- Искам да те върна малко назад. За ранните ти години, за музикалния ти старт. Разкажи ни повече за себе си, за читателите, които не те познават ...
- Рядко говоря на тези теми и ще ти кажа защо. Аз живях и работих в комунистическо време, което не крия, че беше много гадно и много ме притесни. Каквото и да кажех qсе чуваше на горните етажи и поради този факт не ме пускаха в чужбина, имах големи забрани. 
Иначе тръгнах на 16 години като ученик в школа за китара и пиано. Катя Нейкова беше преподавателката ми. След това трябваше да отида в казармата. Беше неизбежно. Служих в Дом “Народна армия” в Пазарджик. Катя ми се обади една вечер и ми каза, че техният певец го няма, а предстои световен фестивал на младежката песен. “Ела на прослушване след 2-3 дни. Подготви една твоя и една чужда песен”  - това бяха думите й. Направих песента на Scott McKenzie - „San Francisco“ и без да уча английски, имах прекрасно произношение. Представих и една българска песен, моя авторска. Всичко беше по-различно от стандарта, „Ве-се-ли-на, Ве-се-ли-на ...“ (запява) – това ли е рок музиката? Това не беше рокмузиката! (бел.ред. Песента „Веселина“ в изпълнение на „Щурците“). Моята песен беше по-различна, от 10 певци, които се явиха, избраха мен. Така тръгна Ицо Петрофф, с голям шут! Това беше „Световен младежки фестивал“ с участието на световни групи, всяка вечер ангажименти, зала „Фестивална“, зала „Универсиада“ - на световно ниво! Имах коси до раменете, как да не съм скандален ... говоря ви за 1968 г. След това влезнах в държавния отдел на Консерваторията, учех при най-добрите преподаватели. Даже първата съпруга на Борис Карадимчев – Красимира, която беше страхотен музикант, ме научи на музикознание. 
А през 1971-а година се явих на един конкурс „Песен за Варна“. Моето парче „Весел бряг“ получи наградата на публиката. Така аз още тогава бях тръгнал нагоре и то стремглаво. Но дойде време да ходя войник и нямаше как да не изпълня служебния си дълг. Там служих две години, в музикален взвод. Много концерти, много турнета, след това се върнах и композитора Захари Георгиев ме хареса и ми помогна. Веднага след това и Найден Андреев. Имаше и една лека битка кой от двамата да работи с мен. Когато започнах да предлагам моята авторска музика, те усетиха, че съм по-различен. Не сексуално, музикално (смее се). Започнах концертна дейност. Това е накратко за Ицо Петрофф – Ицака, дето всичко цака! 

- Какво се случи с твоя „Арт Рок Център“?
- Съществува, но ще бъде вече „Арт Рок Център – Мюзик Старс“. Искат пререгистрация и да стане сдружение с нестопанска цел, което е лапане на пари. Ще вкарам повече изпълнители, не само рокмузика. „Арт Рок Център“ го основах 89-та, след промените. Оттогава много групи минаха през него. Аз самият създадох „Биг Мама Скендъл“, „Татко Кристофър“, Децата на вятъра“, „Огнен звук“ и много други. 

- Разкажи ми за периода ти в Германия ...
- Имаше такава свобода, че аз падах от коня. В центъра на Берлин имаше едно кафе - „София“, то беше с гей насоченост. Аз бях постоянно там (смее се). Работата ми беше много освободена. В “Мако Зен” в Париж също съм работил, много хубаво заведение. Аристократи бяха там, много ни харесаха. Отидохме да работим уж за шест месеца, стояхме цяла година. Пълен пансион, високи хонорари. 

- Кое те накара да се върнеш в България?
- Големите проблеми, които създаваха на близките на тези, които са избягали.  Имаше един Владимир Костов, който беше избягал. Те разнищиха роднинските му връзки, съкратиха изявите на брат му, който не знам си какъв бил, майка му погнаха, разпитваше ги полиция ... и аз се притесних за моите скъпи мама и татко и се прибрах. 

- Съжаляваш ли, че се върна?
- Не, не съжалявам. Аз 

изживях цялото
негативно
време на този
тоталитаризъм!

 Гнусно, мръсно, но оживях! Ето жив съм, здрав съм.


Бандите на рокаджията


- Много голям успех бележат и петте книги, които си написал ...
- Фактите говорят. Значи тук не искам отново да кажат: “Ама той се бие в гърдите”. Но това е истината. Колосален успех! Последната ми книга “Петзвезден живот”, с подзаглавие “Тайните на гей елита”, се разграби за една седмица. Аз издавам пикантерии за Лили Иванова, за Слави Трифонов и много други и на това се дължи големият ми успех. 

- Кои от издадените пикантерии предизвикаха най-голям бум? 
- Това, което разкрих за Слави Трифонов и едно цигане – първия ромски рапър Митко – Якудзата. Той не е искал да бъде пасивен, а Слави да играе активния ... Нещо не са се разбрали. Изобщо интересни разкрития направих. За Лили Иванова - за най-новите й и най-старите й гаджета, с които аз се познавам като музикант, съм разказвал много.

- А след този феноменален успех подготвяш ли нова книга?
- Нямам такива планове засега, но щеш-не щеш тя се кове в мен. Ако си намеря издатели и ми платят добре – да, ще направя.

- А можеш ли да ни издадеш някоя от актуалните гей клюки в момента?
- Ами те са много. Не е тайна за Криско, който издаде книга, която твърдя, че е успешна, но вътре той не каза истината такава, каквато е. Той е с много гей връзки. Много имена мога да посоча - Любо Киров, Миро, Крум. Едно кълбо, което може да бъде разнищено от мен, както аз си знам, но засега не съм търсил вариант, а и те не са чак толкова интересни. Никой не посмя да го каже това публично. Много е важно кой къде е расъл и първите 7 години къде са. 

Кътните зъби 
знам на всеки

 Само с едно телефонно обаждане до определени места и ми се изплюва цялото камъче. И как ще го скрие Криско-Дриско? Няма да може.

- Какво е мнението ти по нашумялата тема за третия пол?
- Аз имам мое лично мнение. Не го натрапвам, не желая то да бъде конкретизирано, но го споделям. Трети пол няма. Аз съм роден с пол мъж. А вече ако аз се запозная с човек от същия пол и си допаднем, не виждам нищо лошо?! Това е между мен и човека. Другото, което е много важно, че времената са такива, че 27 държави са съгласни на такива бракове. Ето Рики Мартин – такава звезда, такъв хубав мъж, такова момче, талант – ми подписа си човека. Решил и подписал. Ами Елтън Джон?! Ощастливи едно невинно бедно дете заедно със съпруга му Дейвид Фърниш. Ами един Мик Джагър, който знаем какъв голям рокдинозавър е, преспа с Дейвид Бауи и красивата му приятелка манекенка се самоуби, след като ги завари в леглото. Айде де, мъж си, представи си го! Този човек е казал в един миг: “Готино ми е с Мик Джагър.” Това е. 

- Има ли в нашето общество, сред средите на политиката, културата и изкуството персонажи, които се имат за мъжкари и са създали такъв имидж, но са опитвали и с представители на техния пол? 
- Има, да. Това е строго-самоиндивидуален гей. След 10 години пак ще му се прииска и пак ще го направи. Тези типажи се самоуспокояват пред себе си и не могат да си признаят, че са гейове. 

- А наблюдава ли се тази тенденция в гей средите, която наблюдаваме при доста момичета и жени, да дойдеш от малкия град или просто да нямаш възможности и да търсиш богат спонсор?
- Да, мъжка и женска проституция. Но в този случай не мога да кажа, че дадено момче е гей. Той е бисексуален и е готов да опита с мъж само заради облагите. Мъжката проституция е на високо ниво. 

- Можеш ли да посочиш имена?
- Не искам. Всеки си отговаря за себе си.

- А от кои среди се наблюдава най-много тази тенденция?
- Политически кръгове, шоубизнеса, в изкуството на архитектите, научни изследователи, от БАН, от театралните среди.

- Разкажи ми за майка ти и нейните думи, че когато си тръгнал, са ти отрязали крилата.
- Да, точно това са нейни думи. Тя беше много умна, интелигентна жена, пианистка, моделиер дизайнер. Тогава се водеше моден шивач. 
И когато каза тези думи не й обърнах никакво внимание. С времето, когато каза: “Няма да съм жива, но нека тези мои думи ти останат в съзнанието”. Така завърши, че глухият да е чул и слепият да е видял.

- Кои са най-ценните уроци, на които те научи майка ти?
- Честност, коректност и професионализъм. Не работя аматьорски! 

- Кой е най-щастливият миг в живота ти?
- Ами срещите ми с много големи личности от шоубизнеса, а и срещите ми в личен план. Най-последната е с 18 годишния рапър Валенто, който се докопа до мен и не ме пуска! (смее се) Дори на интервюто искаше да присъства, но на професионални разговори не го взимам! (отново се смее). Той е мой спътник в живота. Така, че изводът е, че най-хубавите ми моменти са срещите с големите имена на шоубизнеса и малките имена с любов ... 


Криско

- А най-тъжният миг?
- Когато имах рожден ден и го празнувах в дома на Леа Иванова. Тя ми стисна ръката и ми каза: “Ицак, Ицак ... я доживея до другия ти рожден ден, я не!”. И умря, не го дочака. Тя почина 4-5 месеца след това от рак на дебелото черво. Между другото интересна е историята ми на запознанство с Леа. Аз работех в различни заведения и в Новотел “Европа”, на гарата, и там срещнах Леа и Еди. Тя толкова ме хареса и му каза: “Взимай го, той вече работи с нас!”. Няма да ме пита искам ли, не искам ли. С тях бях в Японския, в “Балкан” и т.н.т. И от там станахме невероятни приятели. Така тя споделяше най-личните си неща с мен. Бяхме много близки. Затова нейната смърт ми беше най-тъжният миг. 
Ще споделя и нещо много интересно за онези, които вярват. След като Леа почина, на другия ден стояхме в дома й и чакахме да ни се обадят от “Пирогов” за детайли около погребението. Една кристална ваза се пръсна на парчета, без никой да я пипне, да я докосне! От енергията, която тя е изхвърлила! Ех, богат бях с приятели като Леа!

- Разкажи ми малко за големия Георги Парцалев...
- Парцалев беше много щедър, скромен и чистосърдечен човек. В историята на различните обаче като мит ще остане една негова крилата фраза: „Какви хора сте вие, бе? Оправихте България, та сега седнахте с нашите задници да се занимавате“. Тази нашумяла фраза от миналото е казана пред съда през 1964 г. Някои хора мислят, че тази история е мит, но той лично ми я е разказвал няколко пъти. 

- Не е тайна и голямата ти близост и приятелство с големия Емил Димитров. Разкажи ми и за него. 
- Емил Димитров толкова ме беше харесал, но не като рокмузикант ... Той не можеше да търпи рокмузиката. Все ги обвиняваше за нещо! 
Когато човек пие, казва повече неща. Като се напиеше, започваше да ме пипа по косата и да вика: “Писна ми от теб. Малка швестерке, я се погледни на какво приличаш. Какъв скандал си. “ По женски ми говореше. И аз му отвръщах: “Бабо, погледни се как висиш, ма!”. Големи емоции съм имал с него! Ние с Емил бяхме повече приятели, отколкото колеги. Той нямаше лошо пиянство, но почваше да говори. А при мен нещата бяха повече на отмъщение (смее се) . Големееше се, без да прекалява, но не до степен да се караме. 

- А за Васил Андреев какво ще кажеш?
- Ми тъпа швестерка ... талантлив обаче. Васил си обичаше Емил. До края. 

- А как тогава Васил приемаше гостуванията на момчета в къщата на Емил, за които се говори?
- Той си имаше неговата част, другия – други. Единия вляво, другия вдясно ... 

- А Мариета къде беше във всичко това?
- Ами луда, пияна, заляна. Веднъж така удари Пипондера (.б.а – дългогодишен придружител на Емил Димитров) с бутилка от “Кока кола” от ревност и му сцепи главата. Жената полудяла, че Емил предпочита мъж пред нея. А тя беше хубава п*тка. 

