имаше потенциал за всичко!
- Тя е завършила театралната академия в класа на професор Иван Добчев. Аз самата съм била негова студентка и знам колко труд и себеотрицание изискват тези четири години обучение сред един от най-взискателните и трудни преподаватели в Академията. Имало ли е моменти, в които тя е искала да се откаже?
- При кандидатстването й в НАТФИЗ, Мария беше с най-висок резултат и можеше сама да избере при кой преподавател да учи, а това се случва изключително рядко.
Тъй като беше учила вече 5 години актьорско майсторство при актьори реши, че е по-разумно да избере преподавател режисьор.
И да, с Иван Добчев се работи сериозно и трудно, той винаги иска още и още, но и тя изисква от себе си непрекъснато повече от това, до което е стигнала и никога не се е стигало до помисляне за отказване!
- Как преминаха тези четири години за Вас – сигурно Ви е било трудно да се разделите с момиченцето си в началото, когато е дошла в София?
- Да – минаха трудно, но предполагам за нея са били доста по-трудни, отколкото за мен.
Репетициите в НАТФИЗ са сутрин от 9ч., продължават често до след 22 ч. вечер. Когато се прибереш и си сама като нея в чужд град кое по-напред да направиш – за чисто битовите неща, на които другите момичета, които са от София майките са помагали, при нея си бяха нейна отговорност и задължение.
За това ми е било мъчно, че не мога да я обгрижвам ежедневно, докато се учи почти денонощно. Пътувах често до София, докато беше студентка, оставах по няколко дни, но далеч не е същото….Като всяка майка винаги мислех гладна ли е, здраве ли е, добре ли е, доволна ли е – всички майчини тревоги, когато детето ти не е пред очите ти.
- Кога Мария реши, че ще следва мечтата си и ще замине за Щатите? Как Ви го съобщи?
- Преди да замине имаше 4 проби в Лондон и когато й съобщиха, че е избрана, решението да замине тя вече си го беше взела. Мария знаеше, че щом й се отдава тази възможност трябва да се възползва.
Аз се притеснявах много – все пак не е Европа – да вземеш полет и да си след 2 часа в Лондон или Копенхаген при нея, и второ много се страхувах дали този проект изобщо е истина – струваше ми се нереално. Но я подкрепих, именно защото изглеждаше толкова нереално, а всъщност се случваше.
- Вие ли й помагахте когато тя замина или тя работеше в началото за да сбъдне мечтата си?
- Не, не сме я подкрепяли финансово – тя вече имаше зад гърба си 4-5 филма, от които сама се издържаше, а още от самото й заминаване за Щатите за нея се погрижиха като истинска звезда от продукцията – билет в първа класа, настаняване, всичко, което заслужава една истинска звезда, за да отиде на поредната локация да снима главна роля и да бъде спокойна.
- Когато ви каза, че ще участва в „Борат 2“ каква беше Вашата реакция – представяхте ли си, какво ще се случи след това?
- Много време не знаехме какво точно ще се снима, никакви подробности – тя трябваше да пази тайна и аз не исках да споделя, защото самата аз се притеснявах във вълнението си да не издам нещо.
В последствие, в края на проекта когато разбрах в какви ситуации е била и колко опасно е можело да се развият някои от ситуациите – не може непознати хора да манипулираш да говорят и действат по сценарий на улицата в САЩ – това не разбират и мисля, че не оценяват голяма част от хората, особено в България – трудността на заснемането на точно тази продукция.
След излизането на филма и когато разбрах всички подробности се надявах да бъде високо оценен както филма така и участието й – всяка една сцена за нея е истинско предизвикателство на таланта и професионализма й!
- Сега, когато Мария записа името си със златни букви в историята на българските артисти като първата номинирана за награда „Златен Глобус“ в категория Главна женска роля – какви са чувствата и мислите Ви? Успяхте ли да спите в първата нощ след номинацията?
- Да, щастлива съм, това е чувството! Тази нощ успях да спя, защото детето ми е признато, оценено и щастливо. Не спах предните две или три вечери….
- Когато сте гледали вероятно заедно филми с колосалната Мерил Стрийп през годините, представяли ли сте си, че дъщеря Ви ще бъде номинирана, а Мерил не в категория, в която това се очакваше – това е още един от огромните успехи за Мария?
- О, Мерил! Тя е киното! Тя е иконата! Мария и аз я обожаваме. Вълнуващо беше, че името на детето ми беше до това на Мерил Стрийп – няма как да го опиша – комплимент, невероятно усещане. За мен остава загадка защо всъщност не номинираха Мерил Стрийп.
- Какви филми обичате да гледате Вие и колко пъти гледахте „Борат 2“?
- Харесвам всякакви филми. Гледам много скандинавско кино, датски филми, които Мария ми изпраща, после ги коментираме заедно! Когато за първи път изгледах „Борат 2“ бях буквално в ступор.
Поне 20 минути бях като хипнотизирана, след като се свестих от ступора плаках 2 часа……След 2-3 часа се престраших отново да го изгледам и така 2-3 дни по няколко пъти на ден….
Чак сега го гледам спокойно и откривам всеки път нещо различно, нещо ново, представям си как са се осъществили някои от сцените, как се е чувствала тя.
- На какво дължи успеха си Мария, според Вас, освен на таланта и трудолюбието си?
Основно на талата и трудолюбието си! На упоритостта и хъса си! Не мога да не спомена и Юлиан Костов – той първи повярва в нея, подкрепи я, подаде й ръка.
Незаменим приятел. Целият екип на „Борат 2“ – изключителни, прекрасни хора, професионалисти и разбира се Саша Барън Коен! Голям. С такъв екип и партньор на екран очевидно можеш да стигнеш до „Златен Глобус“, че и до „Оскар“ – кой знае!
Едно интервю на главния редактор на HiNews.bg Елина Алексиева
Последвайте ни
4 Коментара: