Стефания Кочева събира в себе си елегантност, талант и красота. Доскоро младата актриса беше слабо позната за българската публика. Причината е, че след завършването си в НАТФИЗ тя заминава за Англия и се връща заради ролята си в сериала „Отплата“. Има малка роля и в хитовия сериал на Любо Нейков „Столичани в повече“. Включи се и към звездите в „Скъпи наследници“ и макар да имаше второстепенна роля, успя много бързо да преобърне сюжета и да направи внимание на зрителите пред малкия екран. Коя е тя, какво е учила, защо е заминала извън България и защо се върна след това, има ли си приятел и кое е най-трудното в нейната професия ще разберете от откровения ни разговор с чаровната актриса.
- Стефания, видяхме те в няколко от сериите на „Скъпи наследници“. Завъртя главата на плейбоя във филма и си замина. Така ли правиш и в живота?
- О, не! Определено не правя така в живота. С моята героиня Зорица си приличаме по това, че аз обръщам внимание и на духовното. Различаваме се по това, че не залитам чак толкова много. Трябва да се търси балансът. На мен ми се струва, че моята героиня почти не се задържа на едно място, търси авантюрите и места, където няма добре развита цивилизация. Такъв човек би могъл да живее по такъв начин и да насочи вниманието си към духовните практики, да е един вид като отшелник. В съвременния начин на живот в големия град, където всеки ден ходиш на работа, не можеш да си позволиш този лукс. 

- Налагаш ли си и в реалния живот въздържание от секс? 
- Не си налагам такива неща или поне не нарочно. Винаги се случва в някакви периоди, но никога не е било умишлено. 

- Кое от актьорството ти беше най-трудно? Може би целувките с различни мъже…? 
- Да, това винаги е трудно до момента, в който не се потопиш в образа на своя герой. Когато успееш да влезеш в неговата кожа, ти целуваш партньора си от друго име, а не със собственото. Много е особено да се обясни, дори на мен ми е странно, като го казвам сега. 
Любовните сцени винаги са много трудни. Когато успееш да се превъплътиш в образа, нещата се получават. Тогава не го правиш от свое име. Може малко шизофренично да звучи, но е точно така. Двамата партньори не играят с истинските си имена, не са приятели. С Петко Венелинов се познаваме от много години и в момента, в който престанем да бъдем Петко и Стефания, нещата се получават по-лесно. 


Още не може да превъзмогне интимните сцени 

- След такива сцени не е ли по-трудно самото ви приятелство в реалния живот? 
- Не бих казала, даже напротив – ставаме по-близки. Петко се познаваше с моя партньор в живота, аз знам неговата приятелка. Когато двама актьори са в приятелски отношения, техните гаджета приемат по-лесно интимните сцени с екранната ти половинка. 

- След завършването в НАТФИЗ заминаваш за Англия, където учиш кино и история на изкуството. Кое те накара да се върнеш в България и мислиш ли пак да търсиш реализация в чужбина? 
- Основната причина за заминаването ми не беше да уча, а да оползотворя по най-добрия начин пребиваването си там. Причината беше любов. Много се влюбих и това беше причината да се върна. 
Тази любов приключи в един момент и аз реших да се върна в България. 
Не съм приключила напълно с Лондон, защото там имам роднини, част от семейството ми живее там. Имала съм работни ангажименти в Лондон, дребни, но все пак съм имала. Не изключвам като вариант да работя отново, ако ми се обадят. Тези неща стават много лесно – за три часа мога да стигна. Ако имам някакви ангажименти бих се върнала. Но да живея, както тогава, не го мисля така. 

- Имаш ли си идол сред актьорите? 
- Имам много любима актриса, която е идол на половината свят – Мерил Стрийп. Чела съм всяка книга, която е излязла за нея, за нейния живот, път и реализация. Изключително вдъхновяваща й е историята – не само творческият път, но й личната й история. Много ме е впечатлила и мотивирала. Дори когато съм изпадала в някакви кризисни ситуации, се сещам за силни хора като нея. Сещам се за нейния път и колко трудно й е било. 
От българските имам много любими. Парцалев до ден-днешен си остава мой кумир. Изгледала съм абсолютно всички филми с негово участие. Не съм имала честта да го гледам на живо на сцената, за което много съжалявам. От новите актьори не искам да казвам, защото имам много, с някои от тях съм играла и не искам да изтъквам някои конкретен. 

- Спомняш ли си първия хонорар и какво си купи с него?
- Бях на 15 години, когато се случи първият ми работен ден и първите изкарани пари в живота. Играх като статист в един филм. Тогава изобщо не исках да се снимам и да се занимавам с кино. Ходих на актьорско майсторство, но като хоби. Беше ме срам и не беше по мое желание да се снимам в този филм като статист. С получения хонорар си купих сребърни обеци и гривна, които до ден- днешен си пазя. Много са ми скъпи, защото това бяха първите ми изкарани пари и то с кино. 
Бях зашеметена от процеса зад камера. Беше ми интересно и гледах да се скрия в някое ъгълче и да наблюдавам този процес. Тогава ми се прииска да съм в целия този хаус, но не си го представях да съм пред камерата, по-скоро да съм оператор. Едно от желанията ми беше да стана оператор, когато кандидатствах в НАТФИЗ. Съдбата беше решила друго – да съм пред камерата. 


С Петко Венелинов са добри приятели в реалния живот 

- Вярно ли е, че сте абонирана за сакатлъци? 
- Това е по-скоро като шега. Имах бурно детство, бях много дива. Обичам екстремни спортове и екстремни преживявания, които неминуемо носят някакви травми. От там излезе една приказка и се шегуваме с моите приятели, че съм абонирана за сакатлъци. 
В работата съм различна – изпълнителна и се пазя, защото това е отговорност към други хора. 

- Често се появяваш със синини, което породи слухове, че си жертва на домашно насилие…?
- Наистина ли?! Това въобще не съм го чувала! Не бих казала синини, аз направо си чупя краката и ръцете, но все е било свързано със ски или други екстремни спортове. Това с домашното насилие е много спешно, няма нужда дори да го коментирам. 

- За какво мечтаеш? За Холивуд или за спокоен живот далеч от шумотевицата и блясъка? 
- Едното не значи, че трябва да изключи другото. Може да си снимаш нещо смислено, което за мен е от особено значение, и в същото време да се оттеглиш някъде, да не си нон-стоп в епицентъра на купона. Опираме пак до този приятен баланс, който важи за всяко нещо. 
Бих искала да имам семейство и спокойно местенце, но аз си обичам и купоните. И двете неща ми доставят удоволствие. 

- Виждаш ли се в скоро време булка, майка...? 
- Нямам приятел и ми е трудно да се видя като булка в момента. Но в близкото бъдеще се надявам да се видя. 
В интерес на истината съм се виждала много пъти с булчинска рокля, но все в роли. Не го изключвам да ми се случи, ако срещна правилния човек. В никакъв случай не бих го направила просто така, за да се видя в бяла рокля. 

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