- А според теб тя обичала ли е Емил, или е била покрай него само заради интереса?
- Не, не го е обичала. Интересът клати феса. Тя го уважаваше, защото идваше от гарата в Кричим и той й помогна. Тя преспа с Трошан, Валди Тотев и кой ли още не. Що народ изчука тая Мариета ... 

- А имаше ли други подобни използвачи около Емил Димитров?
- По-голямата част от хората около него бяха такива – пиявици. Той нямаше приятели. Особено накрая. Трагедията е голяма, защото той се имаше за голяма звезда и когато падна ... аз го видях като голяма звезда и като малка ... тежко го прие. 

- Имаш ли корекции по себе си? Слагал ли си нещо в устата си?
- Нямам никакви корекции. Дори не полагам нужните грижи за себе си. Устата ми се цепна при една катастрофа и сложиха някакъв гел. Това е. Всичко е природа. Аз не напълнях с годините. Те не ме смущават. Единствено ме смущава, ако падна и няма кой да ме дигне или безпаричието.

- Как се издържаш?
- Имам музикална агенция, работя при Кирил Икономов в Европейската агенция за защита на авторските права и т.н.т.

Отвръща на „Господари на ефира“ 

“Смятам, че е хубаво човек да има бъдещи планове, но аз не съм толкова окуражен. Просто имам идеи, които с моите продуценти – певеца, музикант и композитор Тодор Върбанов, съпругата му Румяна Петрова, моят приятел – литератор и поет Константин Пашкулев, ще реализираме. Наскоро записахме няколко песни в студиото на Върбан и пожънахме голям успех. Парчетата са „Ицака и Валенто“„До Чикаго и обратно” и „Good Bye, Америка”. Много гледания, много споделяния. Нещата се получиха и дадоха един нов тласък на един вече поостарял живот. Аз добре знам какво съм творил преди години, какво правя сега, но този успех ме амбицира за два основни концерта. Искам да успокоя зрителите на „Господари на ефира“, които ме иронизираха, че на 66 години си възстановявам кариерата, което първо мен ме разсмя, второ не е вярно. Господа, когато вие сте пасли овците и козите по селата си, аз вече съм действал на сцени като „Златен Орфей“, имал съм  концерти и мероприятия в България и чужбина и, разбира се ,много звукозаписна дейност. 
Първия проект е „Пърформанс 16-66“, който обедниява всичко това, което съм записал в годините. Другия концерт, който предвиждам, искам да бъде „Рокада 2018”. Това е мероприятие, желаещо да покаже оная част на една друга прослойка – деца с трудно детство, такива, които крадат, никой никъде не ги желае и интегрира. Исках да им покажа, че има и друг свят, в който, ако се откажат от кражбите и дребните хулиганства, ще бъдат интегрирани. И успях! Така решихме да започнем едно по едно и изведнъж се оказа, че стана „Бум“. Не искам да съм лицемерен, ако кажа, че е било неочаквано. Ако всичко върви по план, ще има още няколко прощални концерта. Не се сравнявам със звезди като Тина Търнър и Шер, но те правят по 5 години прощални турнета. Аз не съм тях и няма да стане така, но ще продължа в Пловдив, Варна и други по-големи градове. Прецених според гледанията ми и харесвания и реших да се посветя на тези проекти, със съдействие от страна на мои приятели. Един от тях е Мишел де Мей, която е много сериозна и с финансови възможности. Тя е меценат на моето изкуство. Не жали средства, не жали нищо, готова е да събере съмишленици и действаме. 
Планувам редом до мен да застанат Тодор Върбанов – групите „Синьо-белите“ „Импулс”, „Спринт”,  „Диана Експрес”, „Сладко и горчиво”, Ники Томов -група „Дисонанс“, Христо Ламбрев – група „Сигнал” , Жорко – група „Бг Бенд” и други много сборни формации. Ще бъдем рамо до рамо и няма да има „Тоя е по-велик, оня е по-велик”. Всички сме музиканти! Това ще стане през март в НДК - Лайв Клуб. А „Рокада” 2018 ще е през месец май, където освен мен и Тошко Върбанов, ще се изявят и други музиканти и певци, които са показали качества, но не са развили докрай таланта си”, споделя той пред репортер на „ШОУ“.   

Интервю на Евгени БОЯНОВ