Има изобретения, които светът помни погрешно. И има градове, които са дали много повече, отколкото им е било признато. Един такъв любопитен и почти забравен спомен ни връща 400 години назад – в Пловдив.
В Града под тепетата се ражда предшественикът на днешното "Виенско колело". Само че… не е виенско.
На 17 май 1620 г. в тогавашния Пловдив (Филибе) пристига английският търговец и пътешественик Питър Мънди – човек, обиколил Индия, Китай, Русия и Европа.
По пътя си от Константинопол към Англия той преминава през българските земи в Османската империя, описва каменния мост в Свиленград на Мимар Синан, а във Филибе попада на нещо, което Европа дотогава не е виждала.
По време на панаир или празнични общоградски тържества (вероятно Байрям), Мънди става свидетел на вертикална въртележка, която го впечатлява толкова силно, че я описва подробно и… я рисува.
Съоръжението, което Мънди вижда, представлява две големи вертикални дървени колела, закрепени на високи стойки. По тях са окачени люлки, които при въртенето запазват хоризонтално положение. Хората се возят за удоволствие, а движението се задвижва… на ръка.
Оказва се, че това не е просто люлка, а прародителят на модерното увеселително колело.
В своите записки Мънди дава първото писмено свидетелство в Европа за подобно съоръжение. По-късно в различни източници то ще бъде наричано не само ferris wheel, а "Bulgarian pleasure wheel" – българско колело за удоволствие.
"Българското око" от 1620 година
Любопитен детайл: при откриването на гигантското колело London Eye, BBC публикува рисунката на Питър Мънди от 1620 г., под която стои любопитен надпис:
"Bulgarian Eye“ of 1620 – Българското око от 1620 г."
Същият откъс от пътеписите на Мънди се цитира в Уикипедия, в материали на BBC, както и в английски, немски и френски източници като първото писмено споменаване на този тип увеселителни колела, неизменно свързано с Пловдив (Филибе).
Цялата книга – The Travels of Peter Mundy in Europe and Asia, 1608–1667 – днес може да бъде открита свободно в интернет.
Карнушката – думата, която помни люлката
За българската публика този факт става по-широко известен чак през 2005 г., благодарение на българския изследовател Ненчо Кръстев, в интервю, публикувано в списание "Лидер".
Именно той предлага за това съоръжение да се използва българската дума „карнушка“ – вид люлка, позната от текста на Алеко Константинов в "До Чикаго и назад".
От дървената карнушка до железния гигант
Първото голямо метално колело е създадено чак през 1893 г. от американеца Ферис за Световното изложение в Чикаго. Алеко Константинов прави блестящо сравнение между българската и американската версия:
"Нашите карнушки са дървени, а тази в Чикаго е желязна…
У нас карнушката е около десет метра висока, в Чикаго – сто метра…
У нас се плаща едно червено яйце, в Чикаго – половин долар."
С едно изречение Алеко казва всичко: мащабът се променя, но идеята е същата.
А това остава спомен, който си струва да помним далеч преди да свържем емблематичното колело с Виена, Чикаго или Лондон. Преди тях е Пловдив – за да напомни, че понякога историята наистина се завърта подобно на колело.
